Определение № 1521 от 29.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 776/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Гелд – маркет“ ЕООД срещу решение №3 от 08.01.2026 г. по в.гр.д.№436/2025 г. на ОС Габрово (постановено след отмяна на решение №95 от 23.05.2023 г. по в.гр.д.№54/2023 г. на ОС Габрово с решение №162 от 26.06.2025 г. по т.д.№1290/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд). С решението в обжалваната част, след частична отмяна на решение №587 от 07.12.2022 г. по гр.д.№1414/2022 г. на РС Габрово, „Гелд – маркет“ ЕООД е осъдено да заплати на [община], на основание чл.59 ЗЗД сумата от 14 882.40 лв. (7609.25 евро), обезщетение за ползване без основание на общински терен ПИ с кадастрален идентификатор №14218.505.103 по КККР на [населено място], върху който е изграден магазин за хранителни стоки, дължимо за периода 01.08.2017 г. - 31.07.2022 г., ведно със законна лихва от 12.08.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 613.90 лв. (313.88 евро), лихва за забава за периода 01.03.2022 г. - 12.08.2022 г. върху главница от 13 394.16 лв. В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържат селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: 1. Относно задължението на съда за издирване на приложимия закон и за формиране на правни изводи по съществото на спора след преценка на всички доказателства по делото с оглед разпоредбата на чл.235 ГПК. 2. За приложението на разпоредбата на чл.14 ЗНА, съгласно която обратна сила на нормативен акт може да бъде придадена само с изричан разпоредба. 3. За задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните. 4. От настъпилата промяна на инвестиционните предвиждания в ЗРП - 16.02.1995 г., правото на строеж може ли да бъде придобито по давност чрез осъществяване на владение върху постройката. Твърди се, че е налице и хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК. Ответникът по касация [община] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Жалбата е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че обектът, предмет на делото, е създаден като временен метален павилион преди 1993 г. при действието на ЗТСУ, без траен градоустройствен статут въз основа на действащият тогава ЗРП на [населено място], одобрен през 1987 г. Установил е, че павилионът е преустроен в магазин през 1993 г., като с договор от 19.06.1995 г. ищецът е прехвърлил на ответника правото на собственост върху магазина по силата на договор за покупко-продажба. Въззивният съд не е приел заключението на назначената експертиза в частта, с която се приема, че с протоколното решение № 3 от 16.02.1995 г. на ЕСКИТ за процесния обект се създава траен градоустройствен статут, тъй като с това решение само се прави предложение за частично изменение на ЗРП - това изменение ще се реализира и ще влезе в сила, след издаване и влизане в сила на заповед на кмета на общината за одобрение на частично изменение на ЗРП на града в съответната му част, касаеща процесния обект и терена, като едва тогава постройката ще придобие постоянен градоустройствен статут. В този смисъл и тъй като по делото няма данни такава заповед да е издавана от кмета на общината, е счел, че не е налице и влязло в сила частично изменение на ЗРП съобразно решението на ЕСКИТ, респективно към месец юни 1995 г., когато ответникът е придобил магазина, обектът не е имал траен градоустройствен статут. Изложил е съображения, че процесната сграда е била изградена върху общинска земя, като към онзи момент не е било отстъпено право на строеж, а такова не е било учредено и при преминаването на сградата в собственост на ответника, тъй като по действащия ЗРП, одобрен през 1987 г., обектът се засяга от уличната регулация, а предложената промяна от ЕСКИТ не е одобрена със заповед на кмета на общината и частично изменение на плана няма. Изразил е становище, че придобитата от ответника постройка представлява недвижим имот без траен градоустройствен статут, разположена е върху общински имот, като собственикът не притежава правото на строеж, а и това право не може да се придобие чрез давностно владение, предвид изричната забрана на чл.86 ЗС, като няма данни и твърдения да е провеждана процедурата по §50а ПЗР от ЗТСУ или §17,ал.2 ЗУТ. От изложеното е достигнал до извод, че ответникът няма противопоставимо на ищеца право да ползва терена, върху който е построен магазина, поради което теренът под магазина е ползван от ответника без основание през исковия период и като е взел предвид заключението на вещото лице е намерил предявеният иск по чл.59 ЗЗД за основателен. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Решението на въззивния съд е постановено от компетентен съд, действащ в надлежен състав, в пределите на предоставената му правораздавателна власт, съставено е в писмен вид, подписано от членовете на състава и е разбираемо, а от друга страна е налице произнасяне по редовна искова молба в съответствие с наведените в нея фактически обстоятелства и искания, отправени до съда. В този смисъл не съществува вероятност решението да е нищожно или недопустимо, а тъй като при постановяването му не е осъществено нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на обжалваното решение и на това основание касационно обжалване също не може да бъде допуснато. На следващо място, при постановяване на решението си, въззивният съд, с оглед очертания от ищеца предмет на делото и в изпълнение на задълженията си по чл.235 и чл.236 ГПК, е изложил собствени мотиви, съдържащи подробно и задълбочено обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, а така също и фактически констатации и правни изводи, след произнасяне по всички своевременно наведени и относими доводи, възражения и искания на страните, като се е съобразил изцяло с многобройната константна практика на ВКС по приложение на чл.235 и чл.236 ГПК (наличието на която изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК), поради което по третия от въпросите касационно обжалване не може да бъде допуснато. Също така, в противоречие с твърденията на касатора, въззивният съд всъщност е приложил разпоредбата на чл.6, т.7 ЗТСУ в редакцията към ДВ, бр.15/1991 г., която също изисква издаване на заповед за одобряване на изменението на териториалноустройствените планове, каквато обаче в случая не е била издадена (независимо от посоченото в разпоредбата, след приемане на ЗМСМА заповедта се издава от кмета на общината, който е органът на изпълнителната власт в общината, каквито функции до този момент има изпълнителният комитет на общинския народен съвет и неговия председател). В този смисъл въззивният съд не е придал обратно действие на законова разпоредба (както се предпоставя с първи и втори въпрос), а съобразявайки се с действащите към 16.02.1995 г. норми е достигнал до извод, че не е настъпила промяна на инвестиционните предвиждания в ЗРП (както се предпоставя с четвъртия от въпросите), респективно касационно обжалване не може да се допусне останалите посочени по-горе въпроси. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,