Определение № 60824 от 25.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1746/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С въззивно решение № 31 от 10.03.2021 г., постановено по в. гр. дело №337 по описа за 2020 г. на Великотърновския апелативен съд, като краен резултат е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Д. Х. В. сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на наказателно производство за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 2 и чл. 302, ал.1, т.1, б.„а“, вр. чл.301, ал.1 НК, прекратено от Прокуратурата поради несъставомерност на деянията, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 29.11.2019год. до окончателното й плащане. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение №244 от 10.07.2020год. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.дело №816/2019год. в частта, в която искът на Д. В. е отхвърлен за разликата над 8000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв., както и в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 910 лв., представляваща претърпени имуществени вреди от описаното наказателно производство, ведно със законната лихва върху нея. Подадена е касационна жалба от Прокуратурата на РБ, чрез прокурор М., срещу въззивното решение в частта, в която първоинстанционното решение е отменено в отхвърлителната част за разликата над 5000 лв. до 8000 лв. и е уважен предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, вр. с чл.4 от ЗОДОВ. за разликата, като е определена общо сумата от 8 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди. В касационната жалба са релевирани оплаквания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Искането е за отмяна на решението и намаляване размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди до справедлив размер. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1.„Как следва да се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди?“; 2.„Когато предметът на спора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е очертан в рамките на обичайното за подобни случаи, може ли съдът да приеме за установени увреждания над обичайните като интензитет и вид и дължи ли мотивиране на тези свои вреди?“; и 3. „Следва ли съдът да изложи мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди и да определи кои конкретни по вид неимуществени вреди са доказани по делото?“. Твърди противоречие с т. ІІ на ППВС № 4/1968 г., с т.3 и т.11 на ТР № 3/2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, с т.19 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Ответникът по касация Д. Х. В. не е подал писмен отговор по чл. 287 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените основания за касационно обжалване и по допускане на обжалването намира следното: Въззивният съд е приел за установено, че на 16.11.2016 г., при извършване на процесуално-следствени действия- претърсване на жилището и колата, ищецът Д. Х. В. на длъжност „младши инспектор“-старши полицай на ГППК Русе бил задържан за 72 часа, като на 17.11.2016г. му било повдигнато обвинение за извършване на престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 2 и чл. 302, ал. 1, т. 1, б. „а“, вр. чл. 301, ал. 1 НК. Впоследствие е поискано задържането му под стража, но е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лв., която след това е отменена от Апелативния специализиран наказателен съд. Наказателното производство по чл. 321, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 2 НК е било прекратено поради липса на състав на престъпление с постановление от 21.04.2017 г., като същото е сторено и по отношение на наказателното производство по чл. 302, ал. 1, т. 1, б. „а“, вр. чл. 301, ал. 1 НК с постановление от 14.03.2019 г., с което е прекратено с мотив, че обвинението е недоказано по категориен и насъмнен начин. С влязло в сила определение от 28.05.2019год. по внчхд №177/2019год. на Великотърновския апелативен съд е уважена жалбата на ищеца срещу постановлението от 14.03.2019год. и е прието, че не е извършено престъплението, за което е обвинен, като се установява несъставомерност на деянията от обективно и субективна страна и е прието, че наказателното производство следва да се прекрати на основание чл.243, ал.1,т.1 вр. с чл.24,т.1 НК. Със заповед от 25.11.2016 г. на директора на ГД „Гранична полиция“ в резултат на задържането на ищеца в качеството му на служител в Гранична полиция срещу него е било образувано дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и същият е бил временно отстранен от работа, а впоследствие възстановен без налагане на дисциплинарно наказание. По делото са разпитани свидетели, чиито показания въззивният състав е взел предвид в мотивите си, че ищецът е бил психически потиснат, приемал успокоителни след като събитието по задържането и повдигане на обвинението е било широко разгласено, станало достояние на неограничен кръг хора, претърсването в жилището и колата на ищеца и задържането му станало не само пред семейството му, но и пред съседи и близки хора и ръководството на ГП снело доверието си от него, бил отстранен от работа, останал няколко месеца без работа, а семейството му с две малки деца имало нужда от финансови средства и това допълнително довело до това да е подписнат, напрегнат и изнервен от случилото се. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че са осъществени предпоставките за носене на отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, както и ищецът е претърпял вреди от незаконното обвинение, които подлежат на обезщетяване. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е съобразил, че лишаването на ищеца от работа е затруднило финансовата издръжка на семейството му, която към процесния момент той е осигурявал. Информацията за задържането на Д. В. е станала широко достъпна на неограничен брой лица чрез отразяването й от медиите, а на извършените претърсвания са били свидетели семейството и съседите на лицето. Ищецът, млад човек е бил психически потиснат, не искал да излиза, срамувал се и е взимал успокоителни. Като е отчел тези обстоятелства, както и че наказателното производство е прекратено от прокуратурата, преди да е стигнало до съдебна фаза, не е взета мярка за неотклонение спрямо ищеца и той е възстановен на работа без налагане на дисциплинарна санкция, съдът е преценил, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 8000 лв. Отхвърлен е искът за обезщетение в размер на 910 лв. – направени разноски от Д. В. в административното производство срещу заповедта, с която временно е отстранен от работа. При тези мотиви на въззивния съд се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване поради следните съображения: Не са налице основания за допускане на обжалването на въззивното решение по поставените въпроси. Съгласно ППВС № 4/1968 г. и постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения, при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждащото действие. Размерът на обезщетението се определя по справедливост от съда, който за всеки отделен случай извършва преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства от значение за конкретния спор. В практиката на ВКС са дадени разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. В случая тезата на касатора за необоснованост на мотивите не може да бъде споделена. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид вида и тежестта на престъплението, което в случая е тежко престъпление, обстоятелството, че вследствие на образуваното досъдебно производство срещу ищеца той е бил отстранен от работа, можело е да бъде дисциплинарно уволнен и семейството му е изпитало финансови затруднения, че личното му достойнство е било накърнено и колегите му се отнасяли с недоверие към него, че е бил психически потиснат, както и обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот. В този смисъл първият и третият въпрос не са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. Вторият въпрос пък е некоректно зададен, доколкото никъде в мотивите на въззивното решение не се обсъждат увреждания над обичайните като интензитет и вид, но са изложени съображения за това при съобразяване на какви специфични за конкретния случай обстоятелства е определен размерът на обезщетението, включително отчитайки, че ищецът е млад човек, изпълнявал е длъжността младши инспектор на ГКПП Русе- при ГД „Гранична Полиция“ при предприетите процесуално следствени действия срещу него, задържането му под стража и повдигане на обвинение за тежко престъпление, свързано с изпълнение на длъжността, при които професии изискването на обществото за почтеност и спазване на законите са изключително завишени и незаконното обвинение е злепоставящо и има по-силно негативно отражение върху неимуществената сфера. С оглед изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. При изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение