Определение № 948 от 05.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3209/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Я. Х. Д., чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 95 от 23.03.2023г. по в.гр.д. № 13/2023г. на Апелативен съд Варна, с която е потвърдено решение № 90 от 3.10.2023г. по т.д.№ 198/2021г. на Окръжен съд Добрич в обжалваната част за отхвърляне на иска й за осъждане на ЗАД“Далл Богг:Живот и здраве“АД да й заплати разликата над уважения от съда размер от 60 000лв. до претендирените 130 000лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 9.08.2019г., на пътя Ген.Тошево-Балчик, причинено от водача на л.а.марка „Опел Вектра“ с ДК [рег.номер на МПС], Р. М.Р., ведно със законната лихва от 15.07.2021г. и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: При постановяване на акта си, въззивният съд е приел за спорен единствено въпроса относно размера на дължимото обезщетение. Безспорни са били получените, в резултат от произшествието травми: Множество счупвания на таза, пубис закрито, счупване на долния край на лява лъчева кост, счупване на трето и четвърто ребро в дясно, контузис торацис. Установени са и съпътстващи контузии на гръден кош и дясно бедро. Счупването на таза е лекувано с обездвижване за период от около 60 дни, а счупването на ръката – с поставена имобилизация за срок от 30 дни. Претърпените болки са били изключително силни и интензивни, при всяко вдишване и издишване на въздух, в първите 15-20 дни. Констатиран е хематом в лявото бедро, което е наложило оперативно лечение. Предизвикано е и възпаление на бял дроб, вторично, /с плевмония и ДБД/, в резултат на залежаването в болница, които са в пряка причинна връзка с нараняванията в гръдния кош. Първите два месеца, ищцата не е могла да се обслужва самостоятелно и е била напълно зависима от чужда помощ. Установено е, че освен тежките физически травми, пострадалата е развила и остра стресова реакция, довела до разстройство в адаптацията и постравматичен стрес, изразяващи се в свръхбдителност в ежедневието, чувство на изолираност от другите, негативни и фрустриращи очаквания от бъдещето, обезпокояващи спомени, мисли и образи, тревожност, страх от заспиване, затруднения в концентрацията при спомена за случилото се. Независимо от тежките физически и психологически травми, въззивният съд е преценил като справедлив размер на обезщетение от 60 000лв., съобразявайки заключенията на вещите лица, съгласно които е налице физическо възстановяване без остатъчни последици както върху снагата и крайниците и психологическо, като е останал страха да не се повтори случилото се, заради който избягва да се вози в автомобил. В мотивите е посочено и че липсват сериозни медицински интервенции, загрозяване, инвалидизиране, атрофиране на крайници или орган и обостряне на придружаващи заболявания. При тези факти, в изложението към касационната си жалба, касаторката се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, поставяйки въпроси, свързани с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, които счита че са разрешени от въззивният съд в противоречие с цитираната практика, а именно: 1. Как следва да се прилага принципът за справедливост и кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен иск по чл.432, ал.1 КЗ и длъжен ли е съдът да посочи и съпостави всички релевантни обстоятелства?, 2. Следва ли - съдът при приложението на чл.52 ЗЗД, да съобрази указанията, съдържащи се в т.ІІ от ППВС № 4/1968г. като обсъди конкретно установените увреждания, реално претърпените болки и страдания, както и настъпилите усложнения и въз основа на комплексната им оценка да определи размера на дължимото обезщетение? и 3. Длъжен ли е съдът да вземе пред вид всички увреждания и последици за здравето и психиката и да съобрази всяко едно, при отчитане на неговите характер, продължителност и значение за пострадалото лице? Длъжен ли е да отчете и неочаквания и несвоевременен характер на причинените увреждания? Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД, представлявано от изпълнителните директори И. и М., чрез процесуалния представител адвокат П., с който оспорва както допустимостта на жалбата, поради липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и нейната основателност. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният акт следва да се допусне до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпроси, свързани с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, поради евентуално противоречие на въззивния акт с указанията, съдържащи се в т.ІІ от ППВС № 4/1968г., доразвити в последвалата съдебна практика. В случая следва да се провери дали са съобразени в достатъчна степен както броят, така и значителната тежест на претърпените физически травми, продължителността и тежестта на протичане на възстановителния процес и как той и произшествието са се отразили на психологическото състояние на пострадалата, нейната възраст и настъпилите изменения в начина й на живот, в следствие на претърпените от ПТП травми, начинът на настъпване на произшествието и интензитета на претърпените в резултат от него болки и страдания, обстоятелството че в продължение на два месеца близък на пострадалата /нейната дъщеря/ е следвало да полага непрекъснати грижи за нея, значението на факта, че заради получените травми в таза, пострадалата не е можела да извършва никакво движение за дълъг период от време. Касаторката е освободена от внасяне на държавна такса с определение № 199 от 7.12.2021г. на ОС Добрич, поради което делото следва да се докладва за насрочване. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение