Определение № 3185 от 12.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3392/2025 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена Н. Р. Р., ЕГН [ЕГН] против решение 2817 от 08.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 5322/2024 г. на Софийски градски съд, в частта, с което е отменено Решение № 19697 от 29.11.2023 г. по гр. д. № 15747/2022 г. на Софийски районен съд, в частта, в която е уважен предявеният от него иск по чл. 45 ЗЗД до размер на 3000 лв. срещу Н. Н. Н., ЕГН [ЕГН] и вместо това е отхвърлен иска и за този размер на главницата, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на разпространение на обидни и клеветнически твърдения във фейсбук профила на ответника в две публикации от 20.02.2022 г., 18.22 часа и от 21.02.2022 г., 12.42 часа, ведно със законната лихва върху главницата от датата на деликта – 22.02.2022 г. и в частта, с която е потвърдено решението на РС, в частта, с която иска е отхвърлен за разликата над 3000 лв. до пълния предявен размер 12 000 лв. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията на Република България, тъй като е прието, че изразите: „поставя в зависимост НАТО-вска България от Русия на Путин“; „забрави, че българската армия е част от НАТО и защитава свободна и независима България, въпреки претенциите на Путин към суверенния ни избор“, „един от кремълските лобисти на Р.…“, „хибридните генерали, привидно с натовска принадлежност, яростно обслужват интересите на Кремъл“, „безпардонно“ се е проявил „като служител на Кремъл“ не са клеветнически, а изразите „арогантен“ и хибриден“ не са обсъдени. Като противоречащ на закона, се оспорва и извода, че ищецът следва да търпи първата група изрази, тъй като е публична личности. Тези личности не са длъжни да търпят обиди. Допуснати съществени процесуални нарушения се твърдят, защото не са разгледани всички изрази, които се сочат като увреждащи и не са обсъдени доказаните вреди, претърпени от ищеца. Оспорва се като необоснован извода на въззивния съд, че част от изразите, включително и необсъдените изрично не са унизителни за качествата на ищеца щом не са вулгарни и цинични епитети. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси: 1. Надхвърлени ли са пределите на допустимата критика и оценка спрямо публична личност, когато дадено изказване не допринася за информирнето на обществото и същевременно засяга честта и достойнството на адресата или го опозорява? 2.Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава ли, че има злоупотреба със свободата на словото, злонамереност и отправяне на оскърбителни лични нападки? 3. Представлява ли негативно оценъчно съждение или представлява клевета изказване, което съдържа неверни твърдения за осъществено от дадено лице поведение? 4. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил всички твърдения, доказателства и доводи на ищеца. Ответникът по касация оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като по поставените въпроси, въззивният съд не е процедирал в противоречие със съдебната практика и практиката на Конституционния съд, а относимите доказателства са обсъдени. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено следното: Предявен е иск от Н. Р. Р. против Н. Н. Н. по чл. 45 ЗЗД за това, че на 20.02.2022 г. в 18.22 часа и на 21.02.2022г. в 12.42 часа в личния публичен профил на ответника Н. Н. Н. (“N. N. N.”) в социалната онлайн мрежа Facebook (Meta) на уеб адрес https://www.facebook.com/niknenchev са публикувани две публикации, в които се излагат обидни и клеветнически твърдения за личността и професионалната етика на ищеца. Авторът им твърди, че ищецът - генерал Н. Р. не изпълнява служебния си и граждански дълг, предава националните интереси и служи на друга държава, както и че е извършил незаконосъобразни и несъвместими с морала действия. Като клевети се сочат изразите от публикациите: 1.„вчера ген. Н. Р.…за пореден път показа как проруското генералско лоби на кръга Р.-Я. иска да завлече България в орбитата на Путин“; 2.„пред очите ни работят за откъсването на България от евроатлантическия съюз“; 3.„ясно виждаме проруските лобисти на Путин в България“, 4.„бъдещето на България е под заплаха да бъде отклонена от евроатлантическия си път и върната на властовата територия на Русия“; 5.„поставя в зависимост НАТО-вска България от Русия на Путин“; 6.„забрави, че българската армия е част от НАТО и защитава свободна и независима България, въпреки претенциите на Путин към суверенния ни избор“ Като обидни се посочват епитетите по отношение на ищеца 7.„изключително арогантен“, 8. „предател, който служи на чужди (руски), интереси“, 9.„какъвто министъра – такъв и генерала“; 10„хибридните генерали, привидно с натовска принадлежност, яростно обслужват интересите на Кремъл“; 11.„хибридната ... пропутинска реторика“; „кремълски плам“; 12„хибридна военна хунта“, 13„безпардонно“ се е проявил „като служител на Кремъл“; 14.“привидния му образ на „натовски генерал“ и „довчерашен атлантик“. Ищецът твърди, че тези противоправни действия на ответника пряко са му причинили значителни неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния му и професионален авторитет, чест и достойнство, претърпял е сериозен психологически и душевен дискомфорт. Изказванията на ответника са предизвикали значителна обществена реакция и множество негативни оценки по адрес на Н. Р., обвиненията са тежките и сериозни, обидите квалификации в коментарите под материала са крайно насмешливи, жестоки и обидни и предизвикали у ищеца интензивни и продължителни отрицателни емоции. Публикациите са породили у него усещане за силно засегнат авторитет, което е довело и до откъсване от социалните му ангажименти. Затова претендира ответника да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 12000 лв. Ответникът Н. Н. не оспорва, че е автор на публикациите, цитирани в исковата молба, но оспорва иска с довод, че се касае за свободно изразено критично мнение, а не за обидни или клеветнически квалификация, като се излагат подробни съображения в тази насока. Навеждат се и доводи, че ищецът е публична личност, поради което следва да търпи критика в по-голяма степен от обикновените граждани и да проявява по-голяма степен на толерантност към тях. От показанията на св. Г. Н. - Р. е установено, че в резултат на публикациите, ищецът изпитвал негативни емоции и чувства, бил фрустриран, станал по-мълчалив, по-затворен и по-сприхав. Думите и изразите, използвани в двете публикации накърнили сериозно професионалната репутация на ищеца. Съпругът й е изключително отдаден на професията, почтен и принципен човек. С резултат на двете публикации имало притеснение на всички членове на семейството за ищеца, включително и на двете му ненавършили пълнолетие деца. Св. Д. Г., колега на ищеца разказва, че след двете процесни публикации, Н. Р. претърпял спад в професионалната мотивация, почувствал се засегнат и избягвал публични мероприятия. Според този свидетел, ищецът няма проруски настроения, напротив сочи, че той е американски възпитаник. РС е посочил, че употребените от ответника в публикацията изрази „Вчера ген. Н. Р. за пореден път показа как проруското генералско лоби на кръга Р.-Я. иска да завлече България в орбитата на Путин; „пред очите ни работят за откъсването на България от евроатлантическия съюз“; „ясно виждаме проруските лобисти на Путин в България“; „бъдещето на България е под заплаха да бъде отклонена от евроатлантическия си път и върната във властовата територия на Русия“; „поставя в зависимост НАТО-вска България от Русия на Путин“; „забрави, че българската армия е част от НАТО и защитава свободна и независима България, въпреки претенциите на Путин към суверенния ни избор“, не са обидни, тъй като не съдържат нито вулгарни или цинични епитети, нито унизителни съждения за качествата на ищеца. Прието е, че те представляват фактически твърдения и подлежат на проверка за истинност, като за тях ответника носи отговорност само ако са позорни за адресата и са неверни, т.е. ако представляват клеветническа информация. РС е приел, че посоченото от ответника в процесните публикации, че ищецът Н. Р. е проруски настроен и в професионалната си дейност като пилот защитава чужди (руски) интереси е позорен, тъй като е морално неприемлив и недостоен, има обективно злепоставящ характер и предизвиква осъдителна обществена оценка и същевременно не е установено, че ищецът при изпълнение на професионалната си дейност е защитавал чужди политически и държавни интереси Изразите „изключително арогантен“, „хибридните генерали, привидно с натовска принадлежност, яростно обслужват интересите на Кремъл“; „хибридната ... пропутинска реторика“; „кремълски плам“; „хибридна военна хунта“, „предателско и арогантно поведение“, с което „безпардонно“ се е проявил „като служител на Кремъл“ нарушават баланса между основните права на защита на доброто име и на свободното изразяване на мнение, тъй като надхвърлят допустимата свобода на изразяване, дори и по отношение на публична личност, каквато е ищецът. Думите „арогантен“ и „хибриден“ и обслужващ чужди интереси представляват обиди, тъй като са обективно годни да накърнят достойнството на ищеца, и според господстващия морал са неприлични и цинични, което се подкрепя и от цялостния тон на публикациите, както и от контекста, в който са употребени, а именно с цел да се унижи достойнството на лицето, за което се отнасят. Тъй като са установени и претърпените от ищеца вреди от тях, е определено от РС обезщетение в размер на 3000 лв., но поради това, че не е установен по-голям интензитет на вреди, иска е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер. По въззивни жалби, подадени и от двете страни, въззивният съд е приел, че изразите „вчера ген. Н. Р.…за пореден път показа как проруското генералско лоби на кръга Р.-Я. иска да завлече България в орбитата на Путин“ и „пред очите ни работят за откъсването на България от евроатлантическия съюз“;„ясно виждаме проруските лобисти на Путин в България“, „бъдещето на България е под заплаха да бъде отклонена от евроатлантическия си път и върната на властовата територия на Русия“; „поставя в зависимост НАТО-вска България от Русия на Путин“; „забрави, че българската армия е част от НАТО и защитава свободна и независима България, въпреки претенциите на Путин към суверенния ни избор“, в контекста на цялото съдържание на статията, не са клеветнически. Въззивният съд е приел, че с тях ответникът заклеймява позицията на ищеца по отношение на актуална към момента на изказването политическа тема, част са от коментар на актуална политическа обстановка и са оценъчно съждение за позицията на ищеца и част от политическата класа в страната – президента, министъра, (чрез използваната метафора „кръга Р.-Я.“) по отношение на състоянието на българската военна авиация и закупуването на нови самолети. Съдът е приел, че тези изрази, макар да са остри и провокативни, не надхвърлят рамките на политическата реторика по общественозначимата тема за модернизирането на военната авиация в България. Приел е, че статията носи силно негативната оценка на автора Н. Н. за личността на Н. Р., но е неконкретизирана и твърде обща и изразите не са нито обидни, нито позорящи и целящи да се увреди доброто име на ищеца. Написаното от ответника не внушавало неправомерни, недостойни прояви, включително престъпления, нито съдържа сведения за държавна измяна, шпионство и нерегламентирани отношения и връзки с други държави, каквито твърдения се съдържат в исковата молба. Оценката на автора е резултат от субективни процеси на мисловен анализ, тълкуване на информацията и лични впечатления във връзка със служебното положение на ищеца и съставлява негова оценка на личността и дейността на ищеца. Негативното внушение, че ищеца е човек, чиято позиция се разминава с водената от държавата политика, не е направено в недопустима форма, нито може да се приеме, че е направено самоцелно, за да се увреди ищецът. Статиите не изнасят конкретни факти, които да описват опозоряващо ищеца поведение, а използваните изрази подчертават негативната оценка на ответника за ищеца, като ръководител на военната авиация и представлява мнение, ненакърняващо честта и доброто име на Н. Р. Съобразено е обаче, че и двете страни са политически и обществени фигури, които към момента на въпросните изказвания заемат разнопосочна позиция по политически въпрос. Ищецът е бригаден генерал и ръководител на авиобаза и е публична личност и отрицателните оценки и критики за работата му, доколкото не нарушават правилата на нормално общуване и не съдържат груби, вулгарни изрази, не могат да бъдат квалифицирани като противоправни. Публичните личности са приели доброволно публична роля, която изисква от тях да подлагат на критика поведението и действията на другите политически субекти и държавни органи, като по този начин ги контролират в интерес на обществото, а това предполага да са в и по-голяма степен настоятелни, настъпателни и безкомпромисни. Това, че публичните личности са подложени на наблюдение и критика от политическите си опоненти, журналисти и цялото общество, налага те да проявяват по-висока степен на толерантност от частните лица, когато са обект на оценка и критика. При преценката дали е спазен баланса между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име, въззивният съд е приел, че процесната публикация има изцяло политически характер и представлява критика срещу недопустимо, според автора на публикацията, политическо мнение, направено от ищеца, като с тази публикация Н. Н. повдига пред обществото темата за закупуването на нови самолети за българската военна авиация и акцентира върху позицията на част от политическата класа по тази тема. Посочените в исковата молба изрази носят негативен смисъл, но те не са използвани целенасочено за накърняване доброто име на ищеца, а са част от политическата риторика, когато се критикуват изказвания или поведение на обществена фигура, отразяват лична позиция на ответника и не превишават ограниченията по чл. 39, ал. 2 КРБ, на правото да се изразява мнение. Затова прието, че иска е изцяло неоснователен и е отхвърлен и в уважената част, като е потвърдено решението в частта, с която иска е отхвърлен от РС до пълния предявен размер. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Настоящия състав намира, че първият формулиран въпрос „надхвърлени ли са пределите на допустимата критика и оценка спрямо публична личност, когато дадено изказване не допринася за информирнето на обществото и същевременно засяга честта и достойнството на адресата или го опозорява“, е включен в предмета на спора и по него се е произнесъл въззивния съд. Приетото във възивното решение обаче е в противоречие с посоченото от касатора Решение № 50118 от 10.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4583/2021 г., I г. о. В него се приема, че следва да се търси балансът между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име и най-важният критерий при преценката дали с дадено изказване са надхвърлени пределите на допустимата критика спрямо публична личност е доколко излагането на конкретни факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо или се използва целенасочено за накърняване правата и доброто име на дадено лице. Въпреки възприетите по-широки граници на допустима критика към политиците, свободата на изразяване на мнение спрямо тях не е безгранична, а ограничена до възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на конкретната личност чрез нанасяне на обида. Въззивният съд е посочил принципно същото, но не го е приложил на практика, т.е. не е преценил част от изразите, а преценката на други е обща и формална. Затова настоящият съд намира, че следва да допусне касационно обжалване по първия поставен въпрос на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Втори въпрос се поглъща донякъде от първия, поради което по него не се допуска отделно касационно обжалване. Същото важи и за трети въпрос, който изисква и преценка на изразите в двете публикации, поради което и по него не се допуска отделно касационно обжалване. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение