Определение № 68 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 617/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Т. Д. срещу решение от 17.11.2015 г., постановено по гр.д. № 10774 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение III „Г“ въззивен състав, с което е отменено решение от 23.02.2015 г. по гр.д. № 56559 по описа за 2014 г. на Софийския районен съд, Трето гражданско отделение, 87 състав, в частта за осъждане на [фирма] да заплати на касатора на основание чл.128, т.2 от КТ сума над размера от 214,33 лв. брутно трудово възнаграждение за периода от 1.05.2014 г. до 21.08.2014 г. и този иск е отхвърлен със съответното намаляване на дължимите от ответното дружество разноски. При проверка на допустимостта на касационното производство Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, констатира следното: Въззивното решение е постановено по предявените от касатора искове за отмяна на уволнението му и за заплащане на 1307,70 лв. трудово възнаграждение за периода от 1.05. до 21.8.2014 г. Първоинстанционното решение в частта, с която първият иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е бил уважен, е потвърдено от въззивния съд и в тази част касационна жалба от работодателя не е подадена. Касаторът обжалва въззивното решение относно иска за заплащане на трудово възнаграждение с цена 1 307,70 лв. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, т.3, предложение последно/редакция Д.В., бр.50 от 2015 г. от ГПК/ в тази част решението не подлежи на касационно обжалване. Следователно касационната жалба е подадена срещу частта от въззивно решение, която е необжалваема, поради което е недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение