Определение № 1314 от 20.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 840/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Билдинг Рисорт“ ЕООД /н./ със седалище в [населено място], представлявано от синдика адв. А. М., срещу определение № 201 от 26.01.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 3231/2023 г. на Апелативен съд - София. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на „Билдинг Рисорт“ ЕООД /н./ срещу разпореждане № 7700 от 03.11.2023 г. по т. д. № 546/2023 г. на Софийски градски съд, с което е върната на основание чл.129, ал.3 ГПК искова молба с вх. № 26957/21.03.2023 г. В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщането на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател поддържа, че е изпълнявал своевременно всички адресирани до него указания за уточняване на фактите по спора и за изясняване на правния интерес от предявяване на иска, но въпреки това първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК и е върнал исковата молба, а въззивният съд е потвърдил неговото разпореждане, без да вземе предвид направените уточнения. Навежда оплакване, че не е съществувало основание за връщане на исковата молба, тъй като част от въпросите, до които се отнасят указанията на съда, са от значение за съществото на спора и е следвало да бъдат разгледани в хода на съдебното производство. В изпълнение на дадени от въззивния съд указания за представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е представил молба, в която е възпроизвел съдържанието на частната касационна жалба и без позоваване на конкретно основание за допускане на касационно обжалване, е формулирал следните въпроси: „ 1. Следва ли при произнасянето си съдът да вземе предвид всички постъпили по делото молби и становища относно активната легитимация на страната; 2. Задължен ли е съдът, при проверка за допустимост на делото, да вземе предвид относимите и допустими факти; 3. Следва ли да бъде изследвана собствеността на имотите, респективно как същата би се отразила на текущото състояние.“ Препис от частната касационна жалба не е връчван на насрещните страни „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ и „Голд Инвест Сливен“ ООД, съгласно чл.130, изр.2 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Производството по т. д. № 546/2023 г. е образувано пред Софийски градски съд по искова молба на „Билдинг Рисорт“ ЕООД /н./ - чрез синдика А. М., с която е предявен иск срещу „КТБ” АД /н./ и „Голд Инвест Сливен” ООД за признаване нищожност поради противоречие със закона на постановление за възлагане № 700142/13.12.2021 г. на председателя на УС на ФГВБ, с което вземания на „КТБ“ АД /н./ към „Орфеас“ ООД /н./, приети в производството по несъстоятелност на дружеството, са прехвърлени на „Голд Инвест Сливен“ ООД. С разпореждане от 28.03.2023 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца да уточни правния си интерес от предявяване на иска за нищожност и да посочи дали атакува действия по осребряване на имущество, извършени в хода на производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н./, за което се прилагат особени правила (чл.88 ЗБН, съответно чл.90 ЗБН), или действия по осребряване в производството по несъстоятелност на „Орфеас” ООД /н/; В случай, че се оспорват действия по осребряване на имуществото на „Орфеас“ ООД /н./, да се изложат конкретни твърдения за това какво се иска от съда във връзка с осребряването; Да се посочи изрично на какво основание искът е насочен срещу ответника „Голд Инвест Сливен” ООД. В изпълнение на указанията е депозирана молба с вх. № 46393/16.05.2023 г., в която синдикът на „Билдинг Рисорт“ ЕООД /н./ е посочил, че с исковата молба е предявен иск за нищожност на основание чл.26, ал.1 ЗЗД - поради противоречие с чл.78, ал.4 ЗБН, на Постановление за възлагане от 13.12.2021 г. на председателя на УС на ФГВБ; Правният интерес за предявяване на иска произтича от разпоредбата на чл.732 ТЗ, съгласно която след пълното плащане на задълженията остатъкът от масата на несъстоятелността се предоставя на длъжника, а „Билдинг Рисорт“ ЕООД /н./ притежава 50 % от капитала на „Орфеас“ ООД /н./ и в това качество е инвестирал парични средства за изграждане на самостоятелни обекти в [населено място], част от масата на несъстоятелността на дружеството; Предмет на иска са действия по осребряване в хода на производството по несъстоятелност на „Орфеас” ООД /н./, като при успешно провеждане на иска извършеното осребряване „ще загуби правното си основание“. В молбата са изложени твърдения и е формулирано искане за признаване нищожност на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 22.03.2023 г., легитимиращ „Голд Инвест Сливен“ ООД като купувач и собственик на недвижими имоти от масата на несъстоятелността на „Орфеас“ ООД /н./. След като е преценил, че ищецът не е изпълнил указанията в разпореждането от 28.03.2023 г., първоинстанционният съд отново е оставил исковата молба без движение с разпореждане от 13.08.2023 г. и е дал подробни указания за уточняване на обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, в т. ч. и на тези, отнасящи се до активната легитимация да се иска установяване нищожност на постановлението от 13.12.2021 г. и на договора за покупко - продажба, оформен с нотариалния акт от 22.03.2023 г. В предоставения срок ищецът е депозирал молба, в която наред с останалите уточнения, е посочил, че не е включен като кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „Орфеас“ ООД /н./ и не е участвал в развилите се в рамките на несъстоятелността производства по чл.690 ТЗ. След постъпване на молбата първоинстанционният съд е констатирал, че производството по несъстоятелност на „Орфеас“ ООД /н./ е прекратено и дружеството е заличено от търговския регистър, поради което е указал на ищеца да конкретизира правния си интерес от оспорване на действията по осребряване на имущество в приключилото производство по несъстоятелност, респ. от оспорване на постановлението за възлагане на имущество от масата на несъстоятелността на заличеното дружество. В предоставения с разпореждането срок ищецът не е предприел действия за изпълнение на дадените от съда указания. С разпореждане № 7700 от 03.11.2023 г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба на „Билдинг Рисорт“ ЕООД /н./, подадена чрез синдика А. М., като е приел, че указанията за уточняване на релевантните по делото факти и на правния интерес от търсената защита не са изпълнени. Съдът е преценил, че е останала неизяснена активната легитимация на ищеца, който не е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на заличеното „Орфеас“ ООД /н./, да оспорва качеството „кредитор“ на „Голд Инвест Сливен“ ООД не по установения в чл.692 ТЗ ред, както и да оспорва постановлението на Председателя на ФГВБ за възлагане на вземания на „КТБ“ АД /н./ на „Голд Инвест Сливен“ ООД по ред, различен от предвидения в чл.88 ЗБН. Сезиран с частна жалба от „Билдинг Рисорт“ ЕООД /н./, Апелативен съд - София е постановил обжалваното с частната касационна жалба определение, с което е оставил жалбата без уважение. След преценка на фактите по делото въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че въпреки многократните уточнения ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба и същата подлежи на връщане на основание чл.129, ал.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че постановеното от Апелативен съд - София определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Първите два въпроса, формулирани в молбата - изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не са обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е игнорирал нито една от уточнителните молби, депозирани от частния жалбоподател - ищец в изпълнение на указанията на първоинстанционния съд за уточняване на исковата молба, а след преценка на съдържанието на всяка от молбите е достигнал до извод, че указанията не са изпълнени, поради което исковата молба подлежи на връщане на основание чл.129, ал.3 ГПК. При преценката за наличие на основанието по чл.129, ал.3 ГПК въззивният съд е съобразил всички факти, чието изясняване е от значение за допустимостта на производството и в частност - за разглеждането и произнасянето по предявения с исковата молба установителен иск за нищожност на възлагателното постановление от 13.12.2021 г., и след като е констатирал, че ищецът не е внесъл яснота по отношение на тях, е оставил без уважение частната жалба срещу разпореждането за връщане на нередовната искова молба. Предвид мотивите на въззивния съд, постановените от частния жалбоподател въпроси по т.1 и т.2 от изложението не могат да послужат като общо основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Третият въпрос е хипотетичен и не се отнася до нито един решаващ извод на въззивния съд, обусловил резултата от проведеното въззивно производство, поради което също не може да бъде подведен под общото основание на чл.280, ал.1 ГПК. Самостоятелен аргумент за недопускане на касационното обжалване е отсъствието на надлежно заявена и обоснована от жалбоподателя допълнителна предпоставка по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Формулирането на правен въпрос, без посочване и обосноваване на конкретно основание за достъп до касационно обжалване от кръга на предвидените в чл.280, ал.1, т.1 - т. 3 ГПК, лишава касационната инстанция от възможността да извърши селекция на частната касационна жалба съобразно уредените в процесуалния закон критерии и указанията, дадени от ОСГТК на ВКС в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,