Определение № 475 от 21.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 282/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Е. Николова Т., Н. Р. Х., Д. И. Т. и П. Х. Х. срещу Решение № 339 от 15.10.2018 год. по гр.д.№ 531/2018 год. на Пазарджишкия окръжен съд. С това решение, произнасяйки се по жалбата на Е. и Д. Т. и Н. и П. Хрисчеви, срещу Решение № 790 от 18.06.2018 год. по гр.д.№ 2333/2013 год. на Пазарджишкия районен съд, въззивният съд я е счел за неоснователна, поради което е потвърдил първоинстанционния акт. Присъдил е разноски. Пазарджишкият районен съд е бил сезиран от Е. Николова Т., Н. Р. Х., Д. И. Т. и П. Х. Х. с два обективно съединени иска с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността поради липса на форма по чл.18 ЗЗД на договор за учредяване вещно право на строеж и нищожността на същото основание да договор за учредяване вещно право на ползване. Твърдението по исковата молба е, че двата договора са материализирани в единен документ – „Договор за ползване и наем на недвижим имот”, сключен на 17.02.2004 год. Страни по него са П. Х. и Д. Т., наречени „ползватели-наематели” от едната страна и „Кооперативен съюз - Пазарджик”, наречен „собственик-наемодател” от друга. Ищцовата теза, че се касае за учредяване на вещни права – ограничено вещно право на строеж на масивна двуетажна сграда в гр. Велинград и вещно право на ползване на същата сграда за срок от 5 години е обусловила активната легитимация – като ищци са включени и съпругите на Т. и Х., доколкото договорът е сключен по време на брака им. Последователно подържаната теза на ответника „Кооперативен съюз – Пазарджик” е, че договорът не е нищожен и негов предмет са облигационни, а не вещни права. Същото становище се съдържа и в представения по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор. В отговора се съдържа искане за присъждане на разноски пред ВКС съобразно заплатеното адв. възнаграждение. Плащането е в брой и е отразено в договора за правна помощ, който в тази част има значение на разписка. Първоинстанционният съд е счел, че Е. Т. и Н. Х. не са активно легитимирани да проведат иска, доколкото същите не са страни по договора и не се касае за предявяване на права, елемент от съпружеската имуществена общност, което би обусловило процесуална легитимация произтичаща от необходимо другарство. Отхвърлил е исковете на Т. и Х., като се е мотивирал с това, че сключеният договор обективира облигационни, а не вещни права. Произнасяйки се по въззивната жалба на ищците, за да потвърди първоинстанционния акт, съставът на ПзОС де е мотивирал с това, че от съдържанието на договора не следва извода, че с него е учредено вещно право на строеж. Касае се за възмезден договор за изработка, подвид „строителство” по силата на който Т. и Х. са приели да построят сграда върху чужда земя,, която да ползват без да заплащат наем за срок от 5 години. Т.е. касае се за облигационно право на ползване, което собственикът на имота и сградата „Кооперативен съюз – Пазарджик” се е задължил да престира като възнаграждение по договора за изработка. Като допълнителни мотиви е изложил съображения, че дори да биха били учредени вещни права и сделката да би била разглеждана като търговска, по отношение на нея би бил приложим чл.293 ал.3 ТЗ и в този случай искът също би бил неоснователен. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е посочено основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на въпроса: „Императивна ли е нормата на чл.18 ЗЗД относно задължителната нотариална форма на сделките с които се прехвърля собственост или се учредяват вещни права върху недвижими имоти и намира ли тя приложение за всички сделки, без значение дали са сключени между търговци?”. Касаторите считат, че произнасянето на ПзОС по този въпрос е в противоречие със становището ВКС по него, съдържащо се в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 201/12.02.2015 год. по т.д.№ 3351/2013 год. на ІІ т.о. на ВКС. Чрез представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор ответникът по касация „Кооперативен съюз – Пазарджик” изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Не е изразил становище по предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Становището на настоящия съдебен състав, че липсват предпоставки за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното: Посоченият от касатора въпрос действително съдържа белезите на правен такъв, съгласно т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, но по отношение на него не е налице втората кумулативна предпоставка, произнасянето по него е без значение за изхода на спора. Изходът на спора е обусловен от преценката дали с процесния договор са учредени вещни права в полза на ищците или с него е създадена само облигационна връзка по договор за изработка. Изхождайки от съдържанието на договора, съгласно който Х. и Т. са се задължили да построят сграда върху земя на ответника, която след въвеждането и експлоатация „ да остане в изключителна собственост на „Кооперативен съюз – Пазарджик ”, съдилищата са счели, че по отношение на него чл.63 ал.1 ЗС не може да бъде приложен. Счели са, че не съдържа белезите на учредено вещно право по чл.56 ЗС и договорната клауза, съгласно която срещу извършените разходи по проектирането и строителството, Х. и Т. „са получили” от собственика на новопостроенната сграда правото да я ползват за период от 5 години, а след тази дата правото да я държат като наематели. Допълнителните мотиви, които са изложили РС-Пазарджик и ОС-Пазарджик не са обуславящи, а двойно хипотетични – ако с договора биха били учредени вещни права и кумулативно – ако сделката е търговска. Характеристиката на договора като вещнотранслативен е била отречена, а при условие, че страните са съответно физически лица и кооперация, действаща извън предмета си на дейност, не е ясно на какво се основа приложимостта на чл.286 ТЗ. С оглед изхода на спора, касаторите ще следва да заплатят на ответника по касация направените по делото разноски пред настоящата инстанция, съобразно заплатеното адв. възнаграждение в размер на 1500 лв., плащането на които е удостоверено. Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.