Решение № 274 от 4.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1340/2010 г.

Решение № 274 от 4.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1340/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 195 от 7.02.2011 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване на решение № 924 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 978/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от Б. Й. О. от [населено място], В. област против [община] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 16 от 6.10.2009 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "изпълнител шофьор" и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2521,06 лева. Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на по приложението на чл. 329, ал. 1 КТ и в частност по въпроса относно обхвата на съдебния контрол при въведено от работника твърдение за незаконност на извършения от работодателя подбор. В обжалваното въззивно решение на Варненски окръжен съд е прието, че уволнението е незаконно, поради нарушения на проведения подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. В противоречие с това становище в решение от 3.01.2008 г. по гр. д. № 592/2007 г. и решение от 7.01.2008 г. по гр. д. № 617/2007 г. на Софийски апелативен съд е прието, че преценката на работодателя при извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Констатираната противоречива практика на съдилищата е отстранена с постановяване на Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. ОСГК ВКС, съгласно което преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В това производство, при въведен довод за нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка на трудовите качествата на уволнения служител, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В обжалваното въззивно решение на Варненски окръжен съд е прието, че трудовият договор с ищеца е бил прекратен от работодателя на 01.09.2009 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ след съкращаване на една от трите съществуващи щатни бройки за длъжността "изпълнител шофьор". Прието е, че уволнението е извършено след проведен в нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ подбор, тъй като не е установено от какви обективни факти е изхождал работодателят при преценката за "личния принос на работника в просперитета на администрацията" - критерий, въз основа на който е взето решение, че уволнения работник се справя по незадоволителен начин спрямо предпочетените да останат на работа. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от [община] се поддържа, че съдът недопустимо е навлязъл в преценка за законност на извършения подбор, който е от компетентност на работодателя и не подлежи на съдебен контрол и е формирал неправилни изводи за незаконност на подбора, без да отчете спецификата на изпълняваната длъжност. Ответникът по касационната жалба Б. Й. О. я оспорва като неоснователна. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за неоснователно касационното оплакване за произнасяне на съда извън обхвата на компетентността му. В съответствие с постановките на ТР № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. ОСГК ВКС, при въведен в исковата молба довод за нарушения на извършения подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, въззивният съд е извършил проверка доколко възприетите от работодателя оценки при подбора отговарят на действително притежаваните от работника трудови качества. Неоснователни са и касационните оплаквания за изводите на въззивния съд, че не е доказано провеждането на подбор при спазване критериите на чл. 329, ал. 1 КТ. От представените по делото доказателства не се установява, че уволненият работник Б. А. е с по-ниска квалификация и ниво на изпълнение на работата от предпочетените да останат на работа като шофьори Н. С. и Р. И. Квалификацията им за изпълняваната длъжност е еднаква, както и трудовия стаж по специалността, а по-ниската оценка на уволнения за ниво на изпълнение на работата, основаваща се на преценка за показателите "личен принос в просперитета на администрацията" и "умения за работа в екип" не почива на обективни факти. От показанията на разпитаните свидетели и приложената по делото длъжностна характеристика за шофьорите не се установява как предпочетените да останат на работа са осъществили по-висок принос в просперитета на общинската администрация, нито в какво се изразяват уменията им за работа в екип и необходими ли са за длъжността такива умения. Установява се, че ищецът е изпълнявал стриктно трудовите си задължения по длъжностна характеристика: да пази и поддържа повереното му превозно средство, да се грижи за техническата му безопасност и да изпълнява всички възложени му задачи, без да е доказано, че шофьорите Н. С. и Р. Илиев са проявявали при изпълнение на работата си същите и по-добри резултати. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение