Определение № 394 от 10.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 137/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ответника по делото „Агро Инвест - 7“ ООД, чрез адв. Н. В., срещу Разпореждане № 259 от 30.10.2025г. по в.ч.т.д. № 164/2025г. на Апелативен съд - Бургас, с което е върната подадената от настоящия жалбоподател частна касационна жалба, вх.№ 10090/17.10.2025г., срещу постановеното по същото дело Определение № 190/09.10.2025г. Изложени са подробни съображения за недопустимост, а при условията на евентуалност и за неоснователност на обжалвания акт. Ответникът по частната жалба Л. А. А., ищец в производството, депозира писмен отговор, с който изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното разпореждане, с което е върната частната касационна жалба, съдията-докладчик, администриращ същата, е приел, че последната е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт - определение на въззивния съд, с което е отменено първоинстанционното определение по ч.т.д. № 40/2025г. на Окръжен съд – Ямбол за разделяне на предявените с обща искова молба претенции за разглеждане в самостоятелни производства и е върнато делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. За да намери, че обжалваното с върнатата частна касационна жалба определение не подлежи на касационно обжалване, съдът е приел, че същото не е преграждащ по смисъла на чл.274, ал.1,т.1 ГПК акт, поради което не подлежи на обжалване, и по аргумент от чл.286, ал.1,т.3 ГПК постъпилата жалба подлежи на връщане. Настоящият състав на ВКС счита за правилен извода на въззивния съд, че частната касационна жалба подлежи на връщане като недопустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. В съдебната практика няма спор, че постановеното в хипотезата на чл.210, ал.2 ГПК определение, каквото по същество е и обжалваното с частната касационна жалба определение на въззивния съд, не подлежи на обжалване, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото и неговата обжалваемост не е изрично предвидена в чл.210 ГПК. При произтичаща от закона необжалваемост на въззивно определение, няма пречка администриращият съдия-докладчик да върне частната касационна жалба срещу неподлежащия на касационно обжалване съдебен акт по аргумент от чл.286 ал.1 т.3 ГПК вр. чл.280 ал.3 ГПК, които с оглед препращатата норма на чл.278, ал.4 ГПК са приложими при дължимата от въззивния съд проверка за редовност и допустимост на постъпилите чрез него частните касационни жалби в хипотезите на чл.274 ал.3 и ал.4 ГПК. Останалите изложени в настоящата частна жалба оплаквания касаят допустимостта и правилността на определението, срещу което е била подадена върнатата частна касационна жалба, поради което са извън предмета на преценка в настоящото производство. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение