Определение № 170 от 21.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 910/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. Ц. срещу въззивно решение №1074 от 13.06.2013 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., по гр.д. № 2286 /2012 г. в частта, с която след отмяна на решение № 1868 /09.05.2012 г. по гр.д. № 9029 /2010 г. на Пловдивския районен съд, 4 с-в. с което е отхвърлен иск за делба, при допускане на делба въззивният съд е определил квотите на страните. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу. Насрещните страни не са подали отговор на касационната жалба. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е доказано възникването на съсобственост върху процесния имот с площ 259 кв.м. между страните по делото – физически лица – наследници на Е. П. и общината, като собствеността за физическите лица е възникнала по реституция след отчуждаването на 5 /36 идеални части от имота, който е бил с площ 440 кв.м. по ЗОЕГПНС през 1948 г. от В. П., а на останалите 31 /36 идеални части – от останалите наследници на Е. П. по З. през 1984 г., съдът е зачел извършени сделки по отношение на имота, установил е, че наследниците на В. П. са имали права в размер на 5 /36 ид.ч. от имота, който е бил с площ 440 кв.м., приел е, че реституцията по ЗОЕГПНС настъпва по силата на закона за наследниците на В. П., а тази по З. – въз основа на молба, каквато е подадена само от част от отчуждените и обезщетени собственици, а останалите наследници на Е. П. не са направили искане за възстановяване на техните идеални части, които са останали собственост на общината. Но съдът не е установил основание за определените с нотариален акт права в размер на 61 /250 ид.ч. от процесния реституиран имот с площ 259 кв.м. за наследниците на В. П., както и е приел, че при тези квоти, сборът от квотите на страните превишава единица, затова ги е определил според правата върху процесния имот, които страните са имали отпреди отчуждаването, като е съобразил извършени сделки. Във връзка с оплакването си за неправилност на извода на въззивния съд, че 5 /36 ид.ч. от имот с площ 440 кв.м. са възстановени по силата на закона в 61 /250 ид.ч. от имот с площ 259 кв.м., жалбоподателят извежда следния материалноправен въпрос: При съсобственост между физически лица и община, възникнала при реституция по ЗВСОНИ, когато в резултат на (след) извършени регулационни промени е извършено отчуждаване на част от имота и останалата част е обособена в самостоятелен парцел с по-малка площ, следва ли да се отчитат тези регулационни промени при последвала реституция по З. по З. и др. за новообразувания парцел с оглед отчуждителното действие Този въпрос е обусловил изводите на въззивният съд относно възстановяване на собствеността върху процесния имот и наличието на съсобственост върху него, но не и относно квотите, за което не е обуславящ. О. въпрос, уточнен по реда на т.1 от ТР 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС, е дали при реституцията по силата на чл.1 от ЗВСОНИ, когато се възстановяват права върху имот, който е с по-малка площ от отчуждения поради регулационни промени, настъпили между отчуждаването и реституцията, правата на възстановените собственици не следва да се увеличават обратно пропорционално на намалената площ на имота. Този въпрос обаче не е разрешен в противоречие с приложените от жалбоподателя решения на ВКС № 200 /11.05.2011 г. по гр.д. № 439 /2010 г., І г.о., № 274 /22.04.2003 г. по гр.д. № 185 /2002 г., ІV г.о., № 243 /18.10.2011 г. по гр.д. № 1146 /2010 г., ІІ г.о. и № 304 /12.07.2010 г. по гр.д. № 263 /2010 г., ІІ г.о., с които не е разрешен нито посоченият, нито уточненият въпрос, а се занимават с въпросите за приложението на дворищнорегулационни планове и за придобиване на придаваеми места по силата на приложени дворищнорегулационни планове (при заплащане и заемане на придаваемите части). Въпросите нямат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото не са обосновани предпоставките за това съгласно приетото с т.4. от ТР 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС - не е посочено коя законова норма е непълна, неясна или противоречива, за да се създаде съдебна практика по прилагането и, нито каква съдебна практика е създадена поради неточно тълкуване на законова норма, нито е обоснована необходимостта от осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещните страни не са поискали присъждането на разноски, нито са представили списъци и доказателства за извършени разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът