Определение № 1853 от 08.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2672/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба от И. Й. И. лично и като законен представител на детето Х. И. И., чрез адвокат Ц. А., срещу въззивното решение на Апелативен съд – София №300/18.03.2025г. по в.гр.д.№119/2025г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение. Насрещната страна Б. В. В. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат С. Т. – Т., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на обжалването, тъй като въззивното решение не е в противоречие с посоченото от касатора тълкувателно решение. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд, с което е признато за установено, че детето Х. И. И. е заченато и произхожда от Б. В. В., по предявения от Б. В. В. срещу И. Й. И. и Х. И. И. иск с правно основание чл.66 от СК. Въззивният съд посочил, че съгласно правилото на чл. 299 ал. 1 ГПК не подлежи на преразглеждане спор, който е разрешен с влязло в сила решение. Приел, че производството по гр.д. № 20492/2014 г. на Софийски градски съд, на което се позовават ответниците, било образувано по предявен иск от Б. В. срещу И. И. и Х. И., но същото било прекратено поради липса на активна легитимация за ищеца. Направил извод, че с влязлото в сила прекратително определение съдът в предходното производство не е формирал воля по същество на спора, с който бил сезиран, съответно по предмета на разглеждане на висящото производство – дали детето Х. И. произхожда от Б. В.. Съдът направил извод и за наличие на правен интерес от търсената с исковата молба защита от родителя, чието качество на такъв е оспорено. Приел, че по делото е установено и наличието на предвидените в Семейния кодекс предпоставки за предявяване на иска (инициирана от ищеца административна процедура за припознаване на детето Х. И.; уведомление за постъпило пред длъжностното лице оспорване на припознаването; спазване на преклузивния срок по чл.66, ал.3 от СК за предявяването му). Въз основа на изложеното, направил извод за допустимост на предявения иск. Въззивният съд кредитирал заключението по допусната ДНК експертиза, от което приел за установено, че при валидирана за генетична идентификация на хора комбинация от 16 полиморфни маркера, вероятността Б. В. да е биологичен баща на детето Х. е със степен от 0,999999999551. Кредитирал обясненията на вещото лице дадени при изслушването му в открито съдебно заседание, според които този резултат обосновава извод за категорично установен произход от биологична гледна точка. Съдът намерил за неоснователно направеното във въззивната жалба оплакване за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения изразяващи се в недопускане на експертиза, която да даде заключение за произхода на детето въз основа на ДНК тестове от 25 маркера. В тази връзка съдът отбелязал, че при изслушване на вещото лице пред първата инстанция и приемане на заключението за установеност на биологичната връзка между Б. В. и детето Х., не е бил повдигнат спор относно неговата обоснованост и използван изследователски подход. Изложил, че тези възражения е следвало да бъдат направени в срока по чл.200, ал. 3 от ГПК за оспорване на заключението. Приел, че направеното в този смисъл искане едва във въззивната жалба не може да обоснове необходимостта от допускане на допълнително заключение, доколкото по делото не са събрани други доказателства, които да поставят под съмнение извода на вещото лице. В допълнение към вече изложеното, съдът установил, от изготвената сравнителната таблица, че при изследване на 12 от 16-те генетични маркера (локус), в ДНК профила на детето Х., са установени алели, нефигуриращи в ДНК профила на майка му, но налични в профила на ищеца. За два от маркерите се наблюдавало пълно съвпадение на алелните форми у майката и предполагаемия баща, а в два – частично (само по една от тях). Приел, че доколкото при използваните маркери не се установява алел, който да не фигурира и в двата профила, няма основание за съмнение, поради което е и безпредметно провеждане на изследване на допълнителни маркери. Съпоставил извода на вещото лице с отразеното в представения по делото социален доклад и изявлението на ответницата И. И., че от 2013 г. същата съжителствала на семейни начала с Б. В.. Заключил, че безспорната интимна близост между страните в период, който може да се свърже със зачеването и еднозначното заключение на вещото лице, са достатъчни за обосноват крайния му извод за установяване произхода на детето. Съдът отбелязал още, че е в интерес на детето неговият произход да бъде установен, без значение какви са отношенията между родителите. Изложените съображения обосновали крайния извод на съда за основателност на предявения иск. За да бъде допуснато касационното обжалване, е необходимо касаторът да посочи точно и ясно въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл, същите да са от значение за изхода на конкретното дело и да са обуславящи за формиране на решаващата воля на съда. Въпросите следва да са от такова естество, че разглеждането им да доведе до промяна на крайния резултат по спора (ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). По тези въпроси касаторът следва да обоснове и наличието на предвидените в ГПК допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 т. 1 – т.3 ГПК. Когато страната се позовава на основанието по т.3, тя трябва да изложи съображения, че разглеждането им ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика (посочва се коя), или за осъвременяване на тълкуването ѝ, с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите (изясняване на правната норма) са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени (т. 3). Точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите (т. 3 от ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Касаторът е обосновал допускане на касационно обжалване по правни въпроси, за които е посочил само, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото (чл.280, ал.1, т.3 от ГПК), без да е изложил допълнителни мотиви, както следва: Задължен ли е съдът да вземе предвид и да обсъди всички факти, доводи и обстоятелства, наведени от страните и да изследва всички релевантни факти в тяхната взаимовръзка. Този въпрос е принципно значим по всяко исково производство и по него е налице трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава (т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Доколкото касационната инстанция е ограничена до конкретните касационни доводи, въпросът следва да се разглежда в рамките на касационните оплаквания на касатора за допуснати нарушения, а именно: кои доказателства, доводи и възражения въведени във въззивното производство, представляващи част от предмета на въззивния спор, не са били разгледани от въззивния съд. В конкретния случай страната е навела следните твърдения: от заключението по допуснатата и приета експертиза е установено, че по два маркера майката, детето и евентуалния му баща се припокриват напълно; по други 7 има съвпадение между майката и бащата; остават 5 маркера, които не са достатъчни да обосноват извода, че ищецът е баща на детето. Навел е и твърдения, че тест с 16 маркера дава заключение за вероятност, че тествания предполагаем баща не се изключва като биологичен баща, но не за сигурност, поради което и с оглед наличието на съмнения и вероятности, съдът е следвало да приложи най-висшия стандарт за преодоляването им, като проведе ДНК тест с 25 маркера. Предвид определените от страната предметни предели на касационното производство, единственото въведено от нея твърдение е за недоказаност на предявения иск и необоснованост на извода на съда за безспорно установяване произхода на детето, което представлява касационно оплакване подлежащо на разглеждане при проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Касационните основания за необоснованост не са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК (в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). В производството по чл.288 от ГПК не могат да се проверяват изводите на въззивния съд във връзка с правилното приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила при преценка на събраните по делото доказателства, както и неговото вътрешно убеждение. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от тези по чл.281 от ГПК, а поставеният въпрос не отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 от ГПК – да е от значение за изхода на конкретното дело, да е обуславящ изводите на съда и разрешаването му да може да доведе до промяна в крайния резултат по спора. Наличието на установена съдебна практика по формулирания от страната въпрос, която не се нуждае от изменение или осъвременяване изключва и приложението на соченото допълнително основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Касаторът е поставил и следният въпрос: Следва ли съдът при наличие на множество еднакви генетични маркери (9 от 16) между майката и ищеца, да се позове на най-базовия ДНК тест, който да извършват вещите лица (в този смисъл ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС). Този въпрос е некоректно зададен и отново е обоснован от несъгласието на страната с крайния извод на съда за надлежно установяване произхода на детето. При постановяване на въззивното решение съдът е обсъдил заключението на вещото лице относно неговата обоснованост, съответствието му на останалите събрани по делото доказателства и при преценка процесуалното поведение на страните в производството, които не са го оспорили своевременно при изслушването и приемането му. Съдът не е установил наличие на доказателства по делото, включително при съобразяване твърденията на ищцата, които да са в противоречие с изводите на вещото лице и да налагат допускане на нова експертиза. Посоченото от страната ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС е неотносимо към поставения въпрос. Както беше посочено по-горе със същото са дадени разяснения по въпроси свързани с касационното производство и основанията за допускане на обжалването, несъответни на поставеното от страната питане. Ето защо, по този въпрос също не са налице основанията за допускане на обжалването. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице соченото от жалбоподателя основание за това по чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение