Определение № 100 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 94/2010 г.

С определение № 1* от 24.09.2009 г. по гр. д. № 935/09 г. ВКС І ГО е оставил без разглеждане частната касационна жалба на А. Н. Н. и Е. Н. Р. срещу решение от 15.01.2009 г. по гр. д. № 1809/07 г. на СГС в частта, имаща характер на определение, с което решението на първоинстанционния съд по чл. 97 ал. 1 ГПК /отм./ е обезсилено и производството по делото е прекратено. С определение № 28 от 19.01.2010 г. по гр. д. № 8/10 г. ВКС І ГО е отменил определение № 1* от 24.09.2009 г. по гр. д. № 935/09 г. ВКС І ГО и е върнал делото за произнасяне по същество на подадената от А. Н. Н. и Е. Н. Р. жалба, като приел, че се касае за касационна жалба, неточно озаглавена като частна жалба. Съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения в които съдът се е произнесъл по съществен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. За да може ВКС да се произнесе по допустимостта на касационната жалба, е необходимо в нея касаторът да формулира правен въпрос и да обоснове наличие на едно или повече основания за допустимост, като подкрепи твърденията си евентуално и със съдебна практика. Тъй като жалбата не отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за привеждането и в съответствие с изискванията на закона, включително и за довнасяне на дължимата за касационно обжалване държавна такса. Водим от горното, съдът