Определение № 3515 от 08.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3563/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. Г. К., чрез процесуалния представител адвокат Д. П., срещу решение № 299 от 01.05.2023 г. по в. гр. д. № 339/2022 г. на Софийския окръжен съд, с което като е отменено първоинстанционното решение № 260010 от 08.02.2022 г. по гр. д. № 525/2019 г. на Районен съд - Своге, са отхвърлени предявените от касатора, против М. Г. П. и М. Д. Б., искове с правна квалификация чл. 109 ЗС, във вр. с чл. 52 ЗС за осъждането им да преустановят неоснователните действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот, съставляващ имот пл. № 419 от неодобрен кадастрален план, с площ от 980 кв. м., находящ се в [населено място], общ. С., обл. С., попадащ в границите на околовръстен строителен полигон на махала „П. д. - М. р.”, одобрен с Решение № 08/09.02.1982г. на ИК на ОНС София, като премахнат намиращите се в поземлен имот, съставляващ имот пл. № * от неодобрен кадастрален план, с площ от 920 кв.м., находящ се в местността „Б.“, [населено място], общ. С., обл. С., попадащ в границите на околовръстен строителен полигон на махала „П. д. - М. р.”, одобрен с Решение № 08/09.02.1982г. на ИК на ОНС София, попадащ в ПИ с идентификатор *- урбанизирана територия по КККР на [населено място], до общата граница с имота на ищеца три броя дървета, както следва: кедър с височина 18.5м, кедър с височина 18.5 м. и смърч с височина 17 метра.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени със законните последици.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1. Има ли основание второинстанционният съд да се обоснове и приложи отменена нормативна уредба - чл. 165, ал. 1 от ППЗТСУ /отм./;

2. Длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения;

3. Необсъждането на всички доводи, възражения и доказателства по делото /дори при формално изброяване на част от тях/ представлява ли нарушение на разпоредбите на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация М. Г. П., чрез процесуалния си представител адвокат Р. Й., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба.Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че с договор за покупко-продажба от 08.03.2016 г., обективиран в нотариален акт № 67, том I, рег. № 714, дело № 61/2016 г., Я. Г. К. е придобил правото на собственост върху поземлен имот, съставляващ имот пл. № * от неодобрен кадастрален план, с площ от 980 кв.м., находящ се в [населено място], общ. С., обл. С., попадащ в границите на околовръстен строителен полигон на махала „П. д. - М. р.”, одобрен с Решение № 08/09.02.1982г. на ИК на ОНС София, заедно с построената в имота през периода 1983 - 1985 г. двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 37 кв.м. и разгъната застроена площ от 76 кв.м., ведно с всички трайни подобрения, приращения и насаждения в имота, при граници и съседи на имота: път; имот пл. № * - Г. и М. П., дере и имот пл. № *** - И. М..

На 27.02.2019 г. с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 49 том I, рег. № 502, дело № 41/2019 г., М. Г. П. придобил от родителите си Г. П., починал в хода на процеса, и М. Б. правото на собственост върху съседния поземлен имот, съставляващ имот пл. № *** от неодобрен кадастрален план, с площ от 920 кв.м., находящ се в местността „Б.“, [населено място], общ. С., обл. С.,, заедно с построените в имота вилна сграда на етаж и полуетаж, със застроена площ от 54 кв.м., с мазе, със застроена площ от 44 кв.м., строена през 1988 г. и двоен гараж, със застроена площ от 38.50 кв.м., строен през 1994 г., ведно с всички трайни подобрения, приращения и насаждения в имота.Дарителите Г. П., починал в хода на производството пред районния съд, и М. Б. са си запазили правото на ползване върху описания имот до края на живота си.

Посочено е, че с предписание изх. № 94-Я-1/05.02.2019 г. на кмета на [община] П. и М. Б. са били задължени в срок от един месец да премахнат три броя кедри, находящи се в собствения им имот, които са били на отстояние по-малко от законоустановеното от границата с имота на ищеца.С Решение № 716 от 23.05.2019г., постановено по адм. д. № 379/2019 г. на АССО, актът на кмета на [община] е отменен.

Съгласно заключението към съдебно-техническата експертиза на вещото лице И., имотите на страните имат обща граница с югозападно изложение, изградена от бетонови колове и мрежа. В двора на ответниците се намират четири броя дървесни видове, както следва: черница с височина около 2. 50 - 3 метра, която е на отстояние 1 метър от общата имотна граница и 3. 90 метра от черния път, разположен пред двата имота; кедър № 1 с височина около 10 - 15 метра, който е на отстояние 2.30 метра от общата имотна граница и 5.10 метра от черницата; кедър № с височина около 10 - 15 метра, който е на отстояние 2.15 метра от общата имотна граница и 3.10 метра от кедър № 1 и смърч с височина около 10 - 12 метра, който е на отстояние 1.80 метра от общата имотна граница и 2.10 метра от кедър № 2.При устните разяснения в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че височината на дърветата не е измерена с точност, а отстоянията на дърветата от имота на ищеца са измерени с ролетка.

Съгласно заключението към тройната съдебно-техническа експертиза общата имотна граница е материализирана като ограда, изпълнена от стоманобетонни колове и монтирана между тях оградна мрежа с височина от 1. 65 метра.Върху така съществувалата ограда върху стоманобетонните колове са монтирани „П“-образни метални профили, между които е положена оградна мрежа, като височината на тази надстройка на оградата е 1.10 метра, а общата височина на оградата с надстройката над нея е 2.75 метра.На места оградата е наклонена към имота на ответника М. П., като отклонението от върха на старата ограда варира от 0 см. до 33 см., а от върха на надстроената ограда от 0 см. до 50 см.Съгласно заключението на вещото лице по приетата във въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза и трите иглолистни дървета са на възраст над 50 години и са в добро общо състояние. Короните на двата кедъра са по-обемни от тази на смърча и страничните им клони в североизточна посока растат над имота на ищеца.Кедрите са с височина от 18.5 м, а смърчът е висок 17 метра.Отстоянията на трите дървета от оградата, разделяща имотите на страните, са 2.46 м. за смърча, 2.5 м. - за кедър № 1, и 2.71 м. - за кедър № 2, измерени с ролетка (с точност до 1 мм) от бетоновата основа до „средата“ на дърветата. Диаметрите на дърветата са измерени чрез лесовъдска клупа и са съответно 39.5 см, 54.5 см и 53.3 см.

Прието е, че искът по чл. 109 ЗС предоставя защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което макар и да не накърнява владението, ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение от неговия собственик.Взето е предвид, че страните по делото са съседи, като на по-малко от 3 метра от границата с имота на ищеца (за смърча 2.46 м., за кедър № 1 2.5 м., и 2.71 м. за кедър № 2) в имота на ответника, преди повече от 50 години, са засадени три иглолистни дървета.Прието е, че съгласно нормата на чл. 63, ал. 2 ЗУТ дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение от кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото.Посочено е, че в чл. 165, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) са посочени дълготрайните декоративни дървета посредством неизчерпателно изброяване, както следва: дъб, топола, липа, бряст, орех, кестен, бреза, ясен, бор, смърч, ела и др. Съгласно § 20, ал. 2 от ЗР на ЗУТ разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), както и разпоредбите на Наредба № 1 за опазване на зелените площи, се прилагат до издаването на нов подзаконов нормативен текст, щом като не противоречат на ЗУТ, т. е. чл. 61, чл. 63 ЗУТ. В конкретния случай трите иглолистни дървета следва да се причислят към т. нар. „допълваща зелена система“, като озеленени площи за ограничено обществено ползване в жилищни имоти съгласно определението на чл. 61, ал. 3 ЗУТ и за тях следва да се прилага редът, предвиден в чл. 63, ал. 2 ЗУТ.

Решение за отсичане на кедър и смърч в частен имот следва да се вземе само по изключение по преценка от кмета на общината, за което кметът трябва да издаде писмено разрешение, каквото в случая не е налице, поради което предявените искове са отхвърлени като неоснователни.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Касаторът навежда доводи, че по първия от поставените въпроса касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне при условията на чл.280, ал.,1, т.3 от ГПК.Дали в конкретния случай въззивният съд е разрешил материалноправния спор между страните въз основа на правна норма, която е отменена, не е въпрос, който би довел до точното прилагане на закона и развитието на правото, а е от значение за правилността на атакуваното въззивно решение.В постоянната си практика ВКС приема, че като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, както и неприлагането от страна на въззивния съд на императивна правна норма.Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, в който законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, както и когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма.Въззивният съд е съобразил разпоредбата на §20, ал.2 от ПЗР на ЗУТ, според която подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на ЗТСУ, се прилагат до издаване на съответните нови подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон.Отчетено е, че към настоящия момент няма приети нови подзаконови нормативно актове, които да дефинират кои дървета са дълготрайни декоративни и такива с историческо значение, попадащи в обхвата на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ЗУТ, поради което съгласно цитираната по-горе разпоредба е приел, че приложение следва да намери чл.165, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), в който са посочени дълготрайните декоративни дървета посредством неизчерпателно изброяване: дъб, топола, липа, бряст, орех, кестен, бреза, ясен, бор, смърч, ела и др.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените втори и трети въпрос, които са сходни по съдържание и по тях касационната инстанция следва да даде общ отговор.Въззивният съд е обсъдил всички представени по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, въз основа на които е направил извода, че в случая не е налице твърдяното от касатора нарушение на правото му на собственост.Макар и формално дърветата, чието премахване е предмет на спора, да са били посадени до имота на ищеца на разстояние, което е по-малко от предвиденото в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, то в случая са налице особени правила, които предвиждат, че дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение от кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото.В случая такова предписание е било издадено от на кмета на [община], но актът му е бил отменен с влязло в законна сила решение на административния съд.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на атакувания съдебен акт.Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт.Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Касационната инстанция не констатира такива пороци на обжалваното решение.

С оглед на горното следва, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение