Определение № 2607 от 10.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1454/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, образувано по молба вх. № 13618/05.08.2024г. на „Юробанк България“ АД. С молбата се иска изменение на определение № 1933 от 09.07.2024г. по делото в частта на разноските, като присъдените на насрещната страна С. П. Б. разноски за адвокат за подаване на отговор на касационната жалба се намалят от 5 500 лева на сума под минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, евентуално на 1 026. 98 лева или на 2 862. 56 лева съответно на редакцията на наредбата към 31.07.2020г. Според страната присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно съответно на обема и сложността на извършената дейност и на защитавания материален интерес. Сумата е по-висока от присъдените възнаграждения в първоинстанционното и въззивното производство (3 848. 09 лева и 4 000 лева). Страната се позовава на решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71). С отговор вх. № 16589 от 02.10.2024г. С. П. Б. оспорва молбата като неоснователна. Излага, че в случая не е направено изрично възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК на адвокатското възнаграждение, което не може да се извежда по тълкувателен път, както и има позоваване на изгубила своето действие редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004г. Относно фактическата и правна сложност на делото е изложено, че по делото са предявени три иска и дължимото адвокатско възнаграждение по действащата редакция на наредбата е 7 703. 14 лева. Същевременно обемът на касационната жалба е 21 страници, а поставените въпроси са 15 на брой, с допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Имало е оплакване и за очевидна неправилност. В изготвения отговор е даден отговор на касационната жалба. В действащия ГПК са заложени нови принципни положения, свързани с по-големи изисквания към професионализма и качествата на процесуалния представител и с по-голямата му отговорност при подготовката и водене на делото в касационната инстанция. Тези завишени изисквания дават основание да се направи извод за ролята на процесуалния представител и съответно възможността да се присъждат адекватни адвокатски възнаграждения. Подадената молба за изменение на постановеното по делото определение по чл. 288 от ГПК в частта на разноските е допустима – подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването. По същество на молбата настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая с определението от 09.07.2024г. по делото не е допуснато касационно обжалване на решение № 50 от 13.04.2023г. по в.гр.д. № 4/2023г. на Апелативен съд – Бургас по касационната жалба на „Юробанк България“ АД. С въззивното решение е било потвърдено решение № 558 от 09.06.2022г. по гр.д. № 1365/2021г. на Окръжен съд – Бургас. С първоинстанционното решение, по иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, е установено по отношение на банката, че С. П. Б. не дължи сумата от 74 938 лева поради това, че клаузата на чл. 22, ал. 1 от Договор за кредит № НL36899 от 09.05.2008г., рефинансиран с Договор за банков кредит № НL82974 от 29.05.2017г., е нищожна. Със същото решение банката е осъдена да заплати на С. П. Б., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, 2 814 лева, платена без основание договорна лихва върху сумата от 74 938 лева за периода от 20.07.2020г. до 20.07.2021г., със законната лихва за забава от датата на искова молба (10.08.2021г.) до окончателното плащане. С оглед изхода на касационното производство по реда на чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК на насрещната страна С. П. Б. са присъдени направените разноски – платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба от 5 500 лева. Относно тези разноски касаторът възразява, че са прекомерни (чл. 78, ал. 5 от ГПК). Направеното възражение е своевременно. За търсения размер на разноските за адвокат страната е узнала с постановяването на определението по чл. 288 от ГПК, при което е подадена молбата по чл. 248 от ГПК. По същество възражението е неоснователно. Адвокатско възнаграждение от 5 500 лева съответства на интереса по делото, неговата фактическа и правна сложност и конкретно извършените от името на С. П. Б. в касационното производство съдопроизводствени действия, без да е прекомерно. По-конкретно материалният интерес в касационното производство е сравнително висок – общо 77 742 лева. Подадената касационна жалба от „Юробанк България“ АД е в голям обем (22 страници), при формулирани петнадесет материалноправни и процесуалноправни въпроси в подробно изложение. Въпросите са свързани с всяко едно от основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК, при допълнително оплакване за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Фактическата и правна сложност на спора по исковете е немалка и тя е предпоставена от сключените между страните за времето от 2008г. няколко потребителски договори и допълнения към тях, съдържащи множество клаузи, към които е приложимо правото на ЕС. По тези договори е имало частично изпълнение, но при възражение на потребителя – ищец за нищожност на отделни клаузи, обосноваващо недължимост на вече платеното. Индикация за фактическата и правна сложност на делото са събраните по него множество доказателства, включително експертизи. Съответен на касационната жалба и изложението е бил и подаденият от насрещната страна отговор, съдържащ също становище по правилността на въззивното решение. За размера на присъжданото адвокатско възнаграждение в касационното производство сам по себе си не е решаващ по-ниският размер на присъдените в полза на страната възнаграждения в първоинстанционното и въззивното производство и този довод на касатора също е неоснователен. Съобразявайки решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71), настоящият състав не намира да е обвързан с фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Както се посочи обаче, относно размерите на адвокатските възнаграждения в хипотеза на направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК са относими конкретните действия на адвоката с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, както и защитаваният интерес. Воден от горното съдът