Определение № 488 от 04.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 291/2024 г.
ВКСII гражданско отделение04.02.2025 г.докладчик Гергана Никова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 146 от 24.10.2023 г. по в.гр.д.№ 140/2023 г. на Окръжен съд – Кърджали. ОСЪЖДА Ш. К. К. и Ф. А. К. ДА ЗАПЛАТИ на С. Ф. И. сумата 500 (петстотин) лева – разноски за защита пред ВКС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството e по чл. 288 ГПК. Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 4506 от 30.11.2023 г., подадена от Ш. К. К. и Ф. А. К. чрез адвокат С. М. от АК - К., срещу въззивно Решение № 146 от 24.10.2023 г. по в.гр.д.№ 140/2023 г. на Окръжен съд – Кърджали. Постъпил е отговор на жалбата от ответника по касация С. Ф. И. чрез адвокат Д. Г. от АК – К.. Поддържа, че отсъства основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира разноски. Не са постъпили отговори от останалите ответници по касация. По искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намира следното: С обжалваното решение е потвърдено Решение № 82 от 27.02.2023 г. по гр.д.№ 388/2021 г. на Районен съд - Кърджали, с което е отхвърлен предявеният от настоящите касатори срещу Н. А. Б., С. Ф. И., А. Ф. И., С. Ф. И., Н. Ф. Х., Л. Ф. Х., Н. М. И., Ю. Н. Ф. и Н. Н. Ф. положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на поземлен имот № * в кв. 11 по плана на [населено място], общ. К., целият с площ 145 кв.м., както и искането с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост по давностно владение и наследство № 158/2017 г. на нотариус Д. Г. (рег.№ *). Въззивният съд е приел, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение и наследство № 158 по дело № 541/2017 г. на нотариус Д. Г. (рег. № *) ответниците (по иска и по касация) са признати за собственици на основание давностно владение и наследство на поземлен имот № * в кв. 11 по плана на [населено място], общ. К., целият с площ 145 кв. м, при граници: север - поземлен имот № *; запад - УПИ *-*; юг - улица; изток - поземлен имот № *. Процесният имот е вписан в разписния лист към плана на [населено място] поле и като негов собственик, както и относно ПИ с пл.№ *, заедно представляващи УПИ (парцел) * от кв. 11, е вписан Ф. И. Б. (З. И. А.). От приета по делото скица, издадена на 05.04.1988 г. за парцел *, кв. 11, е установено, че имот с пл.№ *, с площ 140 кв.м. се придава към парцел *, чиято площ възлиза на 610 кв.м., представляваща сбор от площта на ПИ пл.№ * и ПИ пл.№ *. Видно от декларация за идентичност на лице с различни имена, имената Ф. И. Б. и З. И. А., са имена на едно и също лице. Наследници на Ф. И. Б. са ответниците Н. А. Б., С. Ф. И., А. Ф. И., С. Ф. И.. От заключението на СТЕ е установено, че първоначално ПИ с № * в кв. 11 е бил нанесен към момента на одобряване на кадастралния и регулационен план на селото през 1961 г. с площ 145 кв.м., при граници: север - ПИ № *; запад УПИ *-*; юг - улица; изток - ПИ № *, като друг регулационен план на [населено място] не е бил изготвян. Извършвани са и регулационни промени, представляващи прилагане на дворищната и уличната регулации по отношение на УПИ *, УПИ * и УПИ * в кв. 11 по плана на [населено място], вследствие на което са валидни регулационните граници на парцелите, за да се постигне геометрична форма на парцела по регулация като възможност за построяване и законност на собствени жилищни сгради. След прилагане на дворищната регулация, двата имота с кад.№ * и с кад.№ * са обединени в един парцел (УПИ) *-*,*, по действащия план на [населено място] видно и от издадените от техническия отдел на Община Кърджали скици, в които са отразени както реализираните нови регулационни линии, така и премахнатите стари имотни граници. Въведени са нови наименования на имотите, като процесният ПИ с кад.№ * е отразен в плана и в разписния лист към него като парцел (УПИ) * *,*, т.е. двата имота с кад.№ * и с кад.№ * са обединени в един парцел, за който като собственик е вписан Ф. И. Б., а понастоящем - неговите наследници. Обсъдени са свидетелските показания. Според свидетеля Ш. И., кмет на [населено място], от 1995 г. до 2003 г. ищците имали къща в [населено място] поле и ползвали дворното място, което било около 350-400 кв.м.; свидетелят не помни някой да е обработвал спорното място, което било около 100 кв.м.; същото било храсталак, без ограда и нямало входна врата. Не помни ответниците да са обработвали мястото, както и не знае на кой бил спорният имот. От показанията на свидетеля М. Р. е установено, че от 1980 г. имота се владеел от Ф., както било записано в разписния лист. В парцела имало селскостопанска техника, железа, имало храсталаци, треволяк, не било засято. Свидетелят сочи, че скица № 144 била издадена за имот № *, който се придавал към УПИ *. Свидетелят Х. А. посочва, че имотът бил на ищците по делото, но не знаел по какъв начин е станал техен. Свидетелят О. М. заявява, че ищецът притежава имот на 300 м. от неговата къща, около 100-150 кв.м., който няма ограда, като понастоящем в него имало селскостопански инструменти – трактора на ищеца. Сочи, че от 1980 г. до сега имотът се ползвал от Ш., а преди това бил на дядо му Ш., който го обработвал, като сеел домати и лук. Не е виждал ответниците да ползват мястото, а Ш. го посещавал от време на време и не знаел да е имало спор за това място. Свидетелят Ш. М. посочва, че имотът се е ползвал от ищеца за склад на трактор и инвентар, като не бил видял и чул друг да го ползва. Мястото било около 140-150 кв.м., без ограда, като в него имало трева и сливи, които никой не събирал. В горната страна имотът бил малко по-широк, а в долната - по-тесен. Свидетелят Х. Х. посочва, че ищецът държал трактора си в един имот, който бил около 140-150 кв.м. и се ползвал от дядо му. Не бил виждал ответниците да използват мястото. Ответниците живеели до спорния имот, като къщата купили от изселници. Не знаел между страните да има спор за процесния имот. Сочи, че Ф. не бил ползвал спорното място. При така установеното от фактическа страна, прилагайки и разпоредбата на чл. 272 ГПК, въззивният съд е намерил предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за неоснователен и недоказан. Приел е, че ищците не са установили правото си на собственост върху процесния имот нито по наследство, нито на основание придобивна давност – не е установено осъществяване на трайно, непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота за период от 10 години по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС. В изложението към касационната жалба касаторите са преповторили съдържанието на касационната жалба, като са възпроизвели становището си относно правилния според тях изход от спора и оплакванията за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила. Основанията за допускане до касационно обжалване, обаче, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение (чл. 281, т. 3 ГПК), поради което оплакванията за допуснати процесуални нарушения не подлежат на обсъждане във фазата по селектиране на жалбите. Поддържа се наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК, но жалбоподателите не са формулирали конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Съобразно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касационният съд може само да уточни и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на ясно и точно формулиран правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В случая доводи както за вероятна нищожност или недопустимост, така и за очевидна неправилност не са заявени и в резултат от служебната проверка не се констатира вероятност за наличие на такива пороци. С оглед настоящото произнасяне и при условията на чл. 81 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по касация С. Ф. И. сумата 500 лева – договорено и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат за защита пред ВКС (л. 15 от делото). По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ отделение на Гражданската колегия