Определение № 1285 от 26.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4337/2022 г.

от ЗУЗСО, като се съобрази максималната плътност на застрояване, която следва да е <40% съгласно новия (влязъл в сила през 2009 г. ) ОУП на [населено място]; максималния Кинт (коефициент на интензивност), който следва да е <3, 0, при спазване изискването на ЗУТ за “покриване“ на двата съществуващи калкана; съблюдаване на застроената площ в съответствие с актуализираната скица, за да се постигне максимална кота Корниз (по норматив) 590,46m., и кота: "Било" от 594,38 m. Не са приведени части от проекта "Архитектурна", "ВиК", "Електро", "ОВК" в съответствие с изискванията за технически проект посочени в Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. С нотариална покана от 08.03.2019 г. до продавачите, връчена на 14.03.2019 г., К. е отправила изявление, че разваля сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.05.2009 г. поради неизпълнение на задължението за построяване и прехвърляне на правото на собственост върху недвижимите имоти, като е предоставила седемдневен срок за възстановяване на платения задатък от 120 000 евро, ведно с неустойка за неизпълнение на договора от 120 000 евро. Съдът е изяснил, че платената от Кирязева до развалянето на договора цена се държи от насрещните страни на отпаднало основание и следва да бъде върната, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Намерил за неоснователно възражението, че исковата претенция е погасена по давност. За основателни намерил съображенията, че ответниците не се явяват солидарни длъжници на ищцата по горното вземане; не се установява да са налице и условията на чл. 304 КТ, на които се позовава К.. Намерил, че всеки от ответниците дължи половината от исковата сума и така ги осъдил да я заплатят на ищцата. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с въпросите: длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка и всички доводи на страните от значение за правния спор и да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи – твърди се противоречие с решение № 202 от 25.01.2018 г. на ВКС по т.д. № 1826/2016 г., I т.о. и длъжен ли е въззивният съд в случаите, когато е налице несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, изразяващо се в това, че посочените факти и обстоятелства сочат на разделни задължения на ответниците, а искането е за солидарно осъждане, да даде указания на ищеца за конкретизация на размера на претенцията си срещу всеки един ответник поотделно – твърди се противоречие с решение № 445 от 11.05.2016 г. на ВКС по гр.д. № 2535/2015 г., IV г.о. и решение № 80 от 22.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 941/2010 г., III г.о. Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът, свързан с тълкуването на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК е принципно значим за всяко исково производство, но в случая не се установява поддържаното противоречие. Въззивният съд е взел отношение към всички релевантни, надлежно въведени възражения и съображения на страните. Въпросът, освен това, е зададен във връзка с довода, че предварителният договор е за продажба, а не за строителство, няма срок за изпълнение, поради което от момента на сключване на договора започва да тече и срокът да бъде развален поради неизпълнение. От там касаторите правят извод, че с изтичане на пет години, считано от датата на сключване на договора, се погасява правото да се иска разваляне на договора или за обявяването му за окончателен, а искът е предявен след този срок, ерго, искът е погасен по давност. Следва първо да се уточни, че искът не е за разваляне на договор, нито за обявяването му за окончателен, а за връщане на дадено по вече извънсъдебно развален с едностранно изявление договор. Т.е., съдът се е занимавал дали вземането, предмет на иска е погасено по давност или не. От друга страна, въззивният съд приел, не само, че предварителнят договор е без срок, но още и, че предмет на същия е бъдещ обект, за който страните са се споразумели, че ще се прехвърли след като бъде построен. В тази връзка нямат място изобщо въпроси, свързани с довода, че изпълнение се е следвало още със сключването на предварителния договор (тогава обещания обект не е съществувал). Въззивният съд, също така, е изложил съображения по доводите на касатора за началния и крайния момент на погасителната давност относно вземането, а ако страните не са съгласни със заключенията на втората инстанция, не значи, че тя не е взела отношение към възраженията и доводите й. Относно искането за солидарно осъждане: Вярно е, че ако в исковата молба се претендира солидарност (активна или пасивна), а такава, предвид соченото материалното правоотношение, не е налице, за съда съществува задължение по чл. 129, ал. 1 ГПК да изясни размера на търсената сума по всяко едно отделно правоотношение и съответно да се произнесе разделно, в рамките на уточнените субективно съединени искове. Това е така, защото когато е сезиран за нещо повече от действително дължимото, съдът не само има право, но и е длъжен да се произнесе за “по-малкото”. При солидарността е така – всеки от солидарните кредитори има право, съответно всеки от солидарните кредитори отговаря в размера на цялото вземане. Ако обаче ищецът /ищците/ подържат искането за солидарно осъждане, тогава съдът не прекратява производството по делото по съображения, че евентуалното вземане не е солидарно; съдът дължи произнасяне с акта по същество, с който, като установи същността на спорното правоотношение, приемайки, че не е налице поддържаната от ищеца солидарност, отхвърля претенцията за солидарно получаване /плащане/ на исковата сума и съответно се произнася с отделни диспозитиви по отделните субективно съединени претенции. Изобщо няма основания съдът да иска от ищеца да уточнява размера на търсената сума поотделно от всеки ответник, ако според изложеното в исковата молба може да се направи извод за пасивна солидарност, какъвто е случаят. Дали наистина и двамата ответника са материалноотговорни или не по предявените искове, дали между тях е налице поддържаната хипотеза на солидарност, е вече въпрос на основателност, не и на допустимост на исковия процес. Така е сторил и въззивният съд, който намерил за основателни възраженията на ответниците, сега касатори, че не е налице солидарност в задълженията, предмет на иска. В резултат е отхвърлил искането те да бъдат солидарно осъдени за заплащане на признатите суми и се е произнесъл според установените материалните права. В рамките на сезирането е, когато се установи, че ответниците дължат, но всеки от тях – част от общата сума и не солидарно с друг. Последният правен въпрос, поставен в изложението, при довод за значението му за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, е: погасява ли се правото да бъде развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, в който няма уговорен срок за изпълнение от продавача, с петгодишната давност по чл. 87, ал. 5 ЗЗД, в случай че купувачът не е дал срок за изпълнение по чл. 84, ал. 2 ЗЗД в петгодишния срок от сключване на предварителния договор. По изложените по-горе съображения, този въпрос се явява неотносим. Страните нямат помежду си сключен договор за строителство, поради което К. не би могла да отправя искания, свързани с осъществяване на строителството; предварителният договор е за бъдещ обект и страните са отложили сключването на окончателен договор с построяването на вещта. Няма съмнение, че погасителната давност за предявяване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по принцип тече от сключване на предварителния договор, но страните могат да отложат този момент с оглед на едно бъдещо събитие или при някакво друго условие, какъвто е случаят (напр. решение № 1307 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3622/2007 г., IV г. о., ГК). Следва все пак да се изясни и това, че даването на срок за изпълнение е по чл. 87, ал. 1 ЗЗД и е от значение за възможността да се развали договора поради неизпълнение, а нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД има предвид покана за изпълнение, което е от значение за забавата. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 1 200 лв. заплатен адвокатски хонорар.