Определение № 143 от 08.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1062/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от „Булгармин Инженеринг“АД, чрез адв. А. М. против решение № 356/27.11.2019 г. по т.д.№ 377/2019г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 34/13.03.2019г. по т.д. № 74/2017г. на ОС-Пазарджик за отхвърляне на иска по чл. 694, ал.3 от ТЗ за установяване съществуването на вземане на ищеца „ Булгармин инженеринг“АД, [населено място] в размер на 820 800лв., предявено на осн. чл. 648 ТЗ /за връщане на даденото по обявена за относително недействителна сделка по фактура №37/29.01.2010г./ и неприето в производството по несъстоятелност на „БУЛГАР МИНЕРАЛИ- СТРЕЛЧА"АД(н) по търг.дело № 66/2010 г., който иск е предявен от кредитора с неприето вземане -“Булгармин инженеринг“АД срещу несъстоятелния длъжник - „БУЛГАР МИНЕРАЛИ - СТРЕЛЧА"АД (н), с назначен по делото особен представител адв. С., и е разгледан с участието на синдика И. Л. К. и на встъпилите трети лица-помагачи на страната на ответника „Минерали индустриали България“ООД и „Сайлест“ООД. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и като необосновано, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Постъпили са писмени отговори от „БУЛГАР МИНЕРАЛИ- СТРЕЛЧА"АД(н) – ответник по касацията, „Минерали индустриали България“ ООД и „Сайлест“ЕООД – трети лица-помагачи на страната на ответника и от синдика И. Л. К. за недопускане на касационно обжалване, респ. за неоснователост на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 694, ал.2 от ТЗ, с който кредитор на несъстоятелността е поискал да се признае за съществуващо вземане, невключено в одобрения с определението по чл. 692, ал.4 от ТЗ списък на приетите вземания. Срокът по чл. 694, ал.6 от ТЗ е спазен. Ищецът твърди, че вземането е възникнало в патримонима му след обявяването с влязло в сила решение за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „БУЛГАР МИНЕРАЛИ-СТРЕЛЧА“ АД /н/ търговска продажба, обективирана във фактура № 37/29.01.2010г., с която последното дружество е продало на касатора части от технологична линия- сушилен барабан, валцова мелница и вибро-сито на цена 820 800лв. с ДДС. Твърди се, че е изпълнено задължението на касатора като купувач за заплащане на договорената цена от 820 800лв. На осн. чл. 648 от ТЗ се претендира, че е възникнало вземане за връщане на даденото, тъй като се дължат пари и третото лице става кредитор. Според въззивния съд анализът на нормата на чл.648 ТЗ, съпоставен и с текста на чл. 649, ал.2 от ТЗ, сочи, че във всички случаи на уважени искови претенции по чл. 646 и 647 от ТЗ даденото по сделките от всяка от страните подлежи на връщане. Когато то е направено от несъстоятелния търговец, при липса на доброволно връщане от насрещната страна по сделката, следва да се предяви осъдителна искова претенция за връщане на даденото в масата на несъстоятелността – чл.649, ал.2 ТЗ. Когато изпълнението е направено от другата страна по недействителната сделка, възможностите пред последната са две. Те са обусловени от вида на даденото и от това дали същото все още съществува в този си вид. Ако даденото е нещо различно от пари и ако то не е погинало, именно то следва да се върне в патримониума на този контрахент било доброволно, било по исков ред. Ако обаче даденото е пари или вещи, които са погинали, единствената възможност е вземането му да се предяви в производството по несъстоятелност и синдикът да изготви за същото допълнителен списък- чл. 688, ал.3 от ТЗ. Според ПАС поетото от касатора по процесната сделка задължение е парично, като се твърди то да е изпълнено чрез прихващане. На осн. чл.103 ЗЗД за прихващане може да се говори при наличието на насрещни, ликвидни и изискуеми задължения за пари или еднородни и заместими вещи. След като паричното задължение на касатора е породено от договор за продажба на стоки, обявен за относително недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелността, на основание чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ, с влизане на решението в сила, с оглед правилото на чл.648 ТЗ, отпада задължението за плащане на цената по договора, т.е. несъстоятелното дружество не е имало и вземане за същата. Следователно отпаднало е и основанието за извършване на прихващане по смисъла на чл. 103 от ЗЗД, тъй като липсат насрещни, изискуеми и ликвидни вземания. Липсата на прихващане пък изключва извода, че по договора за продажба, обективиран във фактура № 037 от 29.01.2010 г., е изпълнено задължението за плащане на стойността на продадените стоки в размер на 820 800 лв., респ. няма какво да се връща на купувача по този договор и ищец в производството на основание чл. 55, ал.1, изр. 3 от ЗЗД вр. с чл. 648 от ТЗ. ПАС е посочил, че с обявяване недействителността на продажбата и отпадане действието на прихващането в патримонума на касатора отново се е породило вземането, което с решение по т.д. № 13/2013 г. ОС- Пазарджик и решение по образуваното по повод обжалването му в.т. д. № 356/2015 г. на ПАС е признато за несъществуващо по иск с правно осн. чл694 ТЗ поради погасяване на същото чрез извършено прихващане от 30.04.2010г. Въззивната инстанция е счела, че въпросът за несъществуването му, респ. този за действителността на прихващането, не е разрешен със СПН на основание чл.298 от ГПК по причина, че са налице новонастъпили обстоятелства, възникнали след приключване на съдебното дирено по в. т. д. № 356/2015г., т.е. извън обективните предели на СПН. Те са свързани с обявяване със съдебно решение на относителната недействителност на продажбата, а оттук и отпадане действието на прихващането. Поради което е заключил, че искът с основание чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ е неоснователен и следва да се отхвърли. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Засяга ли се извършеното прихващане от 30.04.2010г. от обратната сила на конститутивния иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, с оглед постановената въз основа на този иск правна промяна, при липса на предявен иск по реда на чл.645, ал.3 ТЗ?; 2/ Налице ли е установително действие между ищеца и ответника по делото, произтичащо от решение № 242/2015г. по т.д. № 356/2015г. на ПАС, и по-конкретно има ли това установително действие за предмет извършеното прихващане с протокол от 30.04.2010г.? Налице ли са „новонастъпили обстоятелства”, които не са обхванати от посоченото установително действие на решение № 242/2015г. по т.д. № 356/2015г. на ПАС, предвид постановяването и влизането в сила на решението по иска по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ – Решение № 188/13.06.2016г. по в.т.д. № 195/2016г. на ПАС, с което решение процесната продажба от 29.01.2010г. /фактура № 037/2010г./ е прогласена за относително недействителна?; 3/ Съставлява ли „дадено” по смисъла на чл.648 ТЗ изпълнението /плащане на продажна цена по договор за продажба/, извършено чрез прихващане с процесния Протокол от 30.04.2010г.?; 4/ Засягат ли се последиците на прихващането /отпада ли погасителния му ефект/, извършено като способ за изпълнение на задължение по правна сделка, която сделка впоследствие е прогласена за относително недействителна, извън случаите на чл.645, ал.3 ТЗ?; 5/Съставлява ли „дадено” по смисъла на чл.648 ТЗ изпълнението по сделката чрез способа на прихващането? Касаторът счита, че по първите три въпроса е налице допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като по поставените правни въпроси въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС, обективирана в решенията по чл.290 ГПК: по първи въпрос – в Решение № 89/10.05.2016г. по т.д. № 720/2015г. на ВКС, I т.о., в Решение № 52/28.09.2015г. по т.д. № 509/2014г. на ВКС, I т.о. и в Решение № 153/18.11.2014г. по т.д. № 2208/2013г. на ВКС, I т.о.; по втори въпрос –в Решение № 179/26.01.2016г. по гр.д. № 2207/2015г. на ВКС,I г.о., Решение № 137/02.06.2016г. по гр.д. № 349/2016г. на ВКС, I г.о., Решение № 54/24.07.2018г. по гр.д. № 2334/2017г. на ВКС, II г.о. и др. и в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС; по трети въпрос – в Решение № 52/08.01.2015г. по т.д. № 509/2014г. на ВКС, I т.о., Решение № 26/07.06.2009г. по т.д. № 703/2018г. на ВКС, I т.о., Решение № 64/02.08.2013г. по т.д. № 457/2012г. на ВКС, I т.о. и др. Касаторът се позовава на допълнително основание – чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроси четвърти и пети. Също така твърди, че е налице и „очевидна неправилност” по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК на обжалваното решение. Първите три въпроса не притежават характеристиката на „правни” въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Те са поставени в зависимост от конкретни доказателства – съдебни решения, протокол, фактура, и установени чрез тях обстоятелства, които могат да бъдат обсъждани само по същество на касационната жалба, но не и във фазата по чл.288 ГПК. Също така не са разгледани от въззивния съд в изложения от касатора смисъл. Във връзка с първи и четвърти въпрос настоящият състав на ВКС съобрази, че ПАС не е обосновал крайния си правен извод относно спорното право с аргумент за неприложимост на чл.645, ал.3 ТЗ. Освен това по отношение на проблема за последиците на прихващането, извършено като способ за изпълнение на задължение по правна сделка, която сделка впоследствие е прогласена за относително недействителна по чл.647 ТЗ, и приложението на чл.645, ал.3 ТЗ, следва да се посочи, че нормата на чл.645, ал.3 ТЗ е ясна и пълна, не се нуждае от тълкуване и според нея основанията, въз основа на които са възникнали компенсираните насрещни вземания, следва да са действителни. Както е посочил и ПАС – да са налице валидно възникнали насрещни вземания. Само тогава законодателят в чл.645, ал.3 ТЗ е предвидил, че самото прихващане /ако отговаря на определени условия/ може да бъде обявено за недействително, без тази недействителност да засяга самата сделка/и, от която/които произтичат насрещните вземания. По втори въпрос не е било отречено установителното действие на решението по чл.694 ТЗ, постановено в предходен процес между страните, относно съществуването на вземането на касатора по друга сделка. Обуславящото в случая е заключението на въззивния съд относно преклудирането от СНП на настъпилите към края на устните състезания по посоченото въззивно дело факти и момента на влизане в сила на последващо решение по чл.647 ТЗ относно сделка, породила задължението на касатора, което е било прихванато. За пълнота на изложението, независимо че въпрос № 2 не отговаря изцяло на изискването на общото основание за достъп до касация, настоящият състав на ВКС излага и съображения, че едва с влизането в сила на положителното решение по чл.647 ТЗ настъпва неговото конститутивно действие /който резултат не може да бъде постигнат по пътя на възражение/, поради което този факт се явява нововъзникнал по отношение на предходен процес по чл.694 ТЗ относно вземането, с което касаторът като титуляр е извършил компенсация на задължението си спрямо несъстоятелното дружество по относително недействителната на осн. чл.647 ТЗ сделка. Или в обобщение извършилият прихващане в изпълнение назадължението си по относително недействителна осн. чл.647 ТЗ сделка има вземане спрямо несъстоятелния длъжник не на основание чл.648 ТЗ, а на съответното основание за възникване на вземането му, с което е направил прихващане. Пети въпрос също не отговаря на изискванията към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не е отрекъл извършването на прихващане и в този смисъл погасяването на задължението на купувача-касатор да плати цена за движимите вещи. Но е приел, че поради обратното действие на решението по иска по чл.647 ТЗ, отпада с обратна сила възникналото въз основа на относително недействителната сделка задължение за плащане на цена, следователно няма насрещно задължение, с което да се прихване. Следователно в случая релевантен се явява въпросът за последиците на решение по уважен иск по чл.647 ТЗ по отношение на извършено по атакуваната сделка прихващане, но той не е зададен от касатора. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. В полза на назначения на осн. чл. 29, ал.4 ГПК особен представител на „БУЛГАР МИНЕРАЛИ - СТРЕЛЧА"АД (н) адв. С. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 13 459,50лв., внесени по сметка на ВКС от касатора, които остават в негова тежест, предвид недопускането на касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд