Определение № 5341 от 21.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 955/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор К. Г. против част от решение № 1469/14.12.2023г., постановено по в.гр.д. № 2019/2023г. по описа на Апелативен съд – София. С обжалваната част от въззивното решение след ревизия на първоинстанционно решение № 454 от 27.01.2023г. постановено по гр.д. № 3392/2022г. по описа на Софийски градски съд е постановено друго, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С. В. Н. с ЕГН [ЕГН] общо сумата от 20000 лева /допълнително сумата от 12000 лева над присъдените с първоинстанционното решение 8000 лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от неоснователното обвинение в извършване на две тежки престъпления в идеална съвкупност по ДП № ЗМ3383ЗМК1550/16 по описа на 09РУ-СДВР, пр.пр. № 32455/2016г., прекратено с постановление на прокурор от 29.09.2021г. поради това, че деянията не съставляват престъпления, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2021г. до окончателното плащане. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което предявеният иск за обезщетение на имуществени вреди е уважен, въззивното решение не е предмет на касационната жалба и е влязло в сила. Касационният жалбоподател поддържа, че определеният от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно и необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действителните неимуществени вреди, претърпени от ищеца. Съдът е нарушил принципа на справедливост присъждайки завишен размер на обезщетението за вреди, при липса на мотиви във въззивното решение за наличието на причинно-следствена връзка между установените обстоятелства и понесените вреди, като не е посочил и какво е значението на всяко едно от тях по отношение размера на присъденото обезщетение. Сочи, че доказаните вреди понесени от ищеца не са с по-голям интензитет от обичайните такива, а въззивният съд не е съобразил и обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната към момента на увреждането. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация С. В. Н., чрез процесуален представител адв. Ц. И. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение в тази част е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване на отделна част от решението срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. В изложението на Прокуратурата на Република България е отправено искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в специалната хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: Въззивният съд, за да постанови решението си е приел за установени следните факти: на 01.08.2016г. ищецът е бил задържан със заповед за задържане на лице за срок до 72 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. На 02.08.2016г. е привлечен към наказателна отговорност с постановление за привличане на обвиняем по ДП № ЗМ3384ЗМК1550/16 по описа на 09РУ - СДВР, пр.пр. №32455/2016 за две престъпления: по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 от НК за това, че на 01.08.2016г. в [населено място] се заканил с убийство на Ц. Н. А. и това заканване би могло да възбуди у него основателен страх от осъществяването му и по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това, че на същата дата и място, е причинил средна телесна повреда на Ц. Н. А. – разстройство на здравето, неопасно за живота. С постановление на прокурор при СРП на същата дата ищецът бил задържан под стража за срок от 72 часа. С определение на СРС от 03.08.2016г. по н.ч.д. № 13793/2016г. на обвиняемия е наложена мярка за неотклонение „домашен арест“ за една седмица, която мярка за неотклонение е изменена в парична гаранция в размер на 200 лева с определение на СГС от 09.08.2016г. по в.н.ч.д. № 3580/2016г. След 5 години с постановление на прокурор при СРП от 29.09.2021г., образуваното срещу ищеца досъдебно производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като в хода на производството не са събрани доказателства относно това, че обвиняемият е осъществил състава на престъпленията, за които му е било повдигнато обвинение. В постановлението за прекратяване е прието за установено, че обвиняемият е действал при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 3, алтернативно ал. 4 от НК, като се е защитил от група пияни и агресивни нападатели в собствения си дом, и то в условията на несъмнена уплаха. Постановлението за прекратяване е връчено на ищеца на 27.10.2021г. и е влязло в сила на 05.11.2021г. От справка за съдимост установил, че ищецът е осъждан преди повече от 40 г. - с присъда от 1984г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, отложено с изпитателен срок от 4 години на основание чл. 66, ал. 1 от НК и обществено порицание, а с присъда от 1986г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за една година и два месеца и обществено порицание. Към момента е реабилитиран по право. За преценка вида, обема и интензитета на понесените неимуществени вреди, анализирал събраните по делото медицински документи и гласни доказателствени средства – разпит на свидетели Б. и С. /преки очевидци на скандала между съседите/. Приел за установено, че на 11.07.2021г. ищецът бил приет в Клиника по кардиология, поставена е диагноза Ибс. stemi - антеросептален. Гранична стволова стеноза. Ppci+ desx2 на LAD /11.07.2021г./. Артериална хипертония III ст. Дислипидемия. Изписан на 15.07.2021г. с подобрение и предписана терапия. Постъпил отново на 16.08.2021г. в клиниката за инвазивна диагностика, като след извършването й към вече посочената по-горе диагноза е добавена и двуклонна коронарна болест. Изписан в добро общо състояние. С експертно решение на ТЕЛК от 15.02.2022г. ищецът е преосвидетелстван и е определена 80% трайно намалена работоспособност /при досегашни 15%/ с водеща диагноза ИБС. С решение на СРС от 24.10.2020г. постановено по гр.д. №33306/2020г. е прекратен гражданският брак, сключен през 1983г. между ищеца Н. и К. Н., поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие. От гласните доказателства приел за установено, че след инцидента ищецът изпаднал в голям шок. Получил нещо на сърцето и му слагали стендове. Развел се с жена си. След като го освободили от ареста ищецът не бил добре, бил целият в кръв и рани от побоя. Поведението му се променило. Преживявал случилото се, не общувал много с хората, по-късно получил инфаркт. Не бил добре здравословно и психически. Затворил се и нищо не споделял, станал неспокоен и по-агресивен. От прието по делото заключение на СПЕ приел за установено, че при ищеца се наблюдава повишена тревожност, раздразнителност, ограничени контакти, данни за проблеми със съня, умора, неудовлетвореност, допълнително усложнени от прекаран инфаркт и колебания в артериалното налягане. Ищецът е преживял психотравмено ситуацията, че е бил арестуван, без да има вина. По време на тези събития има данни за оттегляне на роднини, развод със съпругата му, като тези отношения не са се възстановили след прекратяването на наказателното преследване. Продължителното въздействие на стресогенните фактори е довело до нарушено социално функциониране, социално оттегляне, изразени тревожно-депресивни и невровегетативни оплаквания. Ищецът все още не е преработил психологически преживяванията си от ареста и последвалите действия по наказателно преследване. Емоционалните преживявания са свързани с диапазона на негативните емоции като гняв, тревожност, депресивност. Симптомите отговарят на критериите за F41.3. Други тревожни разстройства, със симптоми на генерализирано тревожно разстройство. Те биха могли да са следствие на хроничното и продължаващо с години въздействие на стресогенните фактори, като вещото лице е посочило, че колебанията в артериалното налягане, въпреки провежданото лечение, като и преживения инфаркт най-вероятно се дължат на стресовата ситуация и последвалия я дистрес. Преживяното травматично събитие може да доведе до значителни промени в психиката за дълъг период от време. При провеждане на адекватна медикаментозна терапия в съчетание с психотерапия и рехабилитация рискът от развитие на тежка личностова промяна може да бъде минимизиран. Към настоящия момент ищецът не е възстановен психически и емоционално, а за влошаване на здравословното му състояние е допринесла продължителността на наказателното производство. Честите хипертонични кризи и високото АН са асоциирани със стресова ситуация. Екстраситолната аритмия и стенокардиите – болки в сърдечната област също са израз на стрес – коронароспазъм, повишена възбудимост на миокарда, атеросклероза. Постоянната депресивност и тревожност също е повлияна от дистрес. Последиците от установените заболявания са неблагоприятни. Стресът при ищеца е преминал в дистрес. Воденото наказателно производство в продължение на 5г. е оказало трайно неблагоприятно въздействие върху соматичното и психичното му състояние. Регистрирани са хипертонични кризи, стенокардна симптоматика и екстраситолна аритмия – реакции на сърдечно-съдовата система, която е подложена на най-бързата и силна атака от страна на КТ/Катехоламините/-хормоните, които играят най-важна роля при соматичните прояви на стреса. Въз основа на тези факти, от правна страна въззивният съд приел, че при безспорност на фактите по развилото се наказателно производство и установените обстоятелства от събраните по делото писмени, гласни и експертни доказателства, обезщетението за неимуществени вреди от наказателно преследване по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ следва да се определи в общ размер на 20 000 лева. При определянето му освен обичайни отрицателни стресови преживявания, притеснения и напрежение в причинна връзка с незаконното обвинение и водене на наказателно производство типични за всеки здрав човек, съобразил, че ищецът е мъж на 56г. към 2016г., респ. 61г. към 2021г.; наказателното производство е продължило повече от 5 години, считано от 02.08.2016г. /когато е привлечен като обвиняем по ДП/ до 05.11.2021г. при множество процесуални действия, проведени с негово участие, за деяние, което представлява посегателство над личната и телесна неприкосновеност на обвиняемия от страна на пострадалия и неговата рода, които са нахлули в дома на ищеца; че ищецът е действал при условията на неизбежна отбрана, като се е защитавал от група пияни и агресивни нападатели в собствения си дом, в условията на несъмнена уплаха, които факти съобразил като увеличаващи вредните последици; спецификата на престъпленията, за които на ищеца е било повдигнато обвинение /закана за убийство и средна телесна повреда/ - две тежки умишлени престъпления, в идеална съвкупност, за които законът предвижда налагане на наказание „лишаване от свобода“ до шест години. Изтъкнал, че интензитетът на негативните преживявания в случая допълнително е бил усилен и поради факта, че спрямо ищеца е била взета мярка за процесуална принуда „задържане под стража“ за 72 ч. по ЗМВР, последвана от домашен арест за една седмица и парична гаранция за останалия период от 5 години. Отчел, че цялостното протичане на наказателното производство се е отразило крайно неблагоприятно върху личността и неговото емоционално и най-вече психическо състояние, както и социалната му пълноценност като човек – ищецът бил притеснен, подтиснат, раздразнителен, станал необщителен, асоциален, неговите познати и приятели се отдръпнали, развел се със съпругата си. Всичко това приел, че е намерило обективен израз в последвалите заболявания – хипертония и сърцебиене, ИБС, 80% ТНР. Подчертал в същото време, че наказателното производство е приключило в разумен срок, само на досъдебна фаза, без изготвяне на обвинителен акт и развита съдебна фаза, тъй като е безспорно установено, че обвиняемият е действал при условията на неизбежна отбрана, защитавайки собствената си телесна неприкосновеност и дом. Отчел на тази плоскост като накърнена и честта на ищеца от факта, че е без вина виновен при самоотбрана. Отбелязал, че преживеният травматичен епизод и хроничният стрес от продължилото над 5 години наказателно преследване са предизвикали у ищеца гняв, тревожност, депресивност, нарушено социално функциониране, социално оттегляне, изразени депресивни невровегетативни оплаквания, дали отражение както на социалното му функциониране и семейния живот, така и на физическото здравословно състояние - предвид заключението на вещото лице психиатър, че най-вероятно неповлиялите се от предприетото лечение колебания в артериалното налягане и претърпения инфаркт се дължат именно на продължителната стресова ситуация, в която се е намирал във връзка с воденото срещу него наказателно преследване и факта, че живее в непосредствена близост до нападателите си; съобразил и данните за смесено тревожно разстройство със симптоми на генерализирано такова – безспорно причинено именно от образуваното срещу ищеца производство, което няма данни да търпи значително подобрение след неговото прекратяване и се нуждае от терапия, провеждана от психиатър, както и категоричното заключение на СПЕ, че към момента ищецът не е преодолял психологическите преживявания от задържането и последвалите наказателно-процесуално действия и че преживяното травматично събитие може да доведе до продължителни промени в психиката за дълъг период от време – дори години и да доведе до трайна личностна промяна. За необоснован приел изводът на първата инстанция, основан на влиянието на предходните осъждания на лицето като некореспондиращ с факта, че от предишните осъждания на ищеца са минали почти 40 години, същите са от периода 1984- 86г. Затова приел, че предишното осъждане за хулиганство не следва да се отчита при определяне размера на обезщетението. Съобразявайки и общественият критерий за справедливост и съществуващите в страната общественоикономически условия за живот в периода 2016-2021г., като справедливо и достатъчно определил глобално общо обезщетение в размер на сумата 20 000 лева, в който смисъл постановил и крайния си акт. Касаторът Прокуратурата на Република България обосновава наличие на специална предпоставка за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поставя в тази връзка като значими правни въпроси за определяне размера на неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на този законов текст. Твърди, че въпросът е решен в противоречие със задължителната съдебна практика по т. II от ППВС № 4/23.12.1968г.; на т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, както и на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, както и с практиката на ВКС в решения по гр.д. № 473/2023г., IV ГО; по гр.д. № 363/2018г., IV ГО и по гр.д. № 3257/2022г., III ГО. За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното: Поставените от касатора въпроси са по приложението на чл. 52 от ЗЗД относно критериите за определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след задължителна преценка на всички установени по делото релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и тяхното значение за точното определяне на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, като настъпили в резултат на незаконно обвинение. Доводите на касатора, в контекста на които са поставени въпросите в изложението са за допуснато нарушение на принципа за справедливост при определяне на обезщетението, което е присъдено за вреди, които не са пряка и непосредствена последица от увреждането. Въпросите са включени в предмета на делото и са обусловили решаващите правни изводи в обжалваното решение, но същите не са разрешени в противоречие с трайно установената и задължителна съдебна практика, цитирана от касатора и намерила израз в редица произнасяния на ВКС в решения по чл. 290 от ГПК. Съгласно приетото в нея обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост, а критериите образуващи понятието "справедливост" са свързани с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат, както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства по искове за ангажиране отговорността на държавата за обезщетение на вреди от незаконно обвинение са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца; тежестта на повдигнатото обвинение и броя и характера на престъпленията; дали ищецът е оправдан, респ. дали наказателното производство е прекратено по всички обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то се е развило в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху личността и живота му – семейство, приятели, професионална реализация, обществен отзвук, обществено положение, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр., както и стандартът на живот в страната към момента на увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди от конкретния деликт се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от изброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори някои от тях – еднакви при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло. В разглеждания случай, въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на страните, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е анализирал при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетението. Изтъкнал е значението на всеки конкретен факт, който е установен и е в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение и понесените вреди, който е отнесъл към стойността, която засегнатите блага са имали за ищеца. Въззивният съд е взел предвид правно релевантните обстоятелства, приети за установени по делото и е приложил критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в съгласие с константната съдебна практика. Установените правно релевантни факти съпоставил с доказаните по делото действителни неимуществени вреди понесени от ищеца в пряка причинно-следствена връзка с незаконното обвинение – засегнати най-висши човешки ценности. При тази съпоставка изходил от събраните по делото писмени, гласни и експертни доказателства, които преценил по отделно, във взаимна връзка и в цялост. Въз основа на подробен анализ на конкретно установените обективни обстоятелства, отражението им върху отделни сфери от живота на ищеца и значението на всяко за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди формирал решаващ правен извод, че с оглед установеното по делото ищецът е търпял значително по-големи от обичайните болки и страдания и съобразно конкретно доказания по делото вид, обхват и интензитет на същите, като справедлив определил размер на обезщетението от 20 000 лева. При тези мотиви в решението, въззивният съд при самостоятелна преценка на събрания пред него и първата инстанция доказателствен материал, направил собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които мотивирал обсъждайки поотделно и в съвкупност всички релевантни обстоятелства, които обосновават по-голям размер на полагащото се обезщетение на база всестранна преценка на доказателствата по делото. Ето защо решението на Апелативен съд – София не е в разрез с разрешението, дадено в задължителната съдебна практика, а в съгласие с него. В този смисъл въведените от касатора правни въпроси не изпълняват изискванията към допълнителното основание за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Доводите за необоснованост на крайното въззивно решение са извън предмета на настоящото производство. В заключение, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито съдът констатира наличие на друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. При този изход и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът по касация има право на поискани съдебни разноски, които под формата на платено възнаграждение на адвокат и в доказан размер от 2650 лева, следва да се възложат в тежест на касатора. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение