Определение № 8 от 18.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6/2025 г.

Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд - Бургас и Районен съд - Бургас относно съда, родово компетентен да разгледа искова молба на С. П. С. против Прокуратурата на Република България, с искане „да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 000 (десет хиляди) лева като обезщетение поради неосигурен достъп по прокурорска преписка № 18884/2022г. на Районна прокуратура Бургас, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на иска.“ Исковата молба е постъпила в Окръжен съд Бургас, регистрирана е с вх. №15835/11.09.2024г., по същата е било образувано гр.д. №1391 по описа на съда за 2024 г. Окръжен съд Бургас е преценил, че осъдителната претенция е в по-малък размер от законовата граница за подсъдност, по арг. от чл.104, т.4 ГПК, съгласно който на Окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански дела с цена на иска над 25 000 лева. С Определение №2277/12.09.2024г. е прекратил производството по делото и изпратил същото по подсъдност на Районен съд Бургас. С Определение № 6177/11.10.2024 г. по гр.д.№6926 по описа на съда за 2024 г. Районен съд Бургас е прекратил производството и изпратил делото по компетентност на Административен съд Бургас.Съдът е счел, че не е родово компетентен да разгледа исковата молба, квалифицирал е исковата претенция по чл.4 във вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) с аргумент, че ищецът претендира неимуществени вреди от бездействие на Районна прокуратура Бургас да му предостави достъп до информация по преписка с вх.№18884/2022 г. и това бездействие е на орган с властнически правомощия. Пред Административен съд - Бургас е образувано адм. дело № 2071/2024 г. по описа на съда, приключило с Определение № 825/30.01.2025 г., с което на основание чл. 135, ал. 5 АПК е повдигнат настоящият спор за подсъдност, като делото е изпратено на петчленен състав, формиран от трима представители на Върховния касационен съд и двама представители от Върховния административен съд, за определяне на компетентния съд. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че отговорността за твърдяното от ищеца С. незаконосъобразно поведение не попада в приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както е приел районният съд, поради това, че бездействието на длъжностни лица от структурата на Районна прокуратура Бургас да предоставят копие от прокурорската преписка, образувана по молба на ищеца, не може да се приравни на административен акт, тъй като отношенията между молителя и прокуратурата не са административни, с подадената молба на С. П. С. до прокуратурата не възникват отношения на власт и подчинение, нито осъществяваните процесуални действия(бездействия) в рамките на образуваната прокурорска преписка могат да се определят като административни актове или дейности. Поради това е приел, че с исковата молба не е заявена претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ (обезщетение за вреди от бездействие на административен орган), а претенция по смисъла на чл.45 във връзка с чл.49 от Закона за задълженията и договорите (всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, вкл. и при възлагане на дейности), поради това и исковата молба подлежи на разглеждане по реда на Гражданския процесуален кодекс(ГПК). По арг. от чл.104, т.4 от ГПК, предвид цената на иска, както и Окръжен съд Бургас е преценил, исковата молба е подсъдна за разглеждане на Районен съд Бургас. Възникналият между Бургаския районен и административен съд спор за подсъдност, предвид предписанието на чл. 135, ал. 5 АПК, следва да бъде разрешен от смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Сформиран по правилата на цитираната императивна правна норма, настоящият съдебен състав, за да се произнесе по спора, съобрази следното: Отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица е изведена като основен принцип в чл. 7 от Конституцията на Република България (КРБ/Конституцията). Условията и редът, по които се осъществява защитата на засегнатите правни субекти, са доразвити в ЗОДОВ. В предметния обхват на ЗОДОВ са включени няколко паралелни вида отговорности на държавата и общините в зависимост от характерните особености на вредоносния факт. В чл. 1 от закона е уредена отговорността за вреди, причинени от незаконни актове, действия и бездействия на администрацията, в чл. 2 от същия - от дейност на правозащитните органи, в чл. 2а - от дейност на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, в чл. 2б - от дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, и в чл. 2в – от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. В случая предмет на иска безспорно не са вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища или Върховния административен съд. Затова, за да се прецени колизията между общите и административните съдилища, е необходимо да се провери дали дейността, от която се твърди да са произтекли вреди, не попада в приложното поле на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Както е посочено в Тълкувателно постановление (ТП) № 2/19.05.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2014 г., ОСГК на Върховния касационен съд, и ОСС, I и II колегии на Върховния административен съд, административната дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се осъществява от административни органи. Това следва и от заглавието на разпоредбата – "Отговорност за дейност на администрацията". Прокуратурата, от чиито действия се претендират вредите, не е административен орган, нито "администрация" по смисъла на закона. По аргумент от чл. 117, ал. 2, изр. второ КРБ (в относимата редакция – ДВ, бр. 106 от 2023 г.) прокуратурата е част от съдебната власт. Ето защо и дейността, която извършва, не може да се квалифицира като административна, а оттам и да подлежи на евентуално обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, което на свой ред да предопредели родовата подсъдност на спора на административните съдилища. В този смисъл и при липса на изключенията, предвидени в чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, настоящата искова претенция следва да се разгледа по реда на ГПК, от съответния съд в системата на общите съдилища в Република България. Изложеното налага извод, че родово компетентен да разгледа спора по иска на С. П. С. против Прокуратурата на Република България, с искане „да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 000 (десет хиляди) лева като обезщетение поради неосигурен достъп по прокурорска преписка № 18884/2022г. на Районна прокуратура Бургас, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на иска“, е гражданският съд, поради което делото следва да се изпрати на Районен съд - Бургас по подсъдност. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, настоящият смесен петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд