Определение № 414 от 25.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 963/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. И. Г., чрез адвокат Г. М., срещу въззивно решение № 536/11.11.2021 г., постановено от Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 20215300502221/2021 г. Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна Щ. В. Г., чрез адвокат М. Д., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Пловдивски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Пловдивски районен съд, е определил, на осн. чл. 59, ал. 2 СК, местоживеенето на непълнолетното дете В. Г. Г. при майката Щ. В. Г., на която е предоставил и упражняването на родителските права спрямо него. Определил режим на лични отношения с бащата както следва: бащата има право да взема детето всяка първа и трета седмица от месеца в събота и в неделя за времето от 10,00 ч. до 19,00 ч. без преспиване, както и в продължение на 15 дни през лятото, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката или с времето, определено от нея за почивка с детето, както и в продължение на по два часа в рождените дни на детето, рождените дни и имените дни на бащата; всяка втора и четвърта седмица от месеца в сряда от 18,00 ч. до 20,00 ч.; както и през Коледните празници на всяка нечетна година за времето от 10,00 ч. до 18,00 ч. на 25 декември и през Новогодишните празници на всяка четна година за времето от 10,00 ч. до 18,00 ч. на 01 януари; през Великденските празници - всяка нечетна година за времето от 10,00 ч. до 18,00 ч. на неделния ден - Великден. Осъдил го да плаща месечна издръжка за детето в размер на 250 лв., считано от влизане в сила на въззивното решение. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че страните по делото са родители на непълнолетното дете В. ( [дата на раждане] ), имат и пълнолетен син. Живели в семейно жилище, собственост на майката, намиращо се в [населено място], област П.. Отношенията между двамата родители са влошени от години, съжителстват с постоянни скандали, съпругът системно злоупотребява с алкохол, нанася побои над съпругата и психическия я тормозел. Тя на няколко пъти напуска жилището и семейството, и се установява за кратко при свои близки; през тези периоди търси контакт с детето, но бащата забранява. Съпрузите се разделят окончателно през февруари 2020 г. – мъжът напуска семейното жилище и забранява на детето да остане при майката. Петнадесетгодишната тогава В. взема решение да се установи в дома на своя чичо и оттогава живее там, където бащата я посещава често, но възпрепятства контактите с майката. Детето получава подкрепа в този дом от чичо си и съпругата му, условията са добри. Така детето живее при роднините по бащина линия почти до края на лятото на 2021 г., когато бащата взема В. при себе си, след ремонт на жилището. Детето е добра ученичка, справя се подобаващо в учението. След работа по препоръка на социалните служби, контактът с майката е възстановен. Детето, изслушано от съда, заявява, че обича и двамата си родители и иска да общува и с двамата, липсва й майката. Споделя, че конфликтите и скандалите между родителите са чести, присъствало е на много такива, смята, че родителите не трябва да живеят съвместно (разгледан е и иск за прекратяване на брака с развод). Съдът приел, че острите конфликти между родителите, постоянното им противопоставяне и липсата на диалог, поставят детето в риск относно емоционалната му стабилност. Начинът, по който се отглежда в последните две години – лишена от общуване с майката, поставя затруднения за хармоничното и балансирано развитие. Бащата, ангажиран в неразрешните конфликти със съпругата, въвлича детето в тях, дори го заплашва, че ще се самоубие, ако то отиде при майката, и така го манипулира и влияе на все още неукрепналата детска психика, води до притеснение от страна на В., до чувството на вина и криза в лоялността към родителите. По отношение на таткото съдът установил, че той е по-избухлив, импулсивен, открито заявява, че майката въздейства на детето, и го настройва негативно; има склонност да допринася с поведението за създаване на конфликтни ситуации между детето и майката. Напълно не разбира нуждите на детето да общува с двамата родители, така пренебрегва интереса на същото, воден от собствената си неприязън и желание да навреди на съпругата, без да иска да разбере, че всъщност въвеждането на В. в конфликта е паубно най-вече за нея. Бащата няма постоянни доходи – от 2019 г. не работи. Притежава в собственост жилищен имот, но той не е пригоден за нуждите на детето и то самото не се чувства добре там. Майката след раздялата няма достъп до детето, страхува се от съпруга си и роднините му, търси помощ в тази насока от ДСП, страда от раздялата с детето. Работи по безсрочно трудово правоотношение, има редовен източник на средства за постигане на нормален житейски стандарт; жилището, което обитава е с добри битови условия, пригодено е за нуждите на детето; има социална среда. При преценката кой от двамата родители да осъществява родителските права и, за да се даде приоритет на майката, е взето предвид, че в родителския капацитет на бащата са налице дефицити, не разрешава на детето на общува с майката, манипулира го и заплашва, че ще посегне на живота си, ако детето отиде да живее при майка си. Бащата е импулсивен, с агресивни прояви. Майката проявява повече търпение, по-добро разбиране на нуждите на детето, не го въвежда в конфликта с бащата. Жилищните условия при майката са по-добри, детето е изградило навиците си именно в него, което е било и семейното жилище, свикнало е там, чувства се добре, спокойно му е. Жилището на бащата е непригодно за отглеждане на дете. Майката работи и получава над средните за страната доходи, докато бащата на практика няма от 2019 г. доходи от труд или друга дейност. Съобразен е полът и възрастта на детето (момиче в юношеска възраст), които правят майката по-пригодна да го възпитава и по-нужна в този етап от живота му. Майката има постоянен доход, работи по безсрочно трудово правоотношение, докато бащата не работи. Личностните качества на майката осигуряват на детето усещане за подкрепа и сигурност, като именно този родител може да му даде емоционална стабилност. Детето е еднакво привързано и към двамата родители, обича ги, най-добре се чувства в своя дом. Причината да редуцира контактите с майката се корени в поведението на бащата и близките му; страхът, че ще срещне тяхното неодобрение и укор. Касаторът в изложението е преповторил оплакванията по касационната жалба, няма поставени правни въпроси. Счита, че решението е очевидно неправилно. Касационната инстанция, за да се извърши преценката по чл. 288 ГПК, в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, трябва да е ясно първо кой въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си, има предвид касатора, и какво е конкретното му отношение към резултата по спора. Той трябва да бъде ясно и точно посочен, като съдът може само да го конкретизира, преформулира и уточни или квалифицира, но не може сам да го определи с оглед касационните оплаквания или направо въз основа на въззивното решение, или да го предположи от евентуално представените (цитирани) съдебни актове, каквито указания изрично са дадени и в ТР № 1/2009 на ОСГТК на ВКС. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение или е очевидно неправилно (хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК). В цитираното ТР е изрично изяснено, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване- а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Върховният касационен съд многократно се е произнасял и, че бланкетното цитиране на чл. 280, ал. 1 ГПК или възпроизвеждане на уредените в нормата хипотези, не е достатъчно да формира извод за допускане на касационното обжалване. Несъгласието с постановеното от съда, не е такава обосновка, нито отменя изискването за формулиране на правния въпрос, при решаването на който въззивният съд е достигнал до съответния резултат, като определението му противоречи на задължителна съдебна практика или е постановено при наличие на противоречива съдебна практика или пък изисква разглеждането му с оглед точното приложение на закона и за развитие на правото. Прилагането или само цитирането на съдебна практика също не е достатъчно, защото тази практика служи като доказателство на твърдението, че по изяснен, конкретно поставен правен въпрос, за който е установено, че е от значение за изводите на въззивния съд, той се е произнесъл в противоречие с нея. Съставът на Върховния касационен съд трябва да може да прецени с оглед разрешаването на какви правни въпроси са посочени решения на ВС и на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), на С. или актове на Конституционния съд (чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК), съответно дали се отнасят до аналогични с разглеждания казус случаи. Съдът сам служебно също не намира основания за допускане на касационно обжалване с оглед вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение. И накрая, с оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на непълнолетното дете, поради което поверяват служебно не само валидността и допустимостта на въззивното решение, за приложението на императивна материалноправна норма, но следят служебно изцяло за правилността на въззивния съдебен акт, настоящият състав не намира наличие на условия за допускане на касационното обжалване и на други основания, непосочени от касатора. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът