Определение № 470 от 06.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 429/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Министерство на образованието, младежта и науката /М./, подадена от пълномощника гл. експерт-юрист М. Х., срещу въззивното определение на Смолянския окръжен съд, № 351 от 04.05.2012г. по ч.гр.д. № 179/2012г., с което е потвърдено определението на Смолянския районен съд от 09.02.2012г. по гр.д. № 1188/2011г., с което е прекратено производството по делото по отношение на ответника ОСОУ „Н. Й. В.” [населено място], [община]. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното. С. районен е прекратил производството по делото по отношение на ответника ОСОУ „Н. Й. В.” [населено място], [община], поради закриване на училището със заповед на министъра на образованието, младежта и науката. Приел е, че делото следва да продължи хода си само по отношение на втория ответник М., който в случая е надлежният ответник по делото по отношение задълженията на училището, тъй като с акта за закриване на същото не е определен правоприемник. В. съд е потвърдил първоинстанционното определение с мотиви, че след влизане в сила на заповедта за закриване на училището, същото вече не съществува като правен субект, поради което не може да бъде страна в съдебното производство. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно правоприемството, въззивният съд е приел за правно ирелевантни, тъй като те не касаят правосубектността на О. „Н. Й. В.”, а се отнасят до пасивната легитимация на другия ответник по делото - М.. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател М. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на въпроса налице ли е правоприемство между закритото училище и М. при положение, че в заповедта за закриването му не е посочен правоприемник, и в тази връзка налице ли е пасивна материалноправна легитимация по отношение на М.. Прилага съдебни решения. ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като поставеният въпрос не е от значение за решаването на делото. Предмет на обжалваното определение е прекратяване на производството по делото по отношение на закритото училище. Въпросът за правоприемството на М. е въпрос по съществото на спора. Независимо от това следва да се отбележи, че противоречивата съдебна практика по поставения въпрос е отстранена с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, едно от които е решение № 477 от 12.07.2010г. ІV г.о. ВКС, с което е прието, че при закриване на държавно училище, ако с акта за закриване не е определен друг правоприемник, държавата чрез МОН или чрез съответното министерство или ведомство - първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, следва да носи отговорност за задълженията за закритото училище. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение