Определение № 64 от 14.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 776/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат Д. Г. М. като пълномощник на собствениците на апартаменти в етажна собственост – комплекс Апартамент хотелс – сгради А, В и С, („Маунтин Резиденс 7 – Инфинити & Спа“ – гр. Банско), против определение № 60124 от 11.10.2021 г. по ч. гр. дело № 2994/2021 г. на ВКС, І г.о., в частта, в която е оставена без разглеждане частната жалба с вх.№1070/25.01.2021 г., подадена от адв. Д. Г. М. като пълномощник на собствениците на апартаменти в етажна собственост – комплекс Апартамент хотелс – сгради А, В и С („Маунтин Резиденс 7 – Инфинити & Спа“ – гр. Банско) срещу определение №2249/13.10.2020г., постановено по в.ч.гр.д.№3055/2020г. на Софийския апелативен съд в частта му, потвърждаваща определение №903039/06.07.2020г., постановено по гр.д.№189/2019г. по описа на Окръжен съд Благоевград, с което е прекратено производството по иска за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 1000лв., предявен като частичен от сумата 850 000лв. В частната жалба се развити съображения за изкуствено разделяне на предявения колективен иск. Посочено е, че искането за обезщетение е предявено като част от колективния иск и е принципно заложено като част от колективен иск по чл. 379 ГПК. Развити са съображения, че съставът на ВКС, постановил обжалваното определение, е тълкувал ограничително както разпоредбите на ГПК относно колективните искове, така и не е съобразил чл. 257 от Договора за присъединяване към ЕС и Регламента за защита на потребителите на ЕС. Твърди се, че съставът на ВКС е ограничил предявяването на колективен иск само и единствено до оспорване на договора при Общи условия и то само и единствено относно съдържанието на Общите условия. Според жалбоподателите, тъй като искът за обезщетение е неразделна част от колективния иск и е вид колективен иск, то оставянето му без разглеждане води до извод за оставяне без разглеждане на жалбата като цяло. Изложени са съображения, че е налице колективен интерес доколкото, макар и сключен от представители на Етажната собственост, договорът за управление и описаните в исковата молба действия увреждат неопределен кръг потребители на тази услуга, защото, дори да се прехвърли собствеността върху едно жилище от тази етажна собственост, новият собственик ще бъде увреден от същите действия. Иска се тълкуване на обжалваното определение и неговата отмяна, като се приеме, че в случая не се прилага ограничението относно цена на иска за допустимост на касационно обжалване, както и да се върне делото на окръжен съд с указания за даване ход на колективния иск. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1, вр. ал.1, т.2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на настоящото обжалване е определение № 60124 от 11.10.2021 г. по ч. гр. дело № 2994/2021 г. на ВКС, І г.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба с вх.№1070/25.01.2021 г., подадена от адв. Д. Г. М. като пълномощник на собствениците на апартаменти в етажна собственост – комплекс Апартамент хотелс – сгради А, В и С („Маунтин Резиденс 7 – Инфинити & Спа“ – гр. Банско) срещу определение №2249/13.10.2020г., постановено по в.ч.гр.д.№3055/2020г. на Софийския апелативен съд в частта му, потвърждаваща определение №903039/06.07.2020г., постановено по гр.д.№189/2019г. на Окръжен съд Благоевград, с което е прекратено производството по иска за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 1000 лв., предявен като частичен от сумата 850 000лв., и е оставено в сила определение № 2249/13.10.2020г. по в.ч.гр.д.№3055/2020 г. на Софийския апелативен съд в останалата му част. определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС само в частта, с която частната жалба е оставена без разглеждане. За да постанови обжалваното определение, Върховният касационен съд е приел, че частната жалба е недопустима в частта, касаеща прекратяване на производството по предявения иск за заплащане на обезщетение в размер на 1000лв., с оглед предвидените в чл.280, ал.3 ГПК ограничения на подлежащите на касационно обжалване актове на въззивните съдилища, тъй като предявеният иск е с цена под 5000лв. Определението е правилно. Цената на предявения частичен иск в размер на 1000 лв., съгласно чл. 69, ал.1, т.1 ГПК, е под 5 000 лв., поради което на основание чл. 280, ал.3 ГПК, вр. чл. 274, ал. 4 ГПК, касационната частна жалба срещу въззивното определение, е недопустима. С оглед изричната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Нормата на чл. 280, ал.3 ГПК определя кои въззивни решения по силата на закона не подлежат на касационно обжалване. Подадените против тях касационни жалби са недопустими. Преценката по чл. 280, ал.3 ГПК дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване е част от преценката за допустимост на касационната жалба. Тя е различна от селекцията, която ВКС извършва по чл. 280, ал.1, т. 1-3 и ал.2 ГПК, при която се проверява дали обжалваният акт не е нищожен или недопустим и дали са обосновани основанията за допускане до касационна инстанция. Когато въззивното решение е между посочените в чл. 280, ал.2 ГПК, които не подлежат на касационен контрол по силата на закона, Върховният касационен съд изобщо не извършва селекцията по чл. 280, ал.1, т. 1-3 и ал.2 ГПК. Такава се извършва само на допустими касационни жалби /съответно частни касационни жалби/. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. В частната жалба се прави смесване на понятията недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК и недопустимост на колективен иск с оглед необходимостта от обосноваване на увреден колективен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 379 ГПК. Нормата на чл. 386, ал.3 ГПК изключва фазата по селекция при касационно обжалване на решение по колективен иск, а съгласно чл. 276, ал.4 ГПК – и на определение, но не е изключена проверката за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал.3 ГПК. С оглед горното смесване на двете понятия, неправилно се твърди в частната жалба, че в случая не се прилага ограничението относно цена на иска за допустимост на касационно обжалване, което твърдение обаче не е законово обосновано. Останалите съображения в частната жалба, касаещи определението по ч. гр. дело № 2994/2021 г. на ВКС, І г.о. в неговата потвърдителна част, са неотносими към предмета на обжалване по настоящото частно производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение