Определение № 1000 от 05.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3875/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК и е образувано по:

• касационна жалба на С. П. С., чрез пълномощника му адвокат Хр.М., срещу решение №426 от 09.05.2022г., постановено по в.гр.д. №1949/2021г. на Бургаския окръжен съд, в частта, в която е потвърдено решение №261037/02.08.2021г., постановено по гр.д.№6374 /2020г. на Районен съд – гр.Бургас, в частта, в която са отхвърлени предявените от С. П. С., [ЕГН] срещу Т. Д. Р., [ЕГН]: искове за заплащане на необходими разноски, изразяващи се в ремонт на покрив и покривни елементи на съсобствена самостоятелна сграда с идентификатор ** по КККР на [населено място], извършени в периода месец ноември 2019 г. – месец август 2020г., за разликата от 6 541.68/шест хиляди петстотин четиридесет и едно цяло и шестдесет и осем/лв. до 15 328.9/петнадесет хиляди триста двадесет и осем цяло и деветдесет/лв.; главен осъдителен иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС и евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД за сумата 3250/три хиляди двеста и петдесет/лв., представляваща припадащата се на ответницата Т.Р. част от подобрения, извършени в съсобствена сграда с идентификатор ** по КККР на [населено място], изразяващи се в изграждане през месец януари 2016г. на стъклена система от панели, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска на 14.10.2020 г. до окончателното й изплащане;

• насрещна касационна жалба от Т. Д. Р., чрез адв.С.С., срещу решение №426 от 09.05.2022г., постановено по в.гр.д. №1949/2021г. на Бургаския окръжен съд, в частта, в която е потвърдено решение №261037/02.08.2021г., постановено по гр.д.№6374 /2020г. на Районен съд – гр.Бургас, в частта, в която е осъдена да заплати на С. П. С., [ЕГН] сумата от: 3 301.61/три хиляди триста и едно цяло и шестдесет и един/лв., представляваща припадащата й се част от дължими данъци и битови отпадъци за съсобствената им самостоятелна сграда с идентификатор *, по КККР на [населено място] за периода от 2011г. – 2020г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от предявяването на иска на 14.10.2020г. до окончателното й изплащане; 6 541.68/шест хиляди петстотин четиридесет и едно цяло и шестдесет и осем/лв., представляваща припадащата й се част от извършените необходими разноски, изразяващи се в ремонт на облицовки и фуги на външни стени на съсобствената им самостоятелна сграда с идентификатор ** по КККР на [населено място], извършени в периода м.11.2019г. – м.08.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 14.10.2020г. до окончателното й изплащане.

Всяка от насрещните страни е депозирала отговор на подадените касационни жалби, в които се изразява становище за тяхната неоснователност и правилност на решението в обжалваната му част. Оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решението в атакуваните части.

Касационната жалба на С. С. е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.В частта срещу въззивното решение по иска за заплащане на необходимите разноски, за които ищецът претендира, че са извършени в съсобствения имот, е допустима.Не е допустима обаче в останалата част, в която е отхвърлен иска за заплащане на сумата 3250/три хиляди двеста и петдесет/лв., представляваща припадащата се на ответницата Т.Р. част от подобрения, извършени в съсобствена сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1-во ГПК предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000лв.Касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - прекратено в тази му част.

По идентични съображения следва да се остави без разглеждане подадената от ответницата Т.Р. насрещна касационна жалба, а производството прекратено, в частта, в която се обжалва решението на въззивния съд, с което е уважен иска по чл.59 от ЗЗД, тъй като неговата цена е 3 301.61лв.В останалата част жалбата е допустима.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за заплащане на сумата от 15 328.9лв., представляваща половината от заплатените от ищеца общо 30 657.8лв. разноски за основен ремонт и запазване на общите части на съсобствена вилна сграда, изградена в дворно място с административен адрес: [населено място], [улица], извършени в периода от м.11.2019г. до м.08.2020г., изразяващи се в ремонт на покрив и покривни елементи, облицовка и фуги на външни стени/другите две искови претенции са извън обхвата на касационна проверка/.

Установил е от фактическа страна, че страните са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с влязло в законна сила на 01.04.2016г. решение № 599 от същата дата, постановено по гр. д. № 4909/2015г. по описа на БРС, като е утвърдено представеното от съпрузите споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК.От съдържанието му се установява, че същите не са уредили имуществените си отношения, поради което СИО след прекратяването на брака се е трансформирала в обикновена съсобственост между бившите съпрузи при квоти от по 1/2 ид. ч. за всеки.

По време на брака страните са придобили чрез покупко-продажба съгласно представен нот. акт № 53/15.08.2005 г., рег. № 3190 дело № 3190/2005 г. по описа на нотариус с рег. № * с район на действие РС-Бургас, недвижим имот, представляващ УПИ *, * в кв. 14 по плана на в.з.“М. б.“, общ. Бургас с административен адрес в [населено място], [улица], представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място] с площ 779 кв. м.

В това дворно место страните са построили вилна сграда на два жилищни и един подземен етаж със застроена площ от 146 кв.м. с идентификатор **, ведно с прилежаща второстепенна постройка - селскостопанска сграда с идентификатор ** на площ от 13 кв. м., съгласно приложена скица. Жилищната сграда е въведена в експлоатация с Удостоверение № 287/26.10.2009 г. на Община Бургас.

Съгласно утвърденото с цитираното по-горе Решение № 599/01.04.2016 г. по гр. д. № 4909/2015 г. по описа на БРС споразумение по чл. 51 от СК ползването на семейното жилище, придобито по време на брака – двуетажна жилищна сграда със сутерен с административен адрес в [населено място], [улица], е предоставено на съпруга срещу месечен наем в размер на 520 евро.

По делото е приет договор от 01.11.2019 г., сключен между ищеца С. С. като възложител и „Драй Билд Г2“ЕООД в качеството на изпълнител с предмет – СМР в обект еднофамилна сграда с адрес в.з. М. б., [населено място], като обемът и видът на СМР са посочени в Приложение № 1 – количествено-стойността сметка, както следва: доставка и монтаж на скеле; къртене /ръчно/ и подлепване на компрометирана облицовка; префугиране облицовка; боядисване фуги; демонтаж на керемиди и капаци; подмяна /частично/ на дъсчена обшивка; импрегниране на дъсчена обшивка; доставка и полагане мембрана за подкеремиди; монтаж на стари керемиди и капаци.

Представен е двустранен протокол за извършени СМР от 01.09.2020г., представляващи: доставка и монтаж на скеле; къртене /ръчно/ и подлепване на компрометирана облицовка; префугиране облицовка; боядисване фуги; демонтаж на керемиди и капаци; подмяна /частично/ на дъсчена обшивка; импрегниране на дъсчена обшивка; доставка и полагане мембрана за подкеремиди; монтаж на стари керемиди и капаци; механизирано натоварване на отпадъци; транспорт и изхвърляне на отпадъци; машиносмяна камион с кран.

От заключението по приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че по три броя фактури/две авансови съответно от 06.11.2019 г. и 12.12.2019 г. и една окончателна от 09.09.2020г./ с издател „Драй Билд Г2“ЕООД са извършени банкови плащания с наредител-ищеца и фактурите са осчетоводени от издателя.Общият размер на платената сума е 36 789.37лв.

По делото е разпитан св.Г.Й., който посочва, че е управител на „Драй Билд Г2“ЕООД, извършила ремонт на покрива и фасадните камъни на процесната къща.В показанията си този свидетел посочва, че ищецът се е свързал с него и е поискал от фирмата оферта за ремонт на покрива и фасадата на къща в кв. В., след което сключили договор, поставили скеле в края на 2019 г. или началото на 2020 г. за ремонта, но то не стояло до края, а около два месеца, като го използвали за да се качват на покрива.Твърди, че от покрива имало течове, поради което го ремонтирали основно, като подменили част от конструкцията, имало и плоскости за подмяна, после пренаредили керемидите и капаците, като основно използвали същите керемиди.Фасадата на къщата била от зидан камък с широка фуга, като работниците почистили фугите, което представлявало ръчното им изкъртване, извършили префугиране и боядисали фасадата. Свидетелят посочва още и че СМР на сградата се позабавили заради зимата и пандемията, като дейностите били приключени в края на лятото на 2020г.

Съобразно изложеното по-горе въззивният съд е приел, че ищецът С. С., като съсобственик има право да получи стойността на извършените необходими разноски, съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, защото на заплащане от другия съсобственик подлежат разходите, които са свързани с необходимостта от запазване на целостта и функционалното предназначение на общата част, каквито безспорно са извършените СМР на покрива и компрометираната облицовка на сградата, тъй като осигуряват целостта и здравината на сградата.Припадащата се част от задължението на другия съсобственик следва да се определи въз основа на заключението по допуснатата повторна експертиза, според която същата възлиза на 13 415лв.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът С. С. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал.2, предл.3 от ГПК, тъй като в посочената част решението е очевидно неправилно.

В изложението си касаторът Т.Р. са позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като въззивният съд не е обсъдил в мотивите си всички заявени и поддържани от страните доводи и възражения, от които зависи правилното решаване на спора по делото и да формира изводите си въз основа на всички събрани допустими доказателства след тяхната преценка при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството, както и основанието по чл.280, ал.2 от ГПК, тъй като решението е очевидно неправилно.

Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради неговата очевидна неправилност, която се претендира и от двете страни.За да се приеме, че е налице твърдяния порок е необходимо да се установи, че съдът е приложил закона в неговия противоположен смисъл, основал е изводите си на норма, която е била отменена, нарушил е основни правила на съдопроизводствения ред или е допуснал груби нарушения на правилата на формалната логика, довели до постановяване на неправилно въззивно решение.Не е такъв настоящия случай.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.

Съгласно ТР№1/2010г. по т.д.№1/2009г., ОСГТК - „Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата.Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело“.В процесния случай касаторът Т.Р. е посочила общо, че „съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС“, но без ги конкретизира, поради което следва да се приеме, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

В полза на Т.Р. следва да се присъдят направените по настоящото производство разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Предвид горното, Върховният касационен съд