Определение № 2883 от 20.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1417/2026 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Топлофикация София“ срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Ищецът „Електроразпределителни Мрежи Запад“ ЕАД оспорва жалбата.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са уважени квалифицираните по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД искове за заплащане на фактурирани суми, представляващи цена на електроенергия, определена въз основа на преизчисляване на количеството енергия съгласно чл. 51 ПИКЕЕ при установено при две последователни проверки неправомерно присъединяване към електрическата мрежа, заедно с лихви за забава.

Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай очевидна неправилност на въззивното решение се обосновава с неправилност на съображенията на въззивния съд, с които е отхвърлено като неоснователно възражението на ответника, че нормата на чл. 51 ПИКЕЕ е приложима само еднократно, поради което и доколкото след първата извършена проверка ищецът недобросъвестно не е преустановил доставката на електроенергия, претендираната сума за следващия 180-дневен период, предхождащ втората проверка, не се дължи. Изложените в тази насока мотиви, че съгласно чл. 41, ал. 1, т. 6 от действалата за процесния период Наредба № 6/24.02.2014 г. мрежовият оператор има възможност по своя преценка, но не е длъжен, да преустанови доставката на енергия, поради което непреустановяването на доставката след първата констатация за неправомерно присъединяване не може да бъде квалифицирана като противоправно поведение от страна на ищеца, не разкриват приложение на несъществуваща или отменена норма, нито приложение на действаща норма със смисъл, противоположен на действителния, нито груба логическа грешка. С оглед на това изтъкнатото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, въведено във връзка с въпроса „Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения, както и всички събрани доказателства, поставен с оглед възражението на ответника за липса на пълно главно доказване, че имотът, където е доставяна електроенергията, е собственост на ищеца. Не е обоснована общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, доколкото изложените в тази насока аргументи не съответстват на мотивите на въззивния съд, в които, макар и да е посочено, че макар и възражението е направено едва с въззивната жалба извън срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, същото е обсъдено и по същество, като е прието за доказано, че неправомерно присъединената абонатна станция е собственост на ответника. Правилността на този извод, до чието оспорване в действителност се свеждат доводите на жалбоподателя, не подлежи на проверка в настоящата фаза на касационното производство.

Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани въпросите:

• разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ приложима ли е повече от веднъж по отношение на един и същ обект и същата позволява ли да се начислява количеството електрическа енергия за един и същ обект за общ период, който е по-дълъг от 180 дни, считано от датата на констатиране на присъединяването; при какви обстоятелства може да се приложи повторно корекционната процедура за същия обект и констатираното целенасочено непрекъсване на неправомерното присъединяване на даден обект отразява ли се на възможността за повторно прилагане на корекционната процедура спрямо същия обект;

• разпоредбата на чл. 122, ал. 3, т. 1 от Закона за енергетиката позволява ли на оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителни мрежи да не преустановят констатирано от тях неправомерно присъединяване, а вместо това да изберат неколкократно да пристъпят към корекционната процедура, предвидена в ПИКЕЕ и съставлява ли това злоупотреба с право;

• корекционната процедура, предвидена в ПИКЕЕ, допустима и законосъобразна ли е, ако се приложи повторно за същия обект, при наличие на нормативно правомощие на мрежовия оператор да преустанови преноса на електрическа енергия към обекта, за който вече е било констатирано, че е присъединен незаконосъобразно;

• липсата на изрично възражение от страна на ответника, освобождава ли ищеца от задължението да проведе пълно и главно доказване на факти, които не са общоизвестни, не са служебно известни на съда и за тях не съществува законова презумпция/фикция;

• разпоредбите на ПИКЕЕ дерогират ли установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност; при наличие на сключен договор за присъединяване ангажирането на отговорност съгласно ПИКЕЕ на договорно или на извъндоговорно основание е?

Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се поддържа и липса на практика (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Изложените от жалбоподателя доводи са, че отговорите на така поставените въпроси ще доведат до принос за точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като ще стане ясно дали електроразпределителните дружества в Република България разполагат с правната възможност да изберат да не поставят електромери и най-вече – да не преустановят захранването на незаконно присъединени обекти, като по този начин изберат да се облагодетелстват от по-благоприятната за тях корекционна процедура, предвидена в ПИКЕЕ. Изложеното не обосновава наличието на неправилна или остаряла съдебна практика или на непълна, неясна или противоречива правна уредба съгласно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009, поради което не е налице специалната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допусне. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно направеното искане и представените списък по чл. 80 ГПК и писмени доказателства жалбоподателят следва да заплати на ищеца направените за касационното производство разноски в размер на 3500,48 евро.

С тези мотиви съдът