Определение № 1209 от 10.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1379/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Eми М. Колесарска чрез процесуалния й представител адвокат П. К. срещу решение № 601 от 9.05.2023 г. по в. гр. д. № 3519/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав, с което е потвърдено решение № 260040 от 18.10.2022 г. по т. д. № 175/2020 г. на Софийски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касационната жалбоподателка срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск с правно основание чл. 511, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 КЗ за сумата от 50 000 лв. (част от обща сума от 150 000 лв.), представляваща обезщетение за причинени на Колесарска неимуществени вреди от смъртта на сина й Ю. М. А., настъпила при ПТП на 16.02.2019 г. в землището на [населено място], Софийска област по вина на Д. В. Мачик, полски гражданин, водач на товарен автомобил марка „ДАФ FT“ с рег. № KNS 3947 G, със застрахователна полица № 908100398236 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.02.2019г. до окончателното й заплащане. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационната жалбоподателка оспорва изводите на съда, че не е доказано виновно и противоправно поведение на полския водач на товарния автомобил – участник в процесното ПТП, като единствена причина за челния удар е навлизането на управлявания от загиналия син на ищцата автомобил в лентата за насрещно движение в нарушение на правилата за движение по пътищата. Мотивира становище, че произшествието е резултат и от неизпълнението на задължението на полския водач на товарния автомобил да се движи възможно най-вдясно в лентата за движение. Твърди, че заключението на съда за принос за инцидента само на починалия е направено в противоречие с материалния закон – чл. 15 ЗДвП и при неспазване на процесуалните правила с оглед отказа на съда да допусне допълнителна задача към автотехническата експертиза. Излага доводи, че изводите на съда по спорните по делото въпроси са изградени при игнориране на събраните по делото свидетелски показания. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. Длъжен ли е съдът да допусне направеното своевременно доказателствено искане, имащо пряко значение за доказване на факти от предмета на делото и основанието на иска?; 2. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?; 3. След като съдията няма необходимите специални знания и не би могъл сам да даде отговор по съответните въпроси /вкл. технически и медицински/, за които няма нужната квалификация и образование, следва ли да назначи експертиза?; 4. Когато съдът е преценил необходимост от специални знания и е назначил експертиза, при ценене на доказателствата и възприемане на експертното заключение, длъжен ли е да обсъди заключението заедно с другите доказателства?; 5. За опровергаване на законовата презумпция по чл. 45 ЗЗД - вината се предполага до доказване на противното, необходимо ли е провеждане на пълно обратно доказване от страната, на която презумираният факт се противопоставя и при наличие на множество данни по делото, опровергаващи оборване на презумпцията, счита ли се за оборена?; 6. Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение?; 7. Несъответствието на фактическите изводи на съда както на правните изводи, така и на установените по делото доказателства и факти представлява ли нарушение на съществени процесуални правила?“ Касационната жалбоподателка твърди, че въззивният съд се е произнесъл по поставените въпроси в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава: по въпроса по т. 1 – на решения по гр. д. № 1814/2009 г., IV г. о., гр. д. № 588/2011 г., III г. о., гр. д. № 30/2013 г., I г. о.; по въпроса по т. 2 – на решения по гр. д. № 4744/2008 г. и гр. д. № 677/2001 г., I г. о.; по въпроса по т. 3 - на решениe по гр. д. № 7298/2014 г., III г. о.; по въпроса по т. 4 – на решение по гр. д № 4703/2008 г., II г. о.; по въпроса по т. 5 - на решение по гр. д. № 7417/2014 г., IV г. о. и по останалите процесуални въпроси - на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и на решения на ВКС по гр. д. № 5488/2013 г., IV г. о., гр. д. № 5488/2013 г., IV г. о. и др. Касаторката поставя въпросите и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Сочи, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на въззивния акт. Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респ. – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните не спорят, че ищцата като майка на загиналия при ПТП на 16.02.2019 г. Ю. А. е легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му и е отделил като спорни въпросите относно наличието на деликт, причинен от полския гражданин, респ. има ли принос загиналият за инцидента. След подробно обсъждане и преценка на всички събрани в първоинстанционното и въззивното производство доказателства – комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, тройна автотехническа експертиза и свидетелски показания, въззивният съд е приел, че ПТП е резултат от противоправното поведение на водача Ю. А.. Посочил е, че ПТП е настъпило в пътната лента за движение на товарния автомобил, управляван от полския гражданин, което се установява от експертните становища, базирани на надирането на асфалта в лентата, в която се е движел т. а. „ДАФ“, и спирачните следи, представляващи индикация за мястото на сблъсъка. Във въззивното решение е направен извод, че при положение, че в зоната на ПТП е била установена маркировка с непрекъсната линия, навлизането в насрещната лента е било забранено, като водачът А. е нарушил установената в чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП забрана. Подчертано е, че ако загиналият водач не е нарушил тези правила, то инцидентът е щял да бъде предотвратен. Решаващият състав е изложил съображения, че въведените във въззивното производство оплаквания, че водачът на товарния автомобил е нарушил правилата за движение в собствената си лента с оглед отстоянието му от разделителната линия, са преклудирани. Същевременно е посочил, че доводите на ищцата в тази насока са неоснователни. Като е съобразил предписанието на чл. 15, ал. 1 ЗДвП на пътя водачът на пътно превозно средство да се движи възможно най-вдясно по платното за движение и изискването на чл. 44, ал. 1 от същия закон при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства, съдът е изтъкнал, че в случая левият габарит на товарния състав се е намирал на 27 см от разделителната линия между двете ленти. Счел е, че за инцидента местоположението на товарния автомобил (по ширина) се явява ирелевантно за удара, тъй като последният при всички случаи е щял да настъпи. Подчертал е, че придвижването на влекача е съобразено с изискването за безпроблемно разминаване, тъй като местоположението му (на приблизително 30 см от разделителната лента) е нямало да повлияе на разминаването с л. а. „Фолксваген“, ако самият той се е движел в своята лента и не я е напуснал. В решението е прието, че при съобразяване на широчината на лентата за движение (3,70 м) и габарита на товарния автомобил (2,50 м.), при позициониране на същия точно в средата на лентата, отстоянието до разделителната линия М1 е щяло да бъде 60 см. Изтъкнато е обаче, че според вещите лица и при такова местоположение ударът между двете превозни средства е щял да бъде от същото естество и със същата сила (с оглед масата на автомобилите), а изменението на скоростта на движение в момента на удара - незначително (1-3 км/ч). Възпроизведено е становището на експертите, че позиционирането на товарния автомобил - с няколко сантиметра по-навътре е нямало да повлияе на силата, с която двете превозни средства са се сблъскали с оглед драстичната разлика в масите им и лекият автомобил е щял да има същото въртеливо движение и изтласкване от пътя. Решаващият състав е отбелязал, че не кредитира показанията на св. Д., на които се е основавало основното възражение на ищцата, че ударът между двете превозни средства е настъпил в лентата за движение на лекия автомобил, тъй като е бил на голямо разстояние от мястото на удара и показанията му не съответстват на заключенията и на двете експертизи, основани на обективните находки на мястото на събитието. Същото е отнесено и до показанията на свидетелката Д., които са счетени за противоречащи на приетото от експертите, като е изтъкнато, че свидетелката не е видяла дали има разделителна линия, съответно не съществува яснота по какви критерии е възприела навлизането на ТИР-а в насрещното платно. С оглед изложеното съдът е заключил, че инцидентът е настъпил не защото не е осигурено отстояние за разминаване от товарния състав, а защото водачът на лекия автомобил е навлязъл в насрещната лента и това противоправно поведение е причина за сблъсъка, като водачът на товарния автомобил не е можел да реагира и да предотврати инцидента чрез аварийно спиране или спасителна маневра. Поради липсата на нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на полския водач, съответно на деликт е формиран извод, че ответникът не дължи репариране на причинените от произшествието вреди. Настоящият състав намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Първият и третият от въпросите в изложението на касационната жалбоподателка са свързани и се поставят във връзка с отказа на въззивния съд да допусне допълнителна задача на тройната съдебна автотехническа експертиза, чието заключение е прието във въззивното производство, а именно да се даде заключение при правилно разположение на товарния автомобил по средата или в дясната част на лентата за движение как щяха да контактуват двете превозни средства, участвали в ПТП. Относно приложението на чл. 195 ГПК и задължението на съда да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и др. са нужди специални знания, е формирана постоянна съдебна практика, намерила израз в посочените от касационната жалбоподателка решение № 188 от 15.05.2012 г. по гр. д. № 588/2011 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 132 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и известното на състава решение № 314 от 22.11.2011 г. по гр. д. № 392/2011 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о. Съгласно тази практика съдът може както по молба на страните, така и по своя преценка, да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и др. са нужди специални знания, които съдът няма – чл. 195 ГПК, аналогичен на чл. 157 ГПК (отм.). Това се налага поради необходимост от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението. Вещото лице подпомага съдията, който сам би извършил тази дейност по доказването, ако притежаваше необходимите специални знания. Не само формулирането на задачата на експертизата, но и назначаването й може да бъде осъществено по преценка на съда и без да има искане от заинтересованата страна. В случая не би могло да се приеме, че въззивният съд се е отклонил от формираната последователна практика на ВКС, поради което са изключени допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Във въззивното производство, като е съобразил доводите на въззивната жалбоподателка ищца за изготвяне на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза преди разпита на допуснатия свидетел и искането на жалбоподателката, съдът е допуснал повторна тройна автотехническа експертиза по задачите на първата комплексна експертиза в автотехническата й част. Заключението на експертизата е прието след събирането на допуснати от САС свидетелски показания. При отказа да допусне допълнителна задача на експертизата, въззивният съд е съобразил, че експертите са дали заключение относно характера на удара между двете превозни средства и как позиционирането на товарния автомобил по-далеч от разделителната линия би повлияло на удара, като е поставил това заключение в основата на изводите си за липса на противоправно поведение на застрахования водач. Правилността на преценката на въззивния съд, че в случая не се е налага на експертите да се поставят допълнителни задачи, не би могла да бъде контролирана в производството по чл. 288 ГПК. Независимо от изложеното, следва да се изтъкне, че съдът е мотивирал отхвърлянето на искането на въззивната жалбоподателка за допускане на допълнителна задача на тройната автотехническа експертиза и с това, че е преклудирано, като е подчертал, че твърдението на ищцата, че полският гражданин е нарушил правилата за движение в собствената си лента с оглед отстоянието му от разделителната линия са въведени едва във въззивното производство. Това становище на съда въобще не е отчетено при формулирането на въпросите от страна на касационната жалбоподателка. Във въпроса по т. 1 от изложението са включени и твърдения, че доказателственото искане е своевременно и относимо към предмета на спора, което не кореспондира на изводите на съда. По изложените съображения касационното обжалване не може да бъде допуснато по въпросите по т. 1 и т. 3 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Въпросът по т. 5 от изложението на касаторката не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е с обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер. Във въззивния акт е прието, че по делото не е установено водачът на товарния автомобил – участник в ПТП да е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, съответно – че липсва противоправност на поведението му. Ето защо правният въпрос относно оборването на презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е значим за изхода по конкретното дело. Всички останали въпроси, въведени с изложението на касационната жалбоподателка, се отнасят до задълженията на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства и отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По тези процесуални въпроси е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постоянна практика на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, между които са посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Съгласно тази практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. Неоснователни са доводите на касаторката, във връзка с които са поставени въпросите, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото гласни доказателства и не е изложил мотиви защо не възприема възпроизведеното от свидетелите в показанията им. Изводите на решаващия състав на апелативния съд са направени след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, като в мотивите ясно е отразено защо съдът не кредитира показанията на свидетелите, че ударът между двете превозни средства е настъпил в лентата за движение на лекия автомобил. Изтъкнато е, че се касае до показания, които напълно противоречат на експертните заключения, основани на обективни находки на мястото на ПТП /следа на асфалта и спирачни следи/. Поради съответствието на въззивния акт със задължителната и постоянна практика на ВКС по формулираните процесуалноправни въпроси са изключени допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за достъп до касация. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касационната жалбоподателка основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените по-горе пороци. Това следва и от обстоятелството, че касационната жалбоподателка не аргументира предпоставката по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК отделно от касационните си доводи и поставените правни въпроси. Очевидната неправилност е основание за достъп до касация, което е независимо от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси и не е тъждествено с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По изложените съображения касационното обжалване на решението на Софийски апелативен съд не се допуска. С оглед резултата по делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 9 600 лв. с ДДС съгласно фактура от 10.07.2023 г. и банково извлечение от 13.07.2023 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение