Определение № 524 от 14.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1652/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. С определение № 154, постановено в закритото съдебно заседание на 10 юли 2020 г. по настоящето дело, производството по него е било спряно - на основание чл. 292 ГПК, във вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК - до произнасянето на ОСТК на ВКС с тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2018 г. по въпроса: „Погасяват ли се по чл. 739. ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност и неупражнените права, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ без да се е развила фаза при предявяване и приемане на вземанията? ". С постановеното по това тьлк дело № 2/2018 г. тълкувателно решение № 2/13.VII.2020 г., ОСТК на ВКС е дало следния отговор на така поставения правен въпрос: „Когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание "чл. "739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника". Приемането на горното ТР на ОСТК на ВКС представлява основание, по смисъла на чл. 230 ГПК, за възобновяване на спряното касационно производство по чл. 288 ГПК по настоящето дело, като то следва да започне „от онова действие, при което е било спряно": обжалване на въззивно решение, потвърждаващо първоинстанционното по уважен отрицателен установителен иск на физически лица, воден срещу банката настоящ касатор, но при промяна на неговата правна квалификация от първоначалната по чл. 440 ГПК - на чл. 124, ал. 1 ГГЖ. Оплакванията на касатора „Тексим банк" АД-София са били както за недопустимост, така и за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното решение № 652 на САС, ГК, VII-и с-в, от 19.III.2019 г., постановено по гр. дело № 5348/2019 г., поради което се претендира неговото обезсилване, а алтернативно - отменяването му. По реда на чл.287, ал.1 ГПК двамата ответници по касация Д. и В. Г. от София писмено са възразили чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността на оплакванията за недопустимост, както и за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски за касационното производство в размер на платения хонорар да един техен адвокат от САК, равностоен на платеното адв. възнаграждение за въззивното производство. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата кредитната институция неин подател обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с твърдението си за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за директен достъп до касационен контрол) още и с наличието на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС -по следния правен въпрос: „Погасяват ли се непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ, без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, в която кредиторите да са имали възможност да предявяват вземанията си?" Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на „Тексим банк" АД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: По твърдението на касатора „Тексим банк" АД-София за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро за директен достъп до касационен контрол: В процесния случай не се констатира вероятност въззивната инстанция да се произнесла по друг, непредявен иск. Съгласно т. 2.2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/9.XII.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тьлк. дело № 1/2013 г., когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. Следователно упражняването на това правомощие от страна на въззивния съд не би могло само по себе си да резултира в разглеждането на иск, различен от предявения пред първостепенния съд. В конкретната хипотеза съставът на САС е могъл да констатира, че произнасянето на първостепенния съд /СГС/ по спора е било в пределите на „заявеното и поискано" в исковата молба на Д. и В. Г. срещу кредитната институция настоящ касатори и затова няма произнасяне но непредявен иск. Докато погрешната негова правна квалификация може да се поправи от въззивния съд, като последният е длъжен да даде вярната такава, но при отчитане на тази особеност на казуса, че допусната от СГС грешка в квалификацията на исковата претенция „не е по естеството си такава, че да е нарушила правото на защита на ответника или да трябва да се прави друг доклад, да се следва да се доказват други факти и т.н." В заключение правно несъстоятелна се е оказала и тезата на банката настоящ касатор за, порок на първоинстанционното решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, произтичащ от незачитане на силата на пресъдено нещо на решение, постановено по реда на чл. 435 и сл. ГПК, след като е ноторно, че предвид постановяването му в рамките на контролно-отменително производство, такова решение не формира сила на пресъдено нещо за вписаната от банката ипотека и съществуването й. По въпроса за наличието на релевираната от касатора „Тексим банк" АД допълнителна п редпоставка пот. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контр ол: Предвид конкретното основание за възобновяване на настоящето производство, което бе спряно до произнасянето на ОСТК на ВКС с тълкувателно решение по формулирания в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК единствен правен въпрос, не се установява атакувания акт на САС по съществото на спора, въведен с уваженият отрицателен установителен иск на Г. срещу банката по чл. 124, ал. 1 ГПК, да е бил постановен в противоречие с онази практика на ВКС, която новото тълкувателно решение № 2/13.VII.2020 г. постановено по тълк. дело № 2/2018 г., сочи сега за правилната. При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от двамата ответници по касация искане за това с правно основание по чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, банката настоящ касатор ще следва да бъде осъдена да им заплати общо сума в размер на 17 000 лв. (седемнадесет хиляди лева), представляваща изплатен хонорар з а един техен адвокат-от САК, съгласно приложените към съвместния техен писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК два договора за правна защита и съдействие от 10.VI.2019 г., пълномощни и списък по чл. 80 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение