Определение № 153 от 01.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 444/2015 г.

С определение от 04.02.2015г. производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2014г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС по въпроса: „Необходимо ли е предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, за да се приложи нормата на чл.17а ЗППДОбП/отм./.”. Тълкувателното решение е прието в заседание на 04.02.2016г. и е обявено на 14.03.2016г., поради което настоящето производство следва да бъде възобновено. Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по жалба на [фирма] срещу решение от 08.10.2014г. по гр.д. № 1616/2012г. на Софийски градски съд, ІІ-а състав, с което е оставено в сила решение от 20.11.2009г. по гр.д. № 9750/2006г. на Софийски районен съд, 50 състав, за осъждане на дружеството да предаде на Н. А. И., Т. А. С., Е. А. Р., Г. А. С., Ц. А. Г. и Й. А. Б. на основание чл. 108 ЗС владението недвижим имот - нива от 0,912 кв.м., V категория, в строителните граници на Г., местн.Г., представляваща имот пл.№ 11124, к.л. 579 по кад. план от 1956г., попадаща в УПИ ІІ, отреден за С. по промишлен и енергиен монтаж по плана на С., жк. Д. 2-разширение, означена по букви А. на скицата на вещото лице, приета по делото. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на закона, на съдопроизводствените правила и необоснованост. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се поддържа основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК поради противоречие на решението със съдебни актове, постановени от ВКС по подобни реституционни казуси по приложение на чл. 10б ЗСПЗЗ, чл.17а ЗППДОбП/отм./ и §11,ал.2 ПЗР З.. Ответниците по жалбата, чрез пълномощника си адв. Т., вземат становище за оставяне в сила на обжалвания акт. Производството е по предявен иск по чл. 108 ЗС, който се разглежда от въззивната инстанция по реда на чл. 294 ГПК - след отмяна на предходно въззивно решение. Ищците претендират правото на собственост върху имота на основание наследство и реституция по ЗСПЗЗ. С решение на ОСЗГ-М. от 25.03.2003г., придружено със скица, е възстановена собствеността върху имота на наследниците на Г. К. М., които са ищците. Ответното дружество е правоприемник на СО „Монтажи”, което през 1993г. е преобразувано в [фирма]. Установено е, че с решение № КЗ-14 от 29.06.1988г. на Комисията по земята са отчуждени 15 дка земеделска земя от АПК”С.” и са предоставени на СО „Монтажи” за изграждане на С. по промишлен и енергиен монтаж. Земята е заплатена от СО „Монтажи” и то е получило владението върху нея същата година. Безспорно е, че мероприятието не е реализирано - единствено са издадени строителни книжа. В отменителното решение № 500/11 от 25.01.2012г. по гр.д. № 60/2011г. на І г.о. на ВКС е прието, че не е налице пречка за реституиране на имота по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, тъй като имотът не е усвоен за мероприятието, за което е предназначен. Съставът е намерил за правноирелевантно обстоятелството дали е издаван акт по чл. 19 З. или не. По вторият съществен за спора въпрос - приложението на чл. 17а З./отм./ съдът е приел, че е необходимо доказване от страна на ответника по иска, че към момента на преобразуването - октомври 1993г., имотът е включен /заприходен/ в баланса на преобразуващото дружество. Поради неизясняване на това обстоятелство съдът е върнал делото за ново разглеждане. В обжалваното решение Софийски градски съд е счел, че приетата при новото разглеждане счетоводна експертиза и другите писмени доказателства не установяват, че процесният имот е съществувал като актив в имуществото на СО”Монтажи” при преобразуването му в [фирма] през 1993г. Позовал се е на разпоредбата на чл.2 от ПМС №179/91г., според което образуването на Е. с държавно имущество се извършва само с капитал, определен след оценка на имуществото на съответното държавно предприятие. По делото липсват данни да е извършена такава оценка. При това положение, според съда, няма доказателства теренът да е бил включен в уставния фонд на стопанското обединение или да му е зачислен по разпределителен протокол; за последващо включване на имота в капитала на дружеството също не са налице надлежни доказателства. По тези съображения е прието, че право на собственост в полза на ответника по иска не е възникнало на основание чл. 17а ЗППДОбП/отм./. С оглед на това не са обсъждани доводите за приложение на §11, ал.2 ДР З.. В определението от 04.02.2015г., с което производството по делото е спряно, настоящият състав е констатирал, че от значение за изхода на спора е вторият поставен от касатора правен въпрос - по приложението на чл. 17а ЗППДОбП/отм./ и §11, ал.2 ПЗР З., а именно: кое имущество следва да се счита включено в капитала при преобразуването на държавно предприятие в търговско дружество и в кои хипотези е приложима посочената преходна и заключителна разпоредба. В тълкувателно решение №4/2014г. на ОСГК, обявено на 14.03.2016г., в т.2г се приема, че за да се приложи нормата на чл.17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /отм./, не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество. При възникнал гражданско-правен спор предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие се доказва както с преки доказателства /самият административен акт за предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни. Осчетоводяването или отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден от държавното предприятие, не е елемент от фактическия състав нито на предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление, нито на уредения в чл.17а от ЗППДОбП /отм./ придобивен способ. В обжалваното решение е прието, че заприходяването на имота в баланса на дружеството към момента на преобразуването е следвало да бъде установено чрез пълно насрещно доказване и тъй като такова не е направено от ответника, възражението му за собственост на основание чл.17а ЗППДОбП/отм./ е намерено за неоснователно. Налице е противоречие с възприетото в тълкувателния акт, което налага да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.