Определение № 724 от 19.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 469/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на О. Я., чрез адв.М. К., срещу определение № 1180/15.11.2023г., постановено по в.ч.гр.д.№ 725/2023г. от състав на Окръжен съд Хасково, с което е потвърдено определението на РС Хасково за прекратяване на висящото пред него гр.д.№ 629/2023г. и за изпращането му по подсъдност на РС Благоевград. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Твърди, че определящо подсъдността на спора по делото е фактическото пребиваване на детето Н., а то е на територията на съдебния район на [населено място]. Като игнорирал това обстоятелство, което било безспорно установено по делото, съдът постановил очевидно неправилно определение, което се иска да бъде отменено. Сочи се основанието на чл. 280, ал.2, предл.3то ГПК. Насрещната страна по жалбата – ответникът А. С. Я., я оспорва чрез адв. П. Г.. Възразява срещу наличието на основание за допускане на касационно обжалване и оспорва основателността на касационните оплаквания. Частната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното: С подадена на 29.03.2023г. искова молба, ищцата Я. е поискала по реда на чл. 59, ал.9 СК да бъде изменено постигнатото споразумение с ответника Я. относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на роденото от брака им дете – Н. Я., за което е изложила съответните обстоятелства. С претенцията е сезиран РС Хасково. С отговора на исковата молба ответникът Я. е направил отвод за местна подсъдност с аргумент, че фактическото пребиваване на детето Н. е в [населено място]. С определение от 08.08.2023г. първоинстанционният съд е уважил отвода за местна подсъдност, позовавайки се на разпоредбата на чл. 127, ал.2 СК, която предвижда специална подсъдност за споровете по чл. 59, ал.9 СК – настоящият адрес на детето. Приел е, че под настоящ адрес се има предвид не този, който е регистриран като такъв, а мястото на фактическо пребиваване на детето и е счел, че към момента на подаване на исковата молба това е [населено място], от където детето било отведено без съгласието на баща му един месец преди подаване на исковата молба. Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното определение, е изтъкнал, че подсъдността по чл.127, ал.2 СК е специална, като подчинена на интересите на детето и е приел, че фактическото пребиваване на детето е в [населено място], където, предвид уговореното съвместно упражняване на родителските права в одобреното от съда споразумение между страните, следва да пребивава детето Н.. Отделно е посочено, че промяната в обичайното местопребиваване на детето е резултат от недобросъвестно упражняване от майката на родителските й права. В заключение е изтъкнато, че компетентният съд е РС Благоевград, „където с решение на съд е определено местоживеенето на детето Н.“. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното определение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата за същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие със закона на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. В настоящия случай такъв порок е налице, предвид явното вътрешно противоречие в мотивите на въззивното определение. От една страна, съдът цитира съдебна практика, според която обуславящо местната подсъдност е обичайното местопребиваване на детето към момента на подаване на исковата молба, но не обсъжда документите и становищата на страните, които касаят този факт, а от друга, заключава, че компетентният съд е РС Благоевград, защото там е определеното със съдебното решение за утвърждаване на споразумението между страните ( чиито изменение се иска) местоживеене на детето Н.. Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна необоснованост. По същество: Частната жалба е основателна. Според разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК спорът относно родителските права се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето. В съдебната практика на Върховния касационен съд е изяснено, че за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 СК. По аргумент от чл. 120 ГПК фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност следва да се преценяват към момента на подаването на исковата молба. В случая това е датата 29.03.2023 г. Видно от събраните по делото писмени доказателства, ищцата Я. е регистрирала адресът в [населено място] ( където се е преместила да живее за постоянно в дома на партньора си в началото на 2023г.) за свой настоящ адрес на 23.02.2023г. На същата дата този адрес е регистриран за настоящ и за детето Н.. От 06.02.2023г. Н. посещава средно училище „К. и Методи“ в [населено място], където е преместен със заповед за записване на директора на училището от 01.02.2023г., по искане на майка му, без съгласието на бащата. Следователно, към датата на подаване на исковата молба детето вече е било с променено фактическо пребиваване и установено ново местоживеене в [населено място] на настоящия адрес на майка си и свой такъв. Така установената промяна изключва хипотезите на временно отсъствие или отвеждане на детето от обичайното му пребиваване. В този смисъл са и фактическите констатации в социален доклад от 04.07.2023г. на АСП, представен на въззивния съд. Дали поведението на ищцата във връзка с промяна фактическото местопребиваване на детето е противоправно, е обстоятелство, което подлежи на изследване и преценка в хода на производството по чл. 59, ал.9 СК, доколкото касае съществото на този спор. То няма отношение към определяне на местно компетентния съд, който да разгледа спора. Изложеното налага отмяна на обжалваното въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно определение и връщане на делото на Районен съд Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.