Определение № 507 от 06.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2602/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез процесуален представител, против решение № 31 от 06.03.2023г., постановено по въззивно гр.дело №6/2023г. на Бургаския апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 62 от 28.07.2022г. по гр. дело № 18/2022г. на Сливенския окръжен съд и по този начин са отхвърлени исковете на КПКОНПИ по чл. 153 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата от Ф. А. С. и С. В. С. на имущество на обща стойност 137 611,11 лева, за получаването на което не е установено законно основание. Според касатора обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона. Оспорва решаващия извод на въззивния съд за отхвърляне на исковете, че не е налице значително несъответствие по смисъла на ЗПКОНПИ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Комисията излага съображения за наличие на основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК и формулира следните въпроси: 1. Подлежи ли на отнемане в полза на държавата по реда на ЗПКОНПИ, равностойността на имущество, което не е налично в края на проверявания период и следва ли същото да се включи в анализа за определяне на значително несъответствие; 2. Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по реда ЗПКОНПИ парични средства, които не са налични в края на проверявания период и представляват ли същите „имущество“, респ. следва ли същите да се включат в анализа за определяне на значително несъответствие; 3. Представляват ли доход сумите от продажбата на имущество, за което от събраните доказателства се установява, че ответника не е разполагал със средства с установен законен източник за придобиването му. Според касатора така формулираните въпроси са решени в противоречиe с практиката на ВКС-решение № 29/12.04.2021г. по тр.д.1021/2019г. на ІІІ ГО и решение № 79/31.01.2018г. по гр.д.№1692/2017г. на ІV ГО. Счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Не на последно място поддържа, че решението е очевидно неправилно-основание по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК. Ответниците в касационното производство – Ф. А. С. и С. В. С. не вземат становище. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима – постъпила е в срока по чл.283 ГПК, подадена е от надлежна страна с интерес от обжалване, срещу въззивен акт, подлежащ на инстанционен контрол. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съставът на Четвърто ГО на Върховния касационен съд, намира следното: Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество е предявила против Ф. А. С. и С. В. С. искове с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 137 611,11 лева. Комисията иска да бъдат отнети: недвижим имот-административна сграда, фурна и баня с РЗП 554 кв.м, намиращ се в [населено място]; парични суми, представляващи пазарната стойност към датата на отчуждаване на два недвижими имота в [населено място], на два товарни автомобила и на ценни книжа; суми, представляващи: стойността на погасен заем, касови вноски по сметки в търговски банки, изплатени лихви върху средства с неустановен източник и суми, представляващи погасителни вноски по кредити. От фактическа страна е установено следното: Ф. С. е била привлечена като обвиняема по ДП № 159/2018г. по описа на РУ на МВР-Нова Загора, пр.пр.№50/2018г. на РП-Нова Загора, за извършено престъпление по чл.234, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 НК, което попада в приложното поле на чл.108, ал.1, т.15 ЗПКОНПИ; на 17.05.2018г. е образувана проверка за установяване на несъответствие в имуществото на Ф. С.; в хода на проверката е извършено изследване за периода от 17.05.2008г. до 17.05.2018г. на придобитото имущество, получените парични средства, банкова и осигурителна информация, извършени разходи на проверяваното лице и на съпруга й С. С.. Според Комисията е установено значително несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваните лица. С влязла в сила на 14.09.2018г. присъда, постановена по нохд № 250/2018 на РС-Нова Загора, С. е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатите обвинения. С решение от 30.04.2019г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Не се спори по делото, че ответниците С. са съпрузи, бракът им е сключен през 1988г. и имат едно общо дете. За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете на Комисията са изцяло отхвърлени, съставът на Апелативен съд-Бургас е извършил подробен анализ на събраните в производството писмени доказателства и съобразявайки заключението на приетата пред ОС-Сливен икономическа експертиза е установил следното: В проверявания период ответниците са придобили следните недвижими имота: през м.ноември 2012г. - административна сграда, фурна и баня с РЗП 554 кв.м в [населено място], [община] за сумата 9 800 лева; пазарната стойност към датата на придобиване на имота е 15 300 лева, а към датата на завеждане на ИМ е 10 200 лева, според заключението на СИЕ. През м.ноември 2013г. са придобили нива с площ 7 600 кв.м, Трета категория с идентификатор *** в землището на [населено място], местност С. ш., за сумата 1 200 лева; според вещото лице, пазарната стойност на имота към датата на придобиване е 3 840 лева, а към датата на ИМ-6 630 лева. Върху този имот е учредена договорна ипотека в полза на П. С. за получен паричен заем в размер 6 080 лева, която е заличена през 2017г. поради погасяване на задължението. През м.декември 2013г. ответниците са придобили УПИ *** в кв.49 по плана на [населено място], общ.[населено място], отреден за жилищни нужди, заедно с построеното в имота жилище с площ 24 кв.м за сумата 2 150 лева; пазарната стойност на този имот според СИЕ е 3 200 лева към датата на придобиване, а към датата на ИМ-2 900 лева. В проверявания период ответниците са отчуждили два недвижими имота, които са били придобити от тях преди началото на проверявания период: на 09.10.2014г. са продали дворно място с площ 1 130 кв.м, съставляващо част от ПИ, за който е утреден УПИ *** в кв.37 по ПУП на [населено място], общ [населено място] за сумата 5 000 лева, който имот са придобили през 2004г. Според СИЕ пазарната стойност на имота е 19 800 лева. На 18.03.2015г. са продали имот № *** с площ 8 282 кв.м, намиращ се в землището на [населено място] могили, общ.[населено място] за сумата 1 250 лева; този имот ответниците са придобили през 2007г. Според заключението на СИЕ пазарната стойност на имота към момента на продажбата е 5 750 лева. В проверявания период С. са придобили два товарни автомобила: на 27.11.2013г. - т.а. Мерцедес 210Д с първоначална регистрация 14.11.1991г. за сумата 400 лева; според вещото лице пазарната стойност на автомобила е 3 000 лева, а към датата на ИМ - 1 650 лева. На 28.05.2014г. са придобили т.а „Опел Комбо“, с първа регистрация 24.10.1995г. за сумата 100 лева и с пазарна стойност към момента на придобиването 2 000 лева, а към датата на ИМ-1 100 лева, съгласно заключението на СИЕ. За установяване на доходите, приходите, източниците на финансиране, разходите и придобитото имущество на проверяваните лица въззивният съд е съобразил заключението на в.л. Ч. по допусната СИЕ, според което в периода от 17.05.2008г. до 17.05.2018г. С. не са декларирали доходи по ГДД по чл.50 ЗДДФЛ, нито има данни за сключвани трудови договори. Приходите им в проверявания период са от: пенсия на ответника С. в общ размер 24 344,31 лева; изплатена застрахователна премия по застраховка „Живот“ през 2016г. в размер 3 232,15 лева; изплатена застрахователна премия през 2018г. в размер 15 380,59 лева. В началото на проверявания период наличността в банкови сметки е 895,15 лева, а начислените лихви по всички банкови сметки на двамата ответници са 2 625,71 лева. Съдът е прибавил последната сума към приходната част на анализа, приемайки, че липсват данни и не е доказано от страна на Комисията внасяните суми по банковите сметки на двамата съпрузи да са били с незаконен произход. От продажба на имоти С. са реализирали обща сума в размер 25 500 лева, а от получени банкови кредити имат приходи в размер 28 250 лева. Съдът не е включил нито в приходната, нито в разходната част на анализа сумата 6 080 лева- получения от П.С. заем, тъй като според данните по делото този кредит е гарантиран с вписана договорна ипотека върху имот на двамата съпрузи и по време на проверявания период ипотеката е заличена, т.е. заетата сума е върната. За 2015г. от ДФ „Земеделие“ е получена сумата 403,65 лева. Съдът е включил в приходната част на анализа и сумата 6 625,35 лева (сбор от сумите 5260 лева и 1365,35 лева), представляваща по банкова информация сума получена от трети лица, приемайки, че макар да не е уточнено основанието на преводите, не може да се презюмира незаконният й характер. Съдът е добавил в приходната част на анализа и сумата 2 901,82 лева от продажба на ценни книжа и сумите 400 лева и 250 лева, получени от бракуването на двата товарни автомобила. В обобщение съдът е приел, че приходите на двамата съпрузи за провевярания период са общо в размер 110 808,73 лева. Установено е, че обичайните разходи на ответниците през проверявания период са в общ размер 82 932,50 лева; общо за МДТ и за нотариални такси са направили разходи в размер 937,52 лева; за задгранични пътувания - 1 613,56 лева; извършените в процесния период погасителни вноски по кредити, усвоени преди и през периода са общо 34 296,35 лева; разходите, платени към застрахователни компании са общо 33 135,12 лева; по сметка на ЧСИ на 06.03.2018г. е преведена сумата 1 427,25 лева, а за закупуване на ценни книжа ответникът е платил сумата 2 640 лева. Установено е също, че внесена на каса и налична по сметки на двамата проверявани е сумата 457,41 лева; за закупуване на недвижими имоти и за двата товарни автомобила са платени общо 27 340 лева. Или през проверявания период ответниците са направили разходи в общ размер 184 779,71 лева. Съобразявайки, че съгласно § 1, т.8 ДР ЗПКОНПИ нетни доходи са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, съдът е заключил, че нетният доход на проверяваните лица е отрицателна величина и възлиза на – 73 970, 98 лева (110 808,73 – 184 779,71). Съдът е посочил, че останалите определени по експертизата суми, представляващи преминали средства през банковите сметка на ответниците не повлияват на крайния извод за наличие или липса на несъответствие между придобитото имущество и приходите на проверяваните. Съдът е съобразил и придобитото от ответниците имущество през проверявания период –три имота на обща стойност 22 340 лева, от които един е отчужден и остават налични два имота на обща стойност 18 500 лева по справедливи пазарни цени към датата на покупката и наличната сума от 457,41 лева по банковите сметки. Съдът не е зачел таблицата от експертното заключение по отговор на 23 въпрос на Комисията, защото: описаните като имущество ценни книжа са продадени, погасителните вноски по кредити са зачетени в разходната част на анализа, вноските в банки не са налични по сметките на ответниците, с изключение на сумата 457,41 лева; двата товарни автомобила са бракувани и предадени за старо желязо, срещу получени минимални суми. Предвид това съдът е приел, че придобитото и налично имущество на ответниците е в размер 18 957,41 лева. След като е съпоставил нетния доход с придобитото имущество, налично в края на периода, съдът е приел, че несъответствието е на стойност 92 928,39 лева. При така установеното въззивният съд е заключил, че не е налице изискуемото се значително несъответствие по смисъла на ЗПКОНПИ, обуславящо възникване на правото на държавата да отнеме незаконно придобито имущество, което обосновава отхвърляне на исковете. При тези мотиви на въззивния съд, съставът на Четвърто ГО на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените въпроси и на сочените основания. Формулираните от КПКОНПИ първи и втори въпрос са от значение за постановения по делото резултат. На тези въпроси е даден отговор със задължителните разяснения в ТР № 4 от 18.05.2023г. по тълк. дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС и въззивното решение е постановено в съответствие с тях. В т. 1 на цитиранато ТР е застъпено становището, че не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Прие се, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Предмет на отнемане могат да са налични парични средства- такива в икономическата им функция на запас от стойност (натрупани и неизразходвани средства) и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл. 153 ЗПКОНПИ, тъй като законът не предвижда такава възможност. В случаите, когато чрез получените парични средства, които не са налични към момента на предявяване на иска по чл. 153 ЗПКОНПИ, са придобити имущества, на отнемане подлежат тези имущества. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице или на лицата по чл. 143, чл. 144, чл. 145 и чл. 146 от ЗПКОНПИ, не попадат в предметния обхват на чл. 141 и чл. 142, ал. 2 ЗПКОНПИ и не подлежат на отнемане. Те могат да бъдат третирани като преминали през имуществото на проверяваното лице. При постановяване на атакуваното решение, въззивният съд изцяло се е съобразил с цитираната задължителна съдебна практика. Наличието на задължителна практика, от друга страна изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Третият въпрос, така както е формулиран, не притежава характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не се отнася до решаващите правни изводи в атакуваното въззивно решение. Освен това отговорът предпоставя извършване на преценка за правилността на въззивния съдебен акт на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, които са различни от тези по чл. 280 ГПК. Следва да се посочи, че в цитираното вече ТР №4/18.05.2023г. е разяснено по задължителен за съдилищата начин, че наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Стойността на т.нар. „значително несъответствие” е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лева стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, поради целта на закона - да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Предвид изложеното и по третия въпрос не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното решение. При този изход на делото и на основание чл. 157, ал.2 ЗОНПИ касаторът следва да заплати дължимата държавна такса за производството пред ВКС в размер 30 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО