Определение № 2007 от 23.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1131/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Спортен клуб по бокс Ботев Пловдив“, [населено място], подадена чрез пълномощник адв. И. Д. от АК - Пловдив, срещу определение № 79/10.01.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 3365/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 12084/02.10.2024 г., по гр.д. № 14467/2024г. на Районен съд - Пловдив, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, но същата е процесуално недопустима, тъй като обжалваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол на основание чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Съгласно изричната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определения, постановени по дела, решенията по които са изключени от касационен контрол, а съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предмет на настоящото производство е предявен осъдителен иск на жалбоподателя с правно основание чл. 228 ЗЗД за защита на права, възникнали от наемен договор. Ищецът заявява, че е в наемно правоотношение с Община Пловдив, което продължават да съществува и твърди, че ответникът не изпълнява задълженията си да осигури безпрепятственото ползване на имота предмет на договора, тъй като е предприел действия, с което отричал съществуването на договора. Искането на ищеца е съдът, след като признае съществуването на договора за наем, да осъди ответника да изпълнява задълженията си по него. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК цената на иска, при исковете за съществуване или прекратяване на договор за наем, е наемът за една година. В случая видно от договора за наем, уговорената от страните месечна наемна цена е в размер на 156,24 лв. с ДДС, респ. за една година размерът на наемната цена е 1874,88 лв. /това е и цената на иска посочена от ищеца в исковата молба/. Следователно, цената на предявения иск, определена съобразно нормата на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК, е под предвидения минимален праг за достъп до касационен контрол, поради което частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено. Погрешните указания на въззивния съд за обжалваемостта на постановения от него съдебен акт не са обвързващи за настоящия съдебен състав, който служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство. Предвид на горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение