Определение № 50509 от 30.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2281/2022 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. В. П. против решение № 71 от 23.03.2022 г. по гр.д.№ 82/2022 г. на Окръжен съд Сливен, с което е отменено решение №754/15.12.2021г. по гр.д.№2160/2021г. на Сливенски районен съд и вместо това са отхвърлени: 1/ иск по чл.26, ал.2, предл. 5 от ЗЗД за прогласяване за нищожен като привиден, прикриващ договор за покупко-продажба на договор за дарение, сключен с нот. акт № ..... г. на нотариус Е.Ш., вписан в СВп при РС-Сливен под № ..... г. на 1/16 ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор .....по КККР на [населено място] с адрес [улица][жилищен адрес] със застроена площ 86,00 кв.м, ведно с прилежащо избено помещение №24 с полезна площ 13,75кв.м. и 3,59 % ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, и

2. иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за допускане изкупуване на 1/4 ид.ч. от описания недвижим имот, замествайки изцяло купувача Е. Ф. Ч. при условията на сделката по договора за продажба, сключена с Д. Д. П., обективирани в цитирания нот. акт за дарение и в нот. акт за продажба, вписан в СВп. под № ..... г.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 26, ал.2 пр.5 ЗЗД, нарушения на процесуалните правила поради това, че не са обсъдени всички установени факти по делото в съвкупност и необоснованост на извода, че не е доказана привидност на дарението, и това, че прикрива продажба, който противоречи на събрания доказателствен материал

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: може ли да се разкрие привидност на договор за дарение, прикриващ действителен договор за продажба с цел допускане на изкупуване чрез косвени доказателства, като например сключване на предварителен договор за целия имот, сключване на договора за дарение между непознати лица, които са знаели, че имота е съсобствен, предмет на дарението е малка идеална част, в същия ден е сключен и договор за продажба между същите страни и за същия имот, продажната цена по договора за продажба съответства на цената на притежаваната идеална част на прехвърлителката от прехвърляния имот. По този въпрос се твърди противоречие с решение № 403 от 05.08.2010 г. по гр.д.№ 684/2009 г. на ІІІ гр.о. и решение № 72 от 25.06.2018 г. по гр.д.№ 1934/2017 г. на ІV гр.о. на ВКС. Поставен е и въпроса: задължителна ли е за наследниците волята на наследодателя по сключеният предварителен договор за продажба на недвижим имот. По този въпрос се твърди противоречие с решение № 1415 от 13.01.2009 г. по гр.д.№ 6526/2007 г. на V гр.о.

Ответниците по касация не вземат становище.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено:

К. П. П. и синът и В. И. В. са съсобственици при равни права на апартамент № 1, находящ се в [населено място], [улица][жилищен адрес] сега с идентификатор ....., съгласно нот. акт № ..... г. На 04.08.2020 г. В. И. лично за себе си и като пълномощник на майка си сключва предварителен договор за продажба на посочения апартамент за сумата 80000 лв., от които 40 000 лв. платени в деня на подписване на договора, а останалите 40 000 лв. платими на едномесечни вноски, платими до 08.08.2022 г. В. И. П. умира на 22.09.2021 г. и оставя за свои наследници преживяла съпруга Д. Д. П. и син А. В. П.. С нот. акт № ..... г. на нотариус Е.Ш., вписан в СВп при РС-Сливен под № ..... г. Д. П. дарява на Е. Ф. Ч. 1/16 ид.ч. от апартамента, а с нот. акт № ..... г. на същия нотариус, вписан в СВп. под № ..... г. Д. П. продава на Е. Ч. 3/16 ид.ч. от същия апартамент за сумата 10 000 лв. Е. Ч. е отправила нотариална покана до К. П. и до А. П. да изпълнят задълженията си по предварителния договор на 23.04.2021 г., но последните не са прехвърлили идеалните си части. По делото са разпитани майката на ищеца Д. Я. и сина на ответницата Е. Ч., които установяват освен изложеното вече и че е имало среща между наследниците и Ч., но само Д. прехвърлила частта си.

Първата инстанция е уважила исковете, като е приела, че е установена привидността на дарението от показанията на сина на Ч. и това, че прикрива продажба, поради което е приложима и нормата на чл. 33, ал.2 ЗС. Поради това, че не е било предложено на ищеца да изкупи идеалната част на Д. П., съдът е уважил и втория иск.

Въззивната инстанция е приела, че фактическата обстановка е установената от първата инстанция, но е формирала други изводи от нея. Окръжният съд е приел, че ищецът следва по пътя на пълното, пряко и главно доказване да установи по безспорен начин твърдяната относителна симулация – твърдението, че волята на страните е била да сключат договор за продажба, вместо обективирания външно в нотариалния акт договор за дарение, следва да бъде разкрито по безспорен начин, че страните по сделката не са целели настъпването на правните последици на дарението, а е налице друго твърдяно правоотношение, което е възмездно. Приел е, че тъй като ищецът е трето за сделката лице са допустими свидетелски показания, но от тях и останалите доказателства не се установява симулативност, т.е. че атакуваната сделка е възмездна - че е налице прикрита уговорка за получаване на продажна цена за дарената 1/16 ид.ч. и че е получена цена за нея. Свидетелите не са присъствали при сключване на договорите, нямат впечатления за вътрешните уговорки между страните, не посочват вида сделка, която е сключена, а само, че е имало прехвърляне, което е факт. Затова е прието, че доказателствата не са достатъчни, за да се приеме, че дарението е било привидно и прикрива продажба на 1/16 ид.ч. При така приетото, съдът се е позовал на това, че нотариалният акт е официален документ с обвързваща съда материална доказателствена сила за направените пред нотариуса изявления на страните по сделката. Сключени са две отделни сделки една след друга, по които отразените в нотариалните актове уговорки са различни и не е доказано, че са имали други различни от отразените уговорки. Извод за опровергаване съдържанието на първата сделка – дарението не може да се направи от волеизявленията в предварителния договор за покупко-продажба от 04.08.2020г., тъй като Д. П. не е била страна по него и той не съдържа нейни изявления. Този договор е сключен от нейният наследодател, но не отразява нейна воля, може да служи като правна възможност за купувача по него да реализира правата си по съдебен ред по чл.19, ал.3 от ЗЗД и спрямо наследниците на продавача – обещател по договора. Поради това е прието, че предварителният договор не е индиция за волята на Д. П. единствено и само да продаде имота и не изключва изразената воля и на двете страни по атакувания договор за дарение за сключване на безвъзмездната сделка. С тези аргументи е прието, че ищецът не е доказал привидност на договора за дарение и това, че той прикрива продажба на 1/16 ид.ч. Като последица от това е отхвърлен както този иск и иска за изкупуване на 1/4 ид.ч. от апартамента общо по двете сделки.

Видно от изложените мотиви, съдът не е приел, че не може да се докаже симулативност на сделка с косвени доказателства, а е приел, че събраните доказателства не са достатъчни, за да опровергаят отразената пред нотариус в официалния документ - нот. акт за дарение, воля за дарение, тъй като не са доказани други уговорки между тях. В този смисъл поставеният въпрос не кореспондира на мотивите и на събраните доказателства по делото. Отделно от това, съдът не констатира противоречие на въззивното решение с цитираните решения. В решение № 403 от 05.08.2010 г. по гр.д.№ 684/2009 г. на ІІІ гр.о. е прието, че за да се признае наличие на относителна симулация следва да се установи не само, че волята на страните не е такава, каквато е отразена в договора, но каква е била действителната воля на страните и дали са налице изискванията за сключване на прикритото съглашение, което може да стане както с писмени доказателства, така и със гласни, при спазване на чл. 164 ГПК и ако са налице изключенията на чл. 165 ГПК. Няма пречка симулацията да бъде разкрита и с косвени доказателства, ако те, разгледани и преценени в своята съвкупност, водят до единствен и несъмнен извод за наличие на такава.

Относно доказване с косвени доказателства, в решение № 226/12.07.2011 г. по гр.д.№ 921/2010 г. на ВКС, ІV гр.о. е прието, че косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено, установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, но те следва да са установени несъмнено и са в такава връзка с другите обстоятелства, че без съмнение установяват главния факт. Въззивният съд е преценил, че косвените доказателства по настоящия спор не доказват пълно привидност на дарението и, че то прикрива продажба.

Във второто цитирано от касатора решение № 72 от 25.06.2018 г. по гр.д.№ 1934/2017 г. на ІV гр.о. на ВКС е разгледан друг въпрос - за правомощията на въззивния съд да се произнесе по всички обосновани оплаквания на въззивника, като извърши собствена оценка на събраните доказателства във връзка с твърденията на страните и изложи собствени мотиви по основателността на предявените претенции.

Тъй като възивното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика на ВКС по първия въпрос, по него не се допуска касационно обжалване.

Поставен е и въпроса: задължителна ли е за наследниците волята на наследодателя по сключеният предварителен договор за продажба на недвижим имот. По този въпрос се твърди противоречие с решение № 1415 от 13.01.2009 г. по гр.д.№ 6526/2007 г., постановено по отменения ГПК. С него е прието, че задължението на страна по предварителния договор преминава и върху универсалните правоприемници. С обжалваното решение, съдът също е приел, че наследниците са обвързани от предварителният договор, сключен от наследодателя им. Това, че наследодателят на обещателят е сключил сделка дарение с поемателя, а не продажба не противоречи на този извод щом страните изрично са се съгласили за това. Така и по втория поставен въпрос не се констатира противоречие със практиката на ВКС, поради което и по него не се допуска касационно обжалване.

В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и по двата формулирани въпроса, поради което не се допуска касационно обжалване.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение