Определение № 5679 от 05.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2755/2024 г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Й. Н., с адрес: гр. Б., ж.к. „Е.“, бл. 51, вх. Б, ет. 5, ап. 9, действащ чрез пълномощника си адвокат П. И. З., АК- Б., с адрес: гр. Б., ул. „Т. А.“ 43Б, ет. 2, против въззивно решение №700 от 29.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 873/2023 г. по описа на Окръжен съд – Б., в частта му, в която е обезсилено като недопустимо решение №906893/04.11.2022 г., постановено по гр. д. № 3134/2019 г. по описа на РС- Б. в частта, в която са отхвърлени предявените от М. Й. Н. против Ж. Г. К., К. И. С. и Л. Й. Б. искове за прогласяване нищожността на договор, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № *, том I, дело № */2004 г. досежно частта над 1/6 идеална част от прехвърлената 1/2 идеална част от недвижимия имот от В. К. С. като е прекратено производството по делото по отношение предявените от М. Й. Н. против Ж. Г. К., К. И. С. и Л. Й. Б. искове за прогласяване на нищожността на договор, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № *, том I, дело № */ 2004 г. в частта над 1/6 идеална част от прехвърлената 1/2 идеална част от недвижимия имот от В. К. С..

Въззивното решение се обжалва и в частта, в която е отменено решение № 906893/04.11.2022 г., постановено по гр. д. № 3134/2019 г. по описа на РС- Б. в частта, в която са отхвърлени предявените от М. Й. Н. против Ж. Г. К., К. И. С. и Л. Й. Б. искове за прогласяване нищожността на договор, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № *, том I, дело № */ 2004 г. досежно прехвърлената 1/6 идеална част от собствената на В. К. С. 1/2 от недвижимия имот като вместо това въззивният съд е постановил отхвърляне на предявените искове от М. Й. Н. против Ж. Г. К., К. И. С. и Л. Й. Б. за прогласяване нищожността на договор за издръжка и гледане от 03.06.2004 г., обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка при запазено право на ползване № *, том I, peг. № *, дело № * от 2004 г. в частта му, в която В. К. С. е прехвърлила на Г. И. Г., срещу задължение за издръжка и гледане 1/6 ид. ч. от 1/2 ид. ч. от недвижим имот: поземлен имот с планоснимачен № *, в кв. 5, целият с площ от 1004 кв. м. по кадастралния план на с. Б. П., община Б., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, лятна кухня, два навеса и селскостопанска постройка, на заявените основания: 1) чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД — поради липса на основание; 2) чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД — поради накърняване на добрите нрави.

Въззивното решение се обжалва от касатора и в частта, в която е обезсилено като недопустимо решение № 906893/04.11.2022 г., постановено по гр.д. № 3134/2019 г. по описа на РС- Б. в частта, в която е развален над 1/6 (една шеста) идеална част до 1/3 (една трета) идеална част алеаторния договор, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № *, том I, дело № */2004 г., с който И. Г. С. и В. К. С., са прехвърлили на Г. И. Г. следния свой недвижим имот: поземлен имот с планоснимачен № ***, в кв. 5, целият с площ от 1004 кв. м. по кадастралния план на с. Б. П., община Б., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, лятна кухня, два навеса и селскостопанска постройка, срещу задължението на приемателя Г. И. Г. да поеме гледането и издръжката им като въззивният съд е прекратил производството по делото в посочената част.

Касаторът обжалва въззивното решение и в частта, в която е отменено като неправилно решение № 906893/04.11.2022 г., постановено по гр.д. № 3134/2019 г. по описа на РС - Б. в частта, в която е развален до размера за 1/6 (една шеста) идеална част алеаторният договор, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № *, том I, дело № */ 2004 г., и вместо това е постановено отхвърляне на предявения иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД от М. Й. Н. против Ж. Г. К. за разваляне на 1/6 идеална част от сключения на 03.06.2004 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка при запазено право на ползване, инкорпориран в нотариален акт № *, том I, дело № */ 2004 г., с който И. Г. С. и В. К. С., са прехвърлили на Г. И. Г., следния свой недвижим имот: поземлен имот с планоснимачен № *, в кв. 5, целият с площ от 1004 кв. м. по кадастралния план на с. Б. П., община Б., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, лятна кухня, два навеса и селскостопанска постройка, при съседи на имота: север - поземлен имот с пл. № *, изток - УПИ *, юг - улица, запад - *, като неоснователен.

В касационната жалба се излагат съображения, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. По подробни изложени съображения жалбоподателят чрез процесуалния си представител моли касационната инстанция да отмени атакуваното съдебно решение и да му бъдат присъдени сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС като се сочат предпоставките, посочени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Поставя следните въпроси:

1. От кой момент започва да тече давността за предявяване на иск за разваляне на договор за издръжка и гледане по чл. 87, ал. 5 от ЗЗД, по отношение на лице, което не е пряк наследник на прехвърлителя, а е наследник по закон на такъв наследник - от смъртта на прехвърлителя по договора или от смъртта на неговия наследник?;

По този въпрос се твърди, че е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на съдебна практика и отговорът му ще допринесе за развитието на правото.

2. Как следва да бъде определена дължимата грижа по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане - според нуждите на прехвърлителя (кредитор) или според възможностите на приобретателя (длъжник по договора)?;

Посочва се решение № 82/05.04.2011 г. по гр.д. №1331/2009 г. на IV-то г.о., в противоречие с което се твърди, че е постановено обжалваното въззивно решение.

3. Следва ли да бъдат изключени от доказателствения материал по делото свидетелски показания единствено поради обстоятелството, че същите са дадени от свидетел, който би могъл да бъде заинтересован от изхода на спора?;

Сочат се решение №149 от 22.12.2020 г. по гр. д. №736/2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отд.; решение №118 от 11.01.2021 г. по гр. д. № 665/2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отд.; решение №141 от 11.10.2019 г. по гр. д. №3719/2018 г. на Върховен касационен съд; решение №141 от 11.10.2019 г. по гр. д. N23719/2018 на Върховен касационен съд, 1-во гр. отд.

4. Може ли да се приеме, че е налице основание по чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание, когато един от прехвърлителите е починал скоро (5 месеца) след сключване на договора, поради заболяване, за което приобретателят е бил наясно?

Сочат се решение № 569/08.03.2011 г. по гр. д.№ 76/2009 г. на IV г.о. на ВКС и цитираните в него Решение № 148 от 12.11.1991 г. по гр.д. N2 1448/1990 г. на I г.о. на ВС на РБ, Решение № 1042 от 29.12.2006 г. по гр. д. № 768/2005 г. на II г.о. на ВКС, Решение № 660 от 26.09.2000 г. по гр. д. № 1080/1999 г. на I г.о. на ВКС и други.

5. В кои случаи може да се приеме, че е налице нееквивалентност на престации по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане до степен, водеща до нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави?;

Сочи се решение № 241 от 15.01.2021 г. по гр. д. №3796/2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отд.

6. Необсъждането на всички доказателства по делото води ли до необоснованост на решението на въззивния съд?

Сочи се решение № 298 от 28.04.2010 г. по гр.д. №3972/2008 г. по описа на ВКС, IV г. о.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди още, че обжалваното въззивно решение следва да се допусне до касационен контрол и поради това, че е очевидно неправилно - основание по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Ответната по касация страна Ж. Г. К. чрез процесуалния си представител адвокат Ц. Р. е депозирала писмен отговор на касационната жалба, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли съдът да не допуска въззивното решение на касационно обжалване по подробно изложени съображения.

Отговори на касационната жалба не са постъпили от останалите страни в производството.

Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед предмета на делото.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

С атакуваното в настоящото производство въззивно съдебно решение съдът е приел, че производството пред РС - Б. е било образувано по искова молба, депозирана от М. Й. Н. против Ж. Г. К., К. И. С. и Л. Й. Б., с която са предявени искове, както следва:

1. За прогласяване нищожността, поради липса на основание на договор за издръжка и гледане от 03.06.2004 г., обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка при запазено право на ползване № *, том I, peг. № *, дело № * от 2004 г. от 03.06.2004 г. в частта му, с която В. К. С. е прехвърлила на Г. И. Г., срещу задължение за издръжка и гледане 1/2 ид. ч. от следния собствен недвижим имот: поземлен имот с планоснимачен № *, в кв. 5, целият с площ от 1004 кв. м. по кадастралния план на с. Б. П., община Б., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП от 240 кв.м., лятна кухня с площ от 12 кв.м., навес с площ от 10 кв.м., навес с площ от 15 кв.м. и селскостопанска постройка с площ от 30 кв.м.;

2. Иск за прогласяване нищожността поради накърняване на добрите нрави на договор за издръжка и гледане от 03.06.2004 г., обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка при запазено право на ползване № *, том I, peг. № *, дело № *** от 2004 г. от 03.06.2004 г. в частта му, с която В. К. С. е прехвърлила на Г. И. Г., срещу задължение за издръжка и гледане 1/2 ид. ч. от същия недвижим имот;

3. Иск за разваляне поради неизпълнение на задълженията на приобретателя на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка при запазено право на ползване № *, том I, peг. № *, дело № *** от 2004 г. от 03.06.2004 г. в частта му, с която В. К. С. е прехвърлила на Г. И. Г., срещу задължение за издръжка и гледане 1/2 ид. ч. от същия недвижим имот;

4. Иск за разваляне поради неизпълнение на задълженията на приобретателя на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка при запазено право на ползване № *, том I, peг. № *, дело № * от 2004 г. от 03.06.2004 г. в частта му, с която И. Г. С. е прехвърлил на Г. И. Г., срещу задължение за издръжка и гледане 1/2 ид. ч. от следния свой собствен недвижим имот: поземлен имот с планоснимачен № *, в кв. 5, целият с площ от 1004 кв. м. по кадастралния план на с. Б. П., община Б., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП от 240 кв.м., лятна кухня с площ от 12 кв.м., навес с площ от 10 кв.м., навес с площ от 15 кв.м. и селскостопанска постройка с площ от 30 кв.м.

Въззивният съд е приел следните фактически констатации: С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка от 03.06.2004 г., обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка при запазено право на ползване № *, том I, рег. № *, дело № * от 2004 г., И. Г. С. и В. К. С., са прехвърлили на сина си Г. И. Г., собствения си недвижим имот, находящ се в с. Б. П., общ. Б., а именно: поземлен имот с планоснимачен № *, в кв. 5, целият с площ от 1004 кв. м. по кадастралния план на с. Б. П., община Б., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, лятна кухня, два навеса и селскостопанска постройка, при съответни съседи, срещу полаганите досега грижи и даваната им досега издръжка, както и срещу задължението да поеме издръжката и гледането им в бъдеще, докато са живи, като им осигури живота, който са водили. От удостоверение за наследници изх. № 30/25.11.2019 г., издадено от с. Б. П., се установява, че прехвърлителят В. К. С. е починала на 23.11.2004 г. и е оставила за свои законни наследници: И. Г. С. - съпруг, К. И. С. - дъщеря, М. И. Н.а - дъщеря и Г. И. Г. - син. Прехвърлителят И. Г. С. е починал на 27.03.2019 г. и е оставил за свои законни наследници: К. И. С., М. И. Н.а и Ж. Г. К. - удостоверение за наследници изх. № 29/20.11.2019 г., издадено от Кметство с. Б. П.. Видно от удостоверение за наследници изх. № № 34/09.12.2019 г., издадено от Кметство с. Б. П., приобретателят Г. И. Г. е починал на 28.11.2008 г. и е оставил за свой законен наследник Ж. Г. К.. От прието като доказателство по делото уверение, издадено от ЮЗУ „Н. Р.“ гр. Б. се установява, че Ж. Г. К. през 2019/2020 г. е била записана студент в трети курс, задочно обучение по специалност Предучилищна и начална педагогика. От справка за пътувания на ответника М. Н. е видно, че през периода 01.01.2010 г. — 31.12.2019 г. същият многократно е пътувал в чужбина. От писмо изх. № 138/11.02.2020 г., издадено от „ЦПЗ - Б.“ ЕООД се установява, че М. И. Н.а — майка на ответника М. Н. се е водила на диспансерен учет, както и е лекувана в лечебното заведение като има общо 12 хоспитализации, а последно е лекувана в лечебното заведение от 25.04.2017 г. до 28.04.2017 г. с диагноза: параноидна шизофрения, непрекъснато протичане. Снета е от учет май месец 2017 г. От писмо от „ИПСМПП — д-р Н.Янакиев“ се установява, че за М. И. Н.а има регистрирани 21 прегледа, уточнена диагноза — параноидна шизофрения. Въззивният съд е посочил какви свидетелски показания са изслушани по делото като подробно ги е отразил в мотивите на своя съдебен акт. По делото е била назначена и приета съдебно-психиатрична експертиза за здравословното състояние на М. И. Н.а, като е прието заключение, че през периода 03.06.2004 г. - 27.03.2019 г. М. Н.а е страдала от същинско психично разстройство - параноидна шизофрения като вещото лице е дало заключение, че в периода на непрекъснато протичане на болестта (2017 г. — 2019 г.) би следвало М. И. Н.а - майка на ищеца, да е била затруднена да полага адекватни грижи дори за самата себе си. Въззивният съд е обсъдил в мотивите си приетата съдебно-медицинска експертиза за здравословното състояние на В. К. С. 5 години преди смъртта й и какво е било здравословното състояние на И. Г. С. 15 години преди смъртта му. Експертът е посочил, че В. К. С. е била в увредено общо състояние и е имала нужда от асистент за част от ежедневните си нужди, както и да бъде наблюдавана по отношение общото си състояние и правилния прием на медикаменти. Здравословното състояние на И. Г. С. е било увредено, било е нужно около него да има човек, който да му асистира по отношение на прием на медикаменти и наблюдение на общото състояние. В с.з. експертът е разяснил, че В. и И. С.и са могли да живеят сами, но за по-добър живот, за преодоляване на затруднения, е имало нужда при тях да има човек.

Въз основа на така приетата от него фактическа обстановка въззивният съд е изложил своите правни изводи във връзка с исковите претенции. Приел е, че са основателни доводите за погасяване на правото на иск по давност по отношение на прехвърлителката В. С. като е изложил съображения, че съгласно чл. 87, ал. 5 ЗЗД правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност, която според чл. *, ал. 1 ЗЗД започва да тече с настъпване на изискуемостта. Съдът е посочил, че давността по чл. 87, ал. 5 ЗЗД започва да тече за всяко отделно неизпълнение от страна на длъжника, което е достатъчно да породи правото за разваляне, от момента на осъществяването му, и не се счита изтекла, ако това е станало в рамките на 5 години преди предявяване на иска за разваляне. Когато задължението за издръжка и грижи е прекратено със смъртта на прехвърлителя, правото на иск за разваляне на договора в съответната част от наследник се погасява с изтичането на 5 години от последния ден на неизпълнението, т.е. от деня на смъртта. Тъй като последният ден на неизпълнението е деня на смъртта, петгодишната давност започва да тече от откриване на наследството. Ако правото е възникнало, но не е упражнено приживе от прехвърлителя, то е наследимо и може да бъде упражнено от правоприемниците му в рамките на давностния срок. Съдът е стигнал до правния извод, че в конкретната хипотеза прехвърлителката В. С. е починала на 23.11.2004 г., от която дата е съгласно чл. *, ал. 1 ЗЗД започва да тече давностния срок, а искът е заведен на 27.11.2019 г., към която дата е изтекъл петгодишния срок.

Според въззивния съд, договорът за издръжка и гледане е ненаименован договор, за който липсва нормативна уредба. С него се цели нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните и разумни граници, като доколкото престацията, която дължи приобретателят не може бъде точно определена, договорът има алеаторен характер. Според въззивния съд, съдържанието на насрещните права и задължения по договора е различно с оглед на конкретиката на всеки един отделен случай и зависи от конкретните жизнени и битови нужди на прехвърлителя, както и с възможността му да се справя сам. Това води до различен обем на поеманите от приобретателя по договор за издръжка и гледане задължения за всеки отделен случай. Съдът е акцентирал на това, че задължението на приобретателя по договора за издръжка и гледане (ако не е ограничено от постигнатото между страните съгласие) включва както осигуряването на цялостната издръжка на прехвърлителя, независимо от това дали той може да се издържа сам от имуществото и доходите си, така и полагане на необходимите грижи за него, според нуждите му и възможностите да се справя сам. С оглед така приетото, въззивният съд е приел, че приобретателят Г. Г. до смъртта си на 28.11.2008 г. е живял в едно домакинство с прехвърлителя И. С., а след неговата смърт — наследникът му Ж. К. до 2012 г. Според съда, от гласните доказателства се установява, че последната е полагала грижи за дядо си, включително и след като се омъжила и напуснала жилището в с. Б. П., както и че И. С. не се е оплаквал от грижите на внучка си, двамата били в добри отношения, радвал се на внучка си и нейните деца. Съдът е обосновал крайния си извод, че приобретателят Г. Г. и неговия наследник Ж. К. са изпълнявали договорното задължение за издръжка и гледане в съответствие с нуждата и волята на прехвърлителите И. и В. С.и, осигурявайки им живот, съобразно потребностите им. Прехвърлителите са приемали този начин на изпълнение. Според въззивния съд, обстоятелството, че от 2012 г., след като се омъжила, внучката не е живеела с дядо си, не сочи на неполагане на грижи, тъй като престираното е приемано от прехвърлителя, а и в договора липсва уговорка за съвместно живеене. Приел е, че този извод не се променя от обстоятелството, че в последните месеци от живота на прехвърлителя С. ежедневните грижи са полагани от неговата дъщеря К., тъй като това изпълнение е било прието от кредитора и нуждите му са били задоволени. По делото не са налични данни прехвърлителят И. С. да е дал повод да се смята, че не е доволен от грижите на внучката си. Съдът е посочил, че ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора. Съдът е обсъдил наследствените права на М. Н. от наследството на И. и В. С.и като е приел, че същият има право на претенции относно 1/6 идеална част. Ето защо е обезсилил обжалваното пред него първоинстанционно решение като недопустимо в частта над 1/6 до 1/3 идеална част, а в останалата част го е отменил като е отхвърлил иска за разваляне на договора за издръжка и гледане до размера на 1/6 идеална част от процесния имот.

С постановеното въззивно решение въззивният съд се е произнесъл и по претенциите на ищеца за обявяване на нищожност на правната сделка на няколко основания като е приел, че съдът следва да разгледа тези искове при условия на евентуално съединяване и да се произнесе по всеки един от тях в поредност, съобразно естеството на твърдяния порок според основанията по чл. 26 ЗЗД. Съдът е приел, че с решение № 420 от 11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 99/2011 г., III г. о., е разяснено, че изискваните фактически предпоставки за приложение на основанието за нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание е наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното настъпване смъртта на прехвърлителя. Ако независимо от напредналата възраст на прехвърлителя и негово недобро здравословно състояние без видими признаци за тежко здравословно състояние с неизбежен фатален край, както и липсата на неизлечима болест, то именно съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен риск от влошаване, е основанието за сключване на такъв договор. В контекста на разясненията в цитираното по-горе решение и след анализ на приложените по делото медицински документи, въззивният състав е приел, че не са установени по делото сериозни пряко животозастрашаващи здравословни проблеми за прехвърлителката към момента на сключване на договора и след това. Макар прехвърлителката В. С. да е починала около пет месеца след сключване на договора, според въззивния съд, към момента на сключване на договора, а и след това - до смъртта си, за възрастта си прехвърлителката е била в общо физическо състояние, позволяващо й самостоятелно придвижване и обслужване. Отделно съдът е приел, че обсъжданият договор има основание като същият е сключен с цел приобретателят да се грижи за прехвърлителите, както и с оглед вече положени грижи за прехвърлителите, така и занапред. Съдът е констатирал, че по делото не е установено приобретателят да е знаел за предстояща сигурна близка смърт на прехвърлителката В. С..

Въззивният съд е приел за неоснователни възраженията за нарушаване на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите. Съдът се е позовал на решение № 128 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3170/2017 г., I г.о., в което е посочено, че за нищожни като противни на морала следва да се приемат тези сделки, в които нееквивалентността на престациите е толкова съществена, че практически е сведена до липса на престация. С оглед специфичните цели на алеаторния договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, насрещните престации по договора са стойностно несъизмерими към момента на сключването му, най-малкото поради обстоятелството, че липсва яснота за момента на настъпване на смъртта на прехвърлителя, а при липсата на възможност за стойностно съизмеряване, не би могъл да се направи и извод за нееквивалентност. Въззивният съд е стигнал до извода, че въз основа на събраните доказателства липсват основания процесният договор за бъде прогласен за нищожен поради противоречие с добрите нрави. Приел е, че договорът е с дължимото морално-етично съдържание, както и е била изпълнена от длъжника неговата социална цел и предназначение - на прехвърлителя В. С. освен дължимата грижа и издръжка в пълен обем, да бъде осигурен живот при зачитане, уважение и грижи - отношения, характерни за близките хора в едно семейство.

По така поставените в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси касационната инстанция приема следното:

По първият от поставените въпроси за това от кой момент започва да тече давността за предявяване на иск за разваляне на договор за издръжка и гледане по чл. 87, ал. 5 от ЗЗД по отношение на лице, което не е пряк наследник на прехвърлителя, а е наследник по закон на такъв наследник - от смъртта на прехвърлителя по договора или от смъртта на неговия наследник, отговорът на въпроса може да се изведе от съдебната практика на ВКС.

Съгласно чл. 87, ал. 5 ЗЗД правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност. Това е общото правило и е приложимо за всички хипотези, за които ЗЗД или друг специален закон не предвижда друг срок. В решение № 346 от 04 октомври 2011 г. по гр. д. № 341 по описа за 2010 година на ВКС, Четвърто гражданско отделение, е посочено, че искът за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане се погасява с изтичането на 5-годишна давност, считано от всеки ден на неизпълнение. Когато задължението за издръжка и грижи е прекратено със смъртта на някой от прехвърлителите, правото на иск за разваляне на договора в съответната част от неговите наследници се погасява с изтичането на 5 години от последния ден на неизпълнението, т.е. от деня на смъртта. Правото на разваляне на договора е наследимо (решение № 19 от 29.01.2010 г. по гр.д. № 2372/2008 г., ВКС, III г.о.). Нереализираните до момента на смъртта на прехвърлителя вземания, включително и правото на иск за разваляне на договора, преминават върху наследниците му съобразно наследствения им дял (решение № 1171 от 5.12.2008 г. по гр. д. № 4490/2007 г., ВКС, I г.о.) От смъртта на наследодателя не тече нова давност. Ищецът е предявил иска като наследник на майка си, която не се е възползвала приживе и в рамките на давностния срок от 5 години от правото да иска разваляне на договора по отношение на прехвърлителката В. С..

Въззивният съд е посочил относима съдебна практика по поставения въпрос и е постановил съдебния си акт съобразно нея. Не е налице основание за допускане на въззивното решение на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – за развитие на правото. Съдебната практика на ВКС по обсъждания въпрос не е противоречива, нито подлежи на осъвременяване.

По отношение на втория повдигнат от касатора въпрос относно това как следва да бъде определена дължимата грижа по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане - според нуждите на прехвърлителя (кредитор) или според възможностите на приобретателя (длъжник по договора) са изключени и общата, и допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение на касационен контрол. Отговаря на общото изискване в чл. 280, ал. 1 ГПК единствено правен въпрос, който предвид значението за изхода на конкретното дело е обусловил решаващата воля на съда и правните му изводи при конкретната фактическа обстановка. Поставеният от касатора правен въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В случая въззивният съд не е обсъждал такъв въпрос и не е съпоставял нуждите на прехвърлителя с възможностите на приобретателя, за да обоснове крайния си правен извод за отхвърляне на исковата претенция за разваляне на договора за издръжка и гледане по отношение на прехвърлителя И. С., поради което по този въпрос въззивното решение не би могло да бъде допуснато на касационно обжалване.

Третият и шестият от поставените от касатора въпроси са взаимносвързани и касаят задължението на въззивната инстанция да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото. По тези въпроси е налице общата предпоставка за допускане на въззивното решение на касационно обжалване, но не е налице допълнителната такава по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Безспорно е и това следва и от посочената от касатора съдебна практика, че за въззивния съд, като съдебна инстанция по съществото на правния спор, съществува процесуално задължение да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички твърдения и възражения, релевирани от страните. Изпълнението на посоченото процесуално задължение е гаранция за правото на защита на страните в процеса и за правилността на въззивното решение. В случая съдът не се е отклонил от задължителната съдебна практика в тази насока. По делото са обсъждани всички събрани доказателства, включващи писмени и гласни доказателства, както и съдебно-медицински експертизи. Съдът не е дал превес на нито едно доказателство, а ги е обсъждал в тяхната цялост и взаимна свързаност. Съдът не е игнорирал нито едни от показанията на разпитаните свидетели като е посочил относимостта на показанията спрямо подлежащите на обсъждане въпроси.

Въпрос № 4 относно това може ли да се приеме, че е налице основание по чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание, когато един от прехвърлителите е починал скоро (5 месеца) след сключване на договора, поради заболяване, за което приобретателят е бил наясно, не е коректно зададен във връзка с конкретната фактическа обстановка. Както в цитираната от касатора практика (решение № 384 от 10.05.2010 г. по гр. дело № 1190/2009 година на ВКС, III г. о.), така и в тази, цитирана от съда (решение № 420 от 11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 99/2011 г., III г. о.), безпротиворечиво се приема, че изискваните фактически предпоставки за приложение на основанието за нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание е наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното настъпване смъртта на прехвърлителя. Допускането, че прехвърлителят по алеаторния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро да умре, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност.

Въззивният съд e съобразил изцяло тази практика, отчитайки установените по делото факти – макар и прехвърлителката В. С. да е имала по принцип животозастрашаващи заболявания, смъртта й пет месеца след прехвърлителната сделка не е била очаквана, нито приобретателят на имота е имал знание, че е възможно майка му да почине скоро след сделката.

Що се отнася до петия въпрос от изложението на касатора за това в кои случаи може да се приеме, че е налице нееквивалентност на престации по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане до степен, водеща до нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави, същият е твърде общо формулиран и чрез него касаторът оспорва правилността на въззивното съдебно решение. В настоящото производство по допустимост съдът не може да се произнася по правилността на акта. Касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК.

Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, същото предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. Очевидната неправилност също така изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. В случая касаторът не е обосновал наличието на основание по чл. 280, ал. 2, пред. 3 ГПК – т.е. порок на въззивното решение от разглежданата по-горе категория. Поради това следва да се приеме, че и по същото основание не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

В обобщение, липсват основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, което има за последица недопускане на въззивното решение на касационен контрол.

На ответната страна Ж. К. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение