Определение № 263 от 22.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1661/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от „Холид“ЕООД против решение № 561/04.03.2020г. по т.д.№ 5418/2019г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 125/30.09.2019г. по т.д.№219/2018 г. на СГС касаторът е осъден да заплати на «Клас Бойчев»ЕООД на основание чл. 266, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД сумата от 31 783,50лв., от които - 30 211,06лв., представляващи незаплатена цена по договор за СМР от 15.10.2015г., по договор за СМР от 15.10.2015г. за захранване с пропан-бутан на обект:Преустройство по време на строителството на птицеферма за отглеждане на пуйки с битово-административна сграда в ПИ 061178, по чл. 154 от ЗУТ във ферма с битово-административна сграда за отглеждане на патици и 1572,44 лв. лихва за забава за периода 20.04.2018г. до 23.10.2018г.-датата на предявяване на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от датата на завеждането на исковата молба-23.10.2018г.до окончателното заплащане на сумата и е обезсилено решението по предявения от „Клас Бойчев“ЕООД срещу „Холид“ЕООД евентуален иск с правно основание чл. 55,ал.1,предл.3 от ЗЗД - за заплащане на сумата от 30 211,06лв. с ДДС, с която се е обогатил ответникът по прекратен договор за СМР от 15.10.2015г. за захранване с пропан-бутан на обект:Преустройство по време на строителството на птицеферма за отглеждане на пуйки с битово-административна сграда в ПИ 061178, по чл. 154 от ЗУТ във ферма с битово-административна сграда за отглеждане на патици. Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и че са налице предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията „Клас Бойчев“ЕООД не е подал писмения отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е между страните на 15.10.2015г. е бил сключен договор за строително-монтажни работи, съгласно Приложение 1 към същия. Съгласно чл.5, ал. 1 изпълненият обем СМР, подлежащи на заплащане се отчита и заплаща съгласно Протокол обр.19 за изпълнените СМР. Актуването и заплащане на СМР става поетапно съгласно уговорения начин на плащане. В чл.12 от договора е било предвидено задължение на изпълнителя да извърши СМР и да предаде обекта в срок до 01.05.2016г., след предоставяне на цялостен фронт за изпълнение на работата, съгласно Приложение 1. Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора, плащането се извършва чрез авансово плащане в размер на 30% от общата цена на договора, платими в срок от 5 работни дни от внасяне на проектите в ДАМТН; 60% от общата цена по договора- след представяне и подписване на Протокол обр. 19 и 10 % от общата цена при пуск. Съгласно ал.2 на чл.9 забавата при извършване на някое от цитираните в ал. 1 плащания освобождавала изпълнителя от задълженията му да продължи изпълнението на договора, през което време се счита, че сроковете за изпълнение на задълженията му не текат. САС е установил, че изпълнтелят е изпълнил поетите по договора задължения като е изработил проекти, които внесъл за съгласуване в Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор“- Регионален отдел З. Ц. България на 01.03.2016г. и те са били одобрени и заверени на 09.03.2016 г. Възложителя не заплатил авансово 30% от общата цена на договора, в срока предвиден в чл.9, ал.1, предл. първо. След преговори между страните, независимо от неизправността на възложителя, „Клас Бойчев“ЕООД е изпълнило предвидените по договора СМР, като е доставило и монтирало вътрешните инсталации. В съответствие с чл. 12 от договора, възложителят е следвало да предостави цялостен фронт за изпълнение на работата, съгласно Приложение 1, което задължение е останало неизпълнено. САС е приел, че в съответствие с договорните разпоредби на 19.03.2018г. между изпълнителя и възложителя бил подписан протокол обр. 19, с който касаторът е приел извършената от изпълнителя работа. Протоколът е бил подписан от представител на възложителя, като е поставен и печат с фирмата на възложителя. Единствената обективирана забележка от представителя на възложителя е по позиция 1,2,3,4 и 5, като под подписа на възложителя е бил поставен и параф „съгласувал за к-во“. На 20.03.2018г. „Клас Бойчев“ЕООД е издало фактура с дата на падеж: 19.04.2018 г. за извършени СМР, съгласно Протокол обр. 19 от 19.03.2018г., с основание плащане до 90%, съгласно чл. 9 от Договор от 15.10.2105г., на стойност общо: 30 211,06 лв. с ДДС. Фактурата е изпратена до касатора с писмо изх. №104/20.03.2018 г., в което е посочено, че в стойността на фактурата не са включени позиции 2,3,4,5 и „НСН, въвеждане в експлоатация“ на обща стойност 2966,00лв., тъй като същите подлежат на изпълнение след заплащане на дотук извършените СМР и представяне на влязло в сила строително разрешение. Касаторът е получил писмото с фактурата на 23.03.2018г. След това не са постъпили никакви възражения или рекламации от страна на възложителя, но той не е заплатил възложените и извършени СМР. Във въззивното производство е бил разпитан свидетел, подписал за изпълнителя протокол образец 19 в качеството си на технически ръководител. От разпита му САС е установил, че същият е контактувал с лице, с което са проверявали видовете, количествата и качеството на извършените работи, и съответно неизвършените, които отбелязвали със забележка в протокола. Същият му е бил представен като технически специалист на възложителя, с който заедно да проверят количеството и видовете работа, въз основа на които е съставен протокола. Практиката за приемане на протокол Образец 19 е била такава - определят се лица, които проверят видовете и количествата СМР, проверяват се на място, ако има забележки се правят забележки, ако има видове работи, които не са включени в първоначалния договор, те се подписват и са предмет на анексиране, и след като се установи какво и колко е свършено, се изготвя и подписва този протокол, като това удостоверява, че действително това нещо е свършено в този обем, който е описан в протокола. САС е приел, че двустранно подписаният акт обр. 19 и издадената данъчна фактура, подписана от възложителя, са основания за извършване на плащане, като в случая изявлението в акта би могло да се приеме като приемане на работата. Развил е съображения, че по своята същност двустранно подписаният акт обр. 19 представлява приемо-предавателен протокол за конкретно извършените работи. Приемането като правно действие представлява на първо място фактическо получаване на изработеното и на следващо- признанието, че то съответства на поръчаното. Ако не се направят възражения, работата се счита за приета, т.е одобрена, както разпорежда уредената в чл.264, ал.3 ЗЗД необорима презумпция. САС е преценил, че в случая касаторът не е правил възражения или рекламации, не е оспорено съдържанието на фактурата нито по размер, нито по основание. Протокол образец 19, след като е бил изпратен по куриер на възложителя е върнат с подпис и печат на фирмата. Макар и неподписан от представляващия на въззиваемото дружество, а от негов представител по арг. на чл.301 от ТЗ, въззивната инстанция е приела, че приемането на работата е потвърдено. Установил е и изпълнение на възложената работа точно- в количествено и качествено отношение. Уважаването на главния иск с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД е обусловило извод за недопустимостна евентуалния иск по чл.55, ал.1 ЗЗД. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК следния правен въпрос: Как се прилага чл.20 ЗЗД при тълкуване на договорни клаузи относно начина на доказване на извършената от изпълнителя работа и доказателствените средства, с които може да се установи възникването на задължение на възложителя да заплати възнаграждение по чл.266 ЗЗД на изпълнителя, т.е. да се докаже изпълнението на възложената работа от изпълнтеля и приемането й от възложителя? Твърди се и хипотеза на „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Правният въпрос не кореспондира с направените в касационната жалба оплаквания. Той не е зададен в смисъл на изследване действителната обща воля на страните по договора относно начина на отчитане и приемане на извършената работа, защото касаторът не оспорва констатацията на САС, че съгласно изрична клауза от договора – приемането е чрез подписан от страните Протокол обр.19. Оспорва се единствено изводът на въззивния съд, че при подписването на конкретния документ за възложител приложение намира чл.301 ТЗ. Относно приложението на посочената норма в изложението не е поставен правен въпрос. Конкретните оплаквания за недоказаност на релевантното обстоятелство, че възложителят не е възразил веднага след узнаване, че поцесният протокол не е подписан от надлежен негов представител, предполагат преценка на доказателства – писмени, гласни, заключения на вещи лица, т.е. проверка по същество на касационната жалба. Поради което не е и налице твърдяната „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд