Определение № 1483 от 26.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4174/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, чрез юрк. В. А., против въззивно решение № 209 от 21.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 254/2024 г. по описа на Окръжен съд - Перник, в частта му, с която е потвърдено решение № 40 от 15.01.2024 г. по гр. д. № 1628/2023 г. по описа на Районен съд - Перник, в частта, с което с което е признато за установено, че С. Л. С. не дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сумата от 10 360,73 лв., за която е издадена фактура № [ЕГН]/10.04.2023 г. – начислена служебно по констативен протокол по партида клиентски № 540006459992 за периода от 07.12.2022 г. до 06.03.2023 г. за обект на адрес: [населено място], [улица], бл. П. „Р.“ и са присъдени съдебни разноски. Касаторът обжалва решението, като неправилно и необосновано. Счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил е писмен отговор от насрещната страна по касация С. Л. С., подаден чрез процесуален представител адв. Б. В.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, излага и становище по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: По делото е установено, че ответникът е „краен клиент“ на електрическа енергия по смисъла т. 3.8 от Общите условия за договорите за ползване на електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, сега - „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД и „битов клиент“ съгласно на § 1, т. 2а ДР на ЗЕ и чл. 3.1 от Общите условия, който купува електрическа енергия за битови нужди за имот, с административен адрес: [населено място], [улица], Сервиз за гуми. Видно от приетите констативен протокол № 2002845/06.03.2023 г., констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 99/24.03.2023 г., писма изх. № NTZ184883/07.03.2023 г., изх. № NTZ185893/06.04.2023 г., изх. № 12050040749/07.03.2023 г., ведно с разписки за връчването им, фактура № 00034666872/10.04.2023 г. и справка за преизчислени количества електрическа енергия и показанията на свидетелите Б. Б., Д. К. и Е. Д., дадени пред първоинстанционния съд, на 06.03.2023 г. служители на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД са извършили техническа проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ на доставяната електрическа енергия в недвижим имот, с административен адрес: [населено място], [улица], обект - сервиз за гуми, с абонатен № [ЕГН] по партида, разкрита на името на С. Л. С.. Констатирано е, че липсва пломба на щита на електрическото табло и че СТИ е с нулеви стойности на ток и напрежение на дисплея. СТЕ е демонтирано и изпратено за експертиза на Български институт по метрология. Експертизата е установила отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите на клемния блок на електромера, наличие на необходимите обозначения на табелката му, допълнителна метрологична маркировка и идентификационен номер на нотифициран орган, наличие на пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция. Констатирано е, че при отваряне на електромера, няма видими дефекти по електронните платки и детайлите на електромотора. Преминаващата през СТИ електроенергия не се натрупва в активна тарифа. СТИ не съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия. Констативният протоколът за извършена техническа експертиза и уведомление за предстоящото преизчисление на количеството електрическа енергия са връчени на С. С. – лично, на 18.04.2023 г. Изпратени са му и фактура за дължима сума от 10673,99 лв. на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ и справка за преизчислени количества електрическа енергия. Въззивният съд служебно е назначил и е приел съдебно-техническа експертиза. Съгласно приетото от вещото лице отчетът на СТИ се извършва дистанционно, без да е необходимо посещение на място, чрез система за наблюдение и отчет в реално време. Вещото лице е посочило, че не може да се установи кога СТИ е спряло да измерва потребената електроенергия, както и, че последният отчет е извършен на 05.03.2023 г. за период от един месец, като констатираното потребление на електрическа енергия е било 103 kWh дневна тарифа и 39 kWh – нощна тарифа. Дало е отговор за средно аритметичното количество от потребената електрическа енергия от предходния на проверката отчетен период и на потребената електричека енергия за аналогичен отчетен период от предходната година, които са съответно: 103 kWh – дневна тарифа и 39 kWh – нощна тарифа и 613 kWh – дневна тарифа и 221 kWh – нощна тарифа. Изчислило е средно аритметичното количество от потребената електрическа енергия за предхождащия проверката от 06.03.2023 г. отчетен период и потребената електрическа енергия за аналогичен период от предходната година, която е 358 kWh – дневна тарифа и 130 kWh – нощна тарифа. Определило е стойността на средноаритметичното количество енергия, изчислено по формулата на чл. 52, ал. 1, т. 2 ПИКЕЕ, която е 313,26 лв. При тези данни въззивният съд е приел, че тъй като количеството на потребената електрическа енергия не е измерено или измерването му е невярно, то се определя по реда на някое от правилата на чл. 50 – чл. 55 ПИКЕЕ. От съдържанието на разпоредбите на чл. 50, ал. 1, б. „б“ и чл. 52 ПИКЕЕ следва, че реда по чл. 50, ал. 1, б. „б“ е приложим при установено външно въздействие върху СТИ, а този по чл. 52 – при техническа неизправност. В случая операторът на електроразпределителната мрежа е определил количеството на ползваната електрическа енергия по правилото на чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ, при положение, че е налице техническа неизправност на СТИ, без да е установена външна намеса. Съдът счита, че доколкото по делото е установено, че количеството на използваната електрическа енергия не е измерено, поради техническа неизправност на СТИ, която не е причинена от външна намеса, то за преизчислението и е приложимо правилото на чл. 52, ал. 1, т. 2 ПИКЕЕ. При определянето й по този ред, дължимата за нея цена е в размер на 313,26 лв., а не 10 673,99 лв. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че е налице несъответствие между формулираната в мотивите воля на съда и изразената воля в диспозитива на неговото решение, досежно дължимата на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сума. За процесния електроснабден обект е било налице основание за преизчисление на ползваната, но неизмерена електрическа енергия, като дължимата стойност на същата е 313,26 лв. Въззивният съд е приел, че обжалваното решение е неправилно в частта му, с която искът е уважен за сумата от 313,26 лв., в която част следва да се отмени и претенцията да се отхвърли като неоснователна, но в диспозитива е отменил решението на първоинстанционния съд и е отхвърлил отрицателния установителен иск за сумата 313,99 лв. Налице несъответствие между мотивите на съдебния акт и неговия диспозитив, по чието отстраняване компетентен да се произнесе е постановилият съдебното решение съд, съгласно нормата на чл. 247 ГПК. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирал е следните два правни въпроси: 1. „При прилагането на разпоредбата на чл. 50, ал. 1, буква ,,б“ от ПИКЕЕ необходимо ли е освен установяването на обективно неизмерващо средство за търговско измерване да бъде доказвано в условията на пълно и главно доказване установена външна намеса върху средството за търговско измерване, водеща до пълно неотчитане на електрическата енергия?”; 2. „Достатъчно ли е да бъде констатирано при прилагането на чл. 50, ал. 1, буква ,,б“ от ПИКЕЕ пълно неизмерване на електрическата енергия от средство за търговско измерване или кумулативно следва да бъде установено поради каква причина същото не измерва преминаващата през него електрическа енергия?“; 3. „В кои случаи би следвало да се прилагат разпоредбите на чл. 52, ал. 1 от ПИКЕЕ и как трябва да се тълкува и какво включва посочената в нормата „външна намеса при проверка или отчет“ и приложима ли е тя към настоящия случай?“ и 4. „Ако на електромера е извършвана метрологична проверка в Български институт по метрология по реда на чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ допустимо ли е корекцията да се извърши по реда на чл. 52 от ПИКЕЕ?“. Сочи, първите два въпроси е решени в противоречие с решение № 118 от 18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г. на ВКС, а третият и четвъртият са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да послужат за допускане на касационно обжалване. Първите два въпроси не отговарят на изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите са неотносими, тъй като въззивният съд е приел в решението, че за енергийния оператор не е съществувало законово основание за коригиране на сметката за електрическа енергия по реда, предвиден в чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ, доколкото в случая е налице хипотезата на чл. 52 ПИКЕЕ – установена е техническа неизправност на електромера, без външно въздействие. Процесното вземане представлява стойността /цената/ на потребената /закупената/ и незаплатена електрическа енергия. Същата е дължима на основание чл. 183 ЗЗД, според който купувачът по договор за продажба заплаща на продавача цената на веща, чиято собственост му е прехвърлена. При определянето й по правилото на чл. 52, ал. 1, т. 2 ПИКЕЕ дължимата за нея цена е в размер на 313,26 лв., а не 10 673,99 лв. Третият и четвъртият въпроси са свързани с приложението на чл. 52 ПИКЕЕ и са относими, но по тях не се разкрива соченото специално основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Неизправностите както по чл. 50, ал. 1, така и по чл. 52 ПИКЕЕ са „несъответствия на СТИ с метрологичните и/или техническите характеристики“, предвидени в чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ и изискват изпращането на СТИ за метрологичен контрол на компетентния регионален отдел на Българския институт по метрология. В случаите на техническа неизправност на СТИ, поради което използваната електрическа енергия преминава през измервателната система, но количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса при проверка или отчет, преминалото количество електрическа енергия се изчислява по реда чл. 52 ПИКЕЕ, по приоритетен ред. В тази част нормите на ПИКЕЕ са ясни и не се нуждаят от тълкуване, като по тяхното приложение е налице и съдебна практика /решение № 3686 от 26.03.2024 г. по адм. д. № 199/2024 г. на ВАС, III о. и др./. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответната страна по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение