Определение № 1765 от 03.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1130/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. И. Д. срещу определение № 274 от 20.02.2026 г. по в.ч.гр.д.№ 142 от 2026 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 78 от 22.01.2026 г. на Районен съд- Горна Оряховица за прекратяване на гр.д.№ 2024 от 2025 г.

В жалбата се поддържа, че определението на Великотърновския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила. Като основания за допускане на касационното обжалване на определението се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на определението. Поставят се следните въпроси:

1. Налице ли е правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост, когато правото на ищеца се оспорва чрез официален документ /удостоверение за наследници/, в който са вписани трети лица като наследници на бившия собственик на имота ? По този въпрос се сочи основанието на чл.280, ал., т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване- противоречие с Тълкувателно решение № 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС

2. Когато ищецът претендира право на собственост върху имот, придобит по наследяване, представлява ли искането за признаване качеството „наследник“ предявяване на недопустим иск за факт или то е част от петитума на иска за собственост ? По този въпрос се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Освен това се твърди, че определението е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 предл.3 ГПК.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема, че частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на 27.02.2026 г., а частната жалба е подадена на 04.03.2026 г./ и срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

За да постанови определението си за потвърждаване на първоинстанционното определение за прекратяване на делото, въззивният съд е приел, че предявеният от Д. Д. установителен иск за собственост е недопустим поради липса на правен интерес от неговото предявяване. В конкретния случай от данните по делото- изложени от ищеца твърдения и приложени доказателства не се установявало двете посочени като ответници лица Г. Н. К. и В. Т. Р. /също наследници по закон на наследодателката на ищеца Г. Д. Р./ да оспорват правата на ищеца върху процесния имот. Липсват данни някоя от тях да е заявявала претенции за собственост върху имот или неговите пространствени предели, за да може да се приеме, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск за собственост. Ищецът би имал правен интерес да прибегне към съдебно установяване на правата си само ако трети лица оспорват тези негови права, съответно предявяват собственически претенции. Към исково производство може да се прибегне при твърдение за наличие на правен спор, като крайната цел на това производство е неговото разрешаване, а не оказване на съдействие за упражняване на имуществени права. Било ясно, че спор между страните не съществува и затова предявеният установителен иск за собственост е приет за недопустим като лишен от правен интерес.

Въззивният съд е приел и че формулираният от ищеца втори петитум „да се признае, че В. М. Д. е пряк наследник на Г. Д. Р. като нейна дъщеря“ обуславя иск за установяване на факт /кое лице на кого е наследник/, а не на права. Съгласно чл.124, ал.4, изр.2 ГПК обаче иск за установяване на факт с правно значение е допустим само в случаите, изрично предвидени в закона, какъвто настоящият не е. Фактът кое лице на кого е наследник се установявал с официален документ- удостоверение за наследници и не било необходимо водене на исков процес за установяване на този факт. В случая не се касаело и за установяване истинността или неистинността на документ, какъвто е удостоверението за наследници на Г. Д. Р.. Съдът е посочил, че такъв иск би бил допустим, но ищецът не бил извел в петитума на исковата си молба такова искане.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение не са налице основания за допускане на касационното обжалване:

1. Не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия поставен въпрос. Няма противоречие между приетото в определението на въззивния съд и посочената практика на ВКС-Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г.от 2012 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС. В това тълкувателно решение е даден отговор на два въпроса: кога е допустим отрицателен установителен иск за собственост и допустим ли е положителен установителен иск за собственост при възможност за предявяване на осъдителен иск. И двата въпроса нямат отношение към настоящото дело, образувано по предявен положителен установителен иск за собственост и прекратено като недопустимо не поради възможността ищецът да предяви осъдителен иск, а поради липса на твърдения и доказателства за оспорване на правата на ищеца от страна на посочените като ответници лица. Няма противоречие между приетото в обжалваното определение и посоченото в мотивите към т.2 от това тълкувателно решение /че положителен установителен иск за собственост е допустим и когато защитаваното от ищеца право е застрашено, без да е нарушено/, тъй като по конкретното дело ищецът не е твърдял ответниците да са извършили каквито и да било действия /фактически или правни/, с които да са нарушили или застрашили правото му на собственост върху процесния имот. Фигурирането на ответниците заедно с ищеца в удостоверението за наследници на Г. Д. Р. не е действие на ответниците, а и по никакъв начин не нарушава и не застрашава заявеното за защита право на ищеца върху процесния имот, предявено на основание наследяване от Г. Р., а не на основание, изключващо правата на другите наследници на Г. Р. върху имота.

2. Не е налице и посоченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението по втория поставен от касатора въпрос. Този въпрос не може да обуслови допускането на касационното обжалване на определението, тъй като не е правен въпрос съгласно разяснението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС- не е от значение за решаването на съществения за конкретното дело процесуален въпрос: дали предявеният от ищеца положителен установителен иск за собственост върху имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], местност К. с площ от 6698 кв.м., е допустим или недопустим поради липса на правен интерес за неговото предявяване.

3. Определението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: За да е налице очевидна неправилност на съдебния акт, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на акта да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението /определението/, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, съдът е приложил относимите към спора процесуалноправни разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

4. Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност то да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по подадената частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази частна жалба.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на определението на Великотърновския окръжен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение