Определение № 5113 от 07.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1743/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. В. Х., чрез процесуалния му представител, срещу въззивно решение № 76 от 11.02.2025 г., постановено от Окръжен съд-Велико Търново по в. гр. д. № 1085/2024 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1280/02.10.2024 г. по гр. д. № 1452/2024г. по описа на Районен съд - Велико Търново в частта му относно определения режим на лични отношения на бащата В. В. Х. с детето Н. В. Х.. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност, поради нарушение на материалния закон (чл. 59, ал. 3 и ал. 9 СК), съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основание за касационно обжалване по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. Предявява се претенция за разноските по делото. В срока по чл. 287 ГПК ответникът по касация - Г. Т. К., чрез процесуалния си представител, е подала отговор на касационната жалба, в който са изложени твърдения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В изложението са формулирани следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът точно да прилага закона и в частност - разпоредбата на чл.59, ал.3 от СК и допустимо ли е самостоятелно да извежда или въвежда непосочени в правна норма критерии за прилагането й в пълен обем?; 2. Длъжен ли е съдът по чл. 59, ал. 9 СК да определи релевантния период за преценката, дали са изменени обстоятелствата по постановените по-рано мерки за упражняване на родителските права, и как извършва адекватна преценка дали исканата промяна обслужва най-добрия (висшия интерес) на детето? Тези въпроси се свеждат до един обобщен и уточнен от състава въпрос – за задължението на съда да прецени най-добрия интерес на детето и за възможността съдът служебно да се произнесе по реда на чл. 59, ал. 9 от СК, включително и да се самосезира. Касаторът счита, че повдигнатите въпроси обуславят решението (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с казуалната практика на Върховния касационен съд по чл. 59, ал. 9 СК, а и с т. II от ППл ВС № 1/12.11.1974 г. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното: Окръжен съд – Велико Търново, за да потвърди решението на първостепенния Районен съд – Велико Търново, е приел, че отношенията между страните са администрирани два пъти - по гр. д. № 822/2017 г. по описа на Районен съд-Свищов и по гр. д. № 529/2020 г. по описа на Районен съд-Велико Търново. Посочил е, че съгласно постановените съдебни решения родителските права се упражняват от майката, а за ищеца е определен режим на лични отношения. Въззивната инстанция, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, е възприела изцяло мотивите на първоинстанционния съд и е препратила към тях относно изменението на режима на лични отношения между ищеца и детето Н., а именно: Бащата има право да контактува с детето Н. всяка първа и трета седмица от месеца от 18 ч. в петък до 17,30 ч. в неделя, с пренощуване при бащата, с изключение на месеците юли и август, за които се определя отделен режим; всяка четна година за Коледните празници от 10 ч. на 24-ти декември до 18 ч. на 26-ти декември; всяка нечетна година от 10 ч. на 31-ви декември до 18 ч. на 1-ви януари, ако втори януари е учебен ден. В случай, че втори януари на съответната година е неучебен ден, режимът да бъде от 10 часа на 31-ви декември до 12 часа на 2-ри януари; всяка нечетна година за Великденските празници от 10 ч. на Разпети петък до 18 ч. на Светли Понеделник; през летните месеци - м. юли и м. август, бащата да има право да контактува с детето Н. два пъти по 15 календарни дни, с интервал от по 15 календарни дни между тях. Началото на първия контакт да се определя от майката, която се задължава да уведоми бащата най-късно до 1-ви юни за датата през м. юли, от която ще започне първият 15-дневен период; бащата има право да контактува с детето Н. на рождения ден на детето Т. В. Х. /еднокръвен брат на Н. В. Х./, като я взема на 20.02. в 18 часа. Ако следващият ден е учебен, бащата се задължава да върне детето Н. в дома на майката в 22 часа. Ако следващият ден е неучебен и не съвпада в съответната година с определеният седмичен режим на контакти /през трета седмица/, бащата се задължава да върне детето на следващия ден най-късно до 12 часа на обяд; за рождения ден на детето Н.: в случай, че рожденият ден на детето -24.03. е извън определената трета седмица от месеца, в който бащата има право на личен контакт, бащата има право да осъществи личен контакт с детето за времето от 17,30 часа до 19,30 часа на рождения ден, както и да вземе детето в един от почивните дни след 24-ти март- неделя от 10 часа до 17 часа; при заболяване на детето в дни, определени за лични контакти с бащата, същите да се осъществяват по определения начин в следващата седмица /втора или четвърта седмица/; всеки от родителите има право да осъществява контакт с детето си по телефон и /или чрез видеовръзка - по месинджър, вайбър, скайп или друго приложение, когато детето е при другия родител, като другият родител не възпрепятства тези контакти; При всички случаи на осъществяване на режима на лични контакти, описан по-горе, бащата се задължава да взема и връща детето Н. от и на местоживеенето му в [населено място] лично, освен ако не е налице изрично съгласие от майката за всеки конкретен случай детето да бъде вземано и/или връщано от трето лице. В мотивите на решението въззивният съд е посочил, че режимът на лични отношения, определен между детето и бащата в момент, когато детето е било на възраст три-четири години, не е приложим при навършването на седем годишна възраст на детето и при настъпилите промени, следващи новия етап от житейското развитие на детето. Поради което е приел, че режимът на лични отношения между бащата и детето следва да бъде променен, защото обстоятелствата, при които е определен предходният режим на лични отношения, са се изменили. Приел е, че определеният от първата инстанция режим на лични отношения изцяло отговаря на интереса на детето, което има нужда от време за адаптация и подготовка за училище в неделните дни през учебната година, а и нужда от време след приключване на учебните занятия, за да се приготви за посещението при бащата. Посочил е, че отчита обстоятелството, че бащата и детето живеят в различни населени места, което налага детето да пътува, за да контактува с баща си. Обяснил е, че макар и привидно „стеснен“ в тази му част, цялостният режим на лични отношения между детето и бащата, определен от първоинстанционния съд, не може да доведе до каквото и да било ограничаване в контактите помежду им. Въззивният съд е посочил, че е отчел нуждата на детето от постоянно пълноценно общуване с бащата и еднокръвния му брат, а от друга страна и от общуване с майката и едноутробната му сестра извън учебните дни, когато то е заето с посещение на училище, подготовка на уроци и посещение на извънкласни дейности. Счел е, че определеният от първоинстанционния съд режим на лични контакти в дните на официални празници, които съвпадат в голямата си част и с ваканциите по време на учебната година, извън лятната ваканция, е балансиран и дава възможност на детето да празнува както с бащата и неговото семейство, така и с майката и нейното семейство, като така то може да усвои и приеме установените от двете семейства традиции. Посочил е, че обстоятелството, че първостепенният съд не е упоменал в решението си междусрочна, Коледна и Великденска ваканция, не означава, че през тези ваканции не е предоставена възможност на детето да пребивава при бащата. По отношение на междусрочната ваканция се е аргументирал, че е предвидена за подготовка на учениците за следващия срок и по правило е кратка, поради което е счел за ненужно да бъде включена в режима на лични отношения между бащата и детето. По отношение на организацията на режима във връзка с рождените дни на бащата, детето и еднокръвния му брат, въззивният съд е приел за неоснователни възраженията на въззивника. Посочил е, че бащата следва да осъществи личен контакт с детето на рождения му ден от 17,30 до 19,30 часът, като е приел, че, тъй като бащата и детето живеят в различни населени места и настояването непременно детето да пренощува при баща си (независимо къде) точно на рождения си ден, е необосновано, особено ако рожденият ден, който е през учебната година, е в делничен ден и на следващия ден детето трябва да бъде на училище. Приел е, че детето не може да бъде вземано в дните за осъществяване на контакти с бащата от трети лица. Изложил е аргументи, че бащата е този, който носи отговорност за живота и здравето на детето в периодите на личен контакт с него, поради което той трябва да взема детето и да го връща при майката. Уточнил е, че само и единствено по съгласие на двамата родители отговорността за вземането на детето и превозването му до дома на бащата може да бъде прехвърлена на трети лица, на които и двамата родители трябва да имат доверие. При така изложените решаващи мотиви на въззивния съд, настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд приема, че е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по повдигнатия от касатора и преформулиран от съда материалноправен въпрос. Съображенията на състава са в следния смисъл: В решенията си Върховният касационен съд еднозначно приема, че в решението си по чл. 59, ал. 9 СК съдът е длъжен, на първо място да установи, дали са променени обстоятелствата, при които с предходно решение вече е бил решен въпросът за режима на личните отношения между родителите и децата. Релевантен е периодът от приключване на съдебното дирене на инстанцията по същество, решила въпроса в предходното производство, до приключване на съдебното дирене в иницираното производство по чл. 59, ал. 9 СК. След това съдът по чл. 59, ал. 9 СК е длъжен да прецени дали промяната е от значение за критериите, при които следва да обезпечи най-добрия (висшия) интерес на детето. При положителен отговор съдът е длъжен да прецени кой родител е по-подходящият да отгледа и възпита детето, съответно да определи режим на лични отношения с другия родител. В своята практика Върховният касационен съд приема, че ППл ВС № 1/12.11.1974 г. е актуално и при действието на СК от 2009 г. Изяснено е, че от значение са както измененията на обстоятелствата, взети предвид с предходното решение, така и измененията, които не са взети предвид, но са от значение за определяне на най-добрия (на висшия интерес) на детето. По своето съдържание новите обстоятелства могат да се проявят в различна форма. Едни да се отнесат към родителските, възпитателските или моралните качества, а други - до социалната среда, в която живеят децата, до жилищните или битовите условия и т.н. Изяснено е също, че нямат приоритетно значение едни релевантни обстоятелства пред други, а съдът е длъжен да ги прецени в съвкупност и да оцени спецификата на конкретния случай. Съдът е длъжен да обсъди дали новите обстоятелства се отразяват на положението на детето и на ефикасността на взетите по-рано мерки. За да бъдат изменени, е необходимо променените обстоятелства да са от такова естество, че да сочат на влошаване на положението на родителя, при когото детето е оставено за отглеждане, или да засягат ефикасността на взетите по-рано мерки, или поради които новото решение би подобрило положението на детето. Съдът е длъжен да обсъди промените обстоятелства поотделно и в съвкупност, за да постигне решението по чл. 59, ал. 9 СК висшата цел - благополучието на детето. Тя произтича от Конвенцията за правата на детето, а нейна проекция е и националното законодателство. Преценката за най-добрия (за висшия интерес) на детето е комплексна. Съдът я извършва според желанията и чувствата на детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, други обстоятелства, имащи отношение към детето - арг. от чл. 3 от Конвенцията и § 1 ДР на ЗЗДт. Въззивният съд, като изходна позиция е посочил необходимостта да изясни най-добрия (висшия) интерес на детето според установените по делото обстоятелства. Тази необходимост е декларирана, но не е проведена до край по отношение на режима на лични отношения. Както ВКС многократно е имал повод да разясни по приложението на чл. 59, ал. 3 СК, режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват по възможност всички предвидими конфликти при осъществяването му. Предвид установените по делото взаимоотношения между родителите, се налага режимът на личните отношения да обхваща всички спорни обстоятелства. В тази връзка следва да се посочи, че при определяне на мерки на лични отношения с родителя, с когото детето не живее, съдът не е обвързан от желанията на родителите, като по аргумент от чл. 59, ал. 9 СК, може и служебно да допусне касационно обжалване и да се произнесе с оглед най-добрия интерес на детето. В т.см. са и мотивите на ТР № 3/2023 г. от 27.06.2024 г. С оглед изложеното, поставеният материалноправен въпрос обуславя обжалваното решение, а начинът, по който въззивният съд му е отговорил, противоречи на установената практика на Върховния касационен съд по чл. 59, ал. 9 СК, а и на т. II от ППл ВС № 1/12.11.1974 г. Налице са общата и допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол на решението в частта относно мерките за лични отношения на детето Н. В. Х. с бащата – В. В. Х.. Воден от горното, съдът