Определение № 50130 от 27.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 695/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Българска федерация по шахмат 1928 „ / насетне сочена като Федерацията / против решение № 643/29.10.2021 г. по т.д.№ 641/2021 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която, след отмяна на решение № 260287/18.02.2021 г. по т.д.№ 1099/2020 г. на Софийски градски съд са отменени, по иск по чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ, предявен от Сдружение „ Спортен клуб по шахмат Спартак Плевен ХХІ“ срещу касатора, взетите на 16.05.2020 г. от Общото събрание на членовете на Федерацията решения, поради нередовно уведомяване на ищеца и други членове на сдружението за свикването му, съгласно чл.17 от Устава на сдружението. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – игнориране на доказателства. Твърди неправилна преценка на коментираните. Оспорва извода на съда за доказано неуведомяване на 56 члена на Сдружението ответник, за ОС на 16.05.2020 г., както и за недоказано уведомяване на ищеца на електронен адрес, доколкото съобщението е изпратено на електронен адрес [електронна поща], а вписаният в търговския регистър е [електронна поща]. Касаторът сочи, че с оглед довода на ищеца, за недостигнала до него покана за ОС, както и до Сдружение „ Шахматен клуб шах ХХІ „ / без същото да е ищец по делото / е поискал същият да отговори изрично на въпроса дали първият от преждепосочените е актуалния му електронен адрес, както и ако не е – по какъв начин и кога Федерацията е информирана за промяната му. Същото обстоятелство се поддържа и по отношение сдружение „ Шахматен клуб шах ХХІ „, уведомление до което е изпратено на електронен адрес [електронна поща]. Касаторът счита, че предвид пасивното поведение на ищеца, въззивният съд е следвало да го задължи да отговори и в зависимост от отговорите му да предостави на ответника възможност за представяне на допълнителни доказателства. Същевременно страната твърди, че единствени възможни доказателства, за достигнало по електронен път съобщение с покана за оспореното ОС, са тези за изпращането им от електронната поща на Федерацията, а компютърна експертиза за постъпването им в пощенската кутия на адресатите е технически невъзможна, тъй като е изминал период по-дълъг от 6 месеца от изпращане на съобщението, до който очевидно твърди съхраними данни за осъществена кореспонденция. Позовава се на приемането на доказателства за изпращане на съобщенията за достатъчно, по друго водено между страните дело – т.д.№ 2473/2018 г. на СГС. Навежда и други съображения, в подкрепа на възражението си, че електронните адреси, на които е изпратил уведомления до ищеца и до „Шахматен клуб Шах ХХІ„ са верни. Касаторът счита, че неправилно съдът е отрекъл надлежно уведомяване, след като е изпълнен един от алтернативно предвидените за това варианти в чл. 17 от Устава на Федерацията - съобщение в сайта на Федерацията и писмена покана, поставена на мястото за обяви в сградата, където се намира управлението на Федерацията. Касаторът е формулирал доказателствени искания, принципно недопустими в която и да било фаза на касационното производство. Ответната страна – Сдружение „ Спортен клуб по шахмат Спартак Плевен ХХІ „ – не е взела становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Въззивният съд е потвърдил отхвърлянето на иска от първоинстанционния съд, на първото от заявените основания – свикване на ОС не от законния, към съответната дата, Управителен съвет на Федерацията, но е отменил първоинстанционното решение досежно отхвърлянето му на второто основание - недостигнали до знанието на ищеца и до това на поне още един член на Федерацията - „ Шахматен клуб шах ХХІ „ писмена покана за свикване на ОС или съобщение по електронна поща за същото, най - малко един месец преди датата на събранието, т.е. до 16.04.2020 г.. Видно от обосноваването в исковата молба ищецът възприема чл. 17 от Устава на Федерацията в смисъл на алтернативни способи за уведомяване на членовете - писмена покана, адресирана до всеки от тях или електронно съобщение, изпратено до всеки от тях. Такова тълкуване на чл. 17 е споделил и въззивният съд, приемайки че надлежното уведомяване е персонално - чрез писмена покана или съобщение на електронна поща, както и че изр. второ на чл. 17 единствено предвижда допълнително поставяне на поканата и на видно място в сградата по управлението на Федерацията / стр. 45 по номерацията на въззивното дело, пар. трети от мотивите /. Хипотезата на чл. 26 ал. 3 от ЗЮЛНЦ е приложима само ако друго не е уговорено в Устава, а щом уговореното предвижда вариант за персонално уведомяване, то и предвиденият алтернативен способ следва да осигурява същия резултат. Поради това и доколкото персонално адресирани писмени покани до членовете не са изпращани, е съобразявана редовността на втория предвиден в чл. 17 способ – уведомяване чрез електронна поща. Съдът е изходил от изричното оспорване на достигнало до знанието на ищеца уведомление за същото, в съответствие с което първоинстанционният съд е разпределил правилно доказателствената тежест. Съдът е приел, че представените единствено разпечатки от папка „изпратени„ от електронната поща на ответника съобщения, не установяват достигнало до адресата съобщение, съгласно чл.10 ал. 1 от ЗЕДЕУУ, според който електронното изявление се счита получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система, а ако не е посочил такава – с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система – с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която е постъпило. Съдът е счел, че по делото не са събрани такива доказателства. Действително е въведено и съображението, че предвид разминаването между електронния адрес на ищеца, вписан в ТР и този,на който е изпратено от ответника електронно съобщение, също не може да се обоснове извод за изначално надлежно адресиране. Изрично сочейки ги „само за пълнота„, въззивният съд е изложил и съображения, че представените доказателства, единствено за изпращане на уведомленията по електронен път и до останалите / изключая присъствалите на оспореното ОС / членове на Федерацията, аналогично не установяват редовно уведомяване на 56 члена от общо 81 такива, което обстоятелство е от значение за преценка на спазените кворум и мнозинство при вземане на решенията, макар такова основание да не е въведено с исковата молба, нито в същата се твърди неуведомяване на всички, освен присъствалите на ОС, членове на Федерацията / неправилно е приравняване на израза – неуведомени поне двама члена на сдружението, на неуведомяване на всички неприсъствали на ОС, тъй като последното кореспондира на предположение, не и на сигурно заявен факт, обосноваващ иска /. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът формулира въпрос - за приложението на чл. 269 ГПК и задължението на въззивния съд да се произнесе по всички своевременно направени възражения и доводи, като обсъди и всички относими доказателства и релевантни обстоятелства по делото – обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, с решения на състави на ВКС, вкл. със задължителна съдебна практика – т.19 от ТР № 1 / 2001 г. на ОСГК на ВКС и т.2 от ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондира с решаващия извод на въззивния съд - че редовно уведомяване на ищеца не се установява с доказателства за изпращане на съобщението по електронен път, а с такива за постъпването му в електронната поща на адресата, съгласно чл. 10 ал. 1 от ЗЕДЕУУ, каквито доказателства не са представени. Изложените съображения за неяснота относно верния електронен адрес на ищеца, както и за доказано нередовно уведомяване на общо 56 члена на Федерацията, както самият съд е посочил изрично за второто, не са от решаващо значение. Дори да би се споделил извод, че ответникът е изпратил уведомлението на верния електронен адрес на ищеца, това не променя извода за липса на доказателства за достигането му до адресата. Неуведомяването и на други членове на сдружението, предявяване на който факт от ищеца съдът е отчел за допустимо само в аспект на поддържано основание - нарушени кворум и мнозинство, не е предпоставило извод за доказани такива нарушения, въпреки невъвеждането с исковата молба и в преклузивния срок на такива основания за отмяна. Последното настоящият състав преценява с оглед служебно упражнявания контрол за недопустимост на въззивния акт. Касационната жалба не сочи относими - към доказването на факта на достигнало до знанието на адресата–ищец уведомяване, счетен за решаващ - но необсъдени или неправилно интерпретирани от въззивния съд доказателства. Невъзможно изследване от техническа експертиза, на съдържанието на електронната пощенска кутия на ищеца, е само предположение на ответника, а и същият е могъл да защити интересите си, в съответствие с предвиденото в чл. 10 ал. 2 ЗЕДЕУУ - с изискване потвърждаване на получаването от адресата, при липсата на което да предприеме уведомяване чрез другия алтернативен способ – с писмена покана. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение