Определение № 119 от 01.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1112/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на синдика на „Пътна компания“АД-в несъстоятелност ЕИК[ЕИК] срещу Решение №86 от 06.01.2021 г. по т.д. № 181/20 на АС-Бургас, с което е потвърдено решение №123/02.07.2020 г. на ОС-Бургас, постановено по т.д. №340/2019 г., в частта, с която е установено, по иск на Национална агенция по приходите–гр.София/ съкр. НАП/ по реда на чл.694 ал.2 т.1 ТЗ, че Държавата е титуляр на публично вземане срещу „Пътна компания“АД-в несъстоятелност в общ размер на 111 516,33 лева-главници и лихви в размер на 26 105,83 лева, ведно със законната лихва върху горния сбор от главници от предявяване на иска до окончателното погасяване. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1, ГПК. От страна на ответника по касационната жалба не е постъпил писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и искът е с цена над 20 000 намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил в мотивите на обжалвания акт следните съображения: Предмет на вземане на НАП като публични вземания по смисъла на чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК са главниците по влезлите в сила наказателни постановления на ДИТ- Бургас, изброени в исковата молба по чл.694 от ТЗ от: 14.11.11г., 18.12.13г. и 04.01.13г., възникнали преди датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника и възлизащи на общо в размер на 18 400 лева, ведно с лихви върху тях до така посочената дата, в размер от 11 603,10 лева, както и сумата от 5 859,67лв., представляваща изтекли лихви върху горепосочените вземания(главници) в периода от 02.10.15г. до 20.11.18г., т.е. след влизането в сила на решението за откриване на производството по несъстоятелността, но по стари дългове. Според съда, последните попадат в приложното поле на чл.687, ал.2 от ТЗ. Публични вземания по смисъла на чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК са и посочените в исковата молба на НАП вземания за държавни такси по изпълнителни листове, издадени на база съдебни актове, влезли в сила преди съдебното решение по несъстоятелността –в случая по изп. лист от 30.10.14г.по гр.д. №10952/13г. на РС Б., по изп.лист от 16.06.14г. по гр.д. №2244/14г. на същия съд, по изп.лист от 29.01.15г. по гр.д. 1329/13г. по описа на РС- Ямбол, по изп.л. от 05.02.14г. по гр.д. №2543/13г. и по изп.лист от 12.11.14г. по гр.д. №430/14г.на същия съд; по изп.лист от 30.10.14г. по гр.д. №243/ 14г. на РС- Видин. Главниците по тях възлизат на 2100,24 лева, а лихвите- на 221,89 лева. Тези вземания, според съда, попадат в приложното поле на чл.687, ал.2 от ТЗ. Вземанията по изп.лист от 03.04.17г. по гр.д. №136/16г. на ОС -Бургас, по изп. лист от 04.06.18г. по гр.д. №56/16г. и по изп. лист от 28.04.17г. по гр.д. №58/16г. на същия съд и по изп.л. от 05.02.16г. по гр.д. №5600/15г. по описа на РС -Бургас, също се явяват публични- за държавни такси по актове, влезли в сила след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността, в общ размер от 91 016,09лв. на главницата и 13 643,15лв.на лихвите за забава за периода 02.10.15г.-20.11.18г., за които сроковете по чл.685 и чл.688, ал.1 от ТЗ не се отнасят. Относно възраженията за недопустимост на производството по чл.694 от ТЗ, поради настъпила преклузия за заявяването на публичните вземания на Държавата чрез НАП, извън сроковете по чл.685 и чл.688, ал.1 от ТЗ съдът е изтъкнал следните правни доводи: Съгласно практиката на ВКСпо чл.290 ГПК-напр. Решение №3170/16.07.15г. по т.д. №3170/13г. по описа на ВКС, ТК,І т.о. и тази на съдилищата: Определенията на СГС №951/17.02.20г. по т.д. №3750/17г. и №297/17.01.20г. по т.д. №3267/17г., Определение от 25.05.16г. по т.д. №6292 по описа за 2013г. и др., публичните вземания, попадащи в приложното поле на хипотезата на чл.687, ал.1 и 2 от ТЗ се отразяват в списъците на вземанията служебно от синдика, не е необходимо да бъдат нарочно предявени от кредитора, а по аргумент от по-силното основание, не е необходимо и да бъдат спазени преклузивните срокове по чл.685 и чл.688, ал.1 от ТЗ за предявяването им, когато са установени с актове, влезли в сила преди влизането в сила на решението, откриващо производството по несъстоятелността на длъжника, но синдикът не е изпълнил своевременно задължението си за незабавното им служебно вписване в списъка на приетите вземания. Допълнително са изложени подробни съображения за това, че ДОПК, регулира събирането на публичните вземания на Държавата и общините в защита на обществения интерес и предвижда в чл.164 това да може да се осъществи и в производство по несъстоятелност на длъжника. Поради спецификата на подлежащите на събиране вземания, нормативно те се уреждат като „особени случаи при несъстоятелност“. Това определя чл.164 ДОПК и разписаните там правила като „специални“ по отношение реда за предявяване на другите вземания на кредиторите на несъстоятелния длъжник. В посочената разпоредба предявяването на публичните вземания от НАП пред съда по несъстоятелността не е обвързано със срокове. Същевременно чл.164, ал.4 от ДОПК вменява на синдика задължението незабавно да впише в списъка на приетите вземания публичните такива, установени с влязъл в сила акт и въвежда ограничение в оспорването им по основание и размер. Тези особености на правната уредба допълнително обосновават неприложимостта на сроковете от общите за производството по несъстоятелност разпоредби на чл.685 и чл.688, ал.1 от ТЗ към хипотезите, уредени в специалния чл.164 от ДОПК. Следователно, според съда, възражение за недопустимост на иск по чл.694 от ТЗ, установяващ съществуването на публично държавно вземане, установено с акт, влязъл в сила преди решението, откриващо спрямо длъжник производство по несъстоятелност, само поради предявяването му извън общите преклузивни срокове, не намира опора в закона. Въззивният състав на БАС е счел, че са изпълнени и останалите положителни процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск на НАП по чл.694 от ТЗ: Процесните публични вземания са заявени от НАП пред съда по несъстоятелността с молба от 29.01.19г., включени са от синдика в списъка за неприетите вземания на 25.03.19г., а той е вписан в ТР на 02.04.19г.. Възражението на НАП по чл.690 ТЗ срещу неприемането им е подадено в срок–на 05.04.19г. С определението на съда по несъстоятелността от 14.06.19г. е оставено без уважение направеното възражение и е одобрен списъкът с неприетите публични вземания на НАП, поради предявяването им пред съда извън сроковете по чл.685 и чл.688, ал.1 от ТЗ, вписано е в ТР на 18.06.19г., а искът по чл. 694 от ТЗ е заявен в съда в предвидения от закона срок- на 02.07.19г. ( по пощата). В обобщение на гореказаното,съдът е счел, че поради кумулативното наличие на изискуемите от закона положителни процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск, производството по чл.694 от ТЗ за установяване на така описаните и заявени публични вземания на Държавата(чрез НАП) като кредитор на длъжника, е допустимо производството и не следва да бъде прекратено, а постановеното решение по съществото на спора за съществуването им, не подлежи на обезсилване. Възраженията на синдика срещу горните задължения са за недължимост, само поради погасяването им по давност с изтичането на петгодишния срок, визиран в чл.171, ал.1 от ДОПК. Във връзка с това възражение,съдът е изложил съображения, че след законодателната промяна, обн. ДВ бр.105/2016г., в сила от 03.01.17г., задължаваща синдика за участие в производството по чл.694 от ТЗ самостоятелно, като орган на несъстоятелността, т.е. в защита интересите на кредиторите, а не като представляващ тези на търговеца-длъжник в несъстоятелност и с оглед разпоредбата на чл. 120 ЗЗД, е недопустимо синдикът да се позове на погасителна давност, ползваща длъжника. Това следва от разпоредбата на чл.635, ал.3 ТЗ, според която синдикът не представлява длъжника в производството по чл.694 ТЗ. В тези дела търговецът дори да е обявен в несъстоятелност, се представлява от органните си представители. От друга, страна, според въззивния съдебен състав, давността е приложима само от длъжник, бранещ се срещу вземане на кредитор, но не и служебно от съда- чл.120 от ЗЗД. Следователно: друга страна в процеса, която не защитава чрез възражението собствен интерес, е недопустимо да се позовава на такава погасителна давност, при положение, че в случая не се касае до заявена абсолютна десетгодишна погасителна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК, за която законът предвижда да се прилага служебно. Извън горното- за публични вземания, възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност, до утвърждаване на оздравителен план, според чл.688, ал.3 от ТЗ синдикът съставя допълнителни списъци, т.е. спрямо такива вземания горепосочените преклузивни срокове изобщо не се прилагат и спазването им не е предпоставка за воденето на установителен иск по чл.694 от ТЗ. С оглед изложеното е счетено, че посочените по-горе публични задължения към НАП продължават да съществуват и следва да бъдат установени в производството по чл.694 от ТЗ В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя-синдик на „Пътна компания“АД-в несъстоятелност се сочат, като обуславящи изхода на спора, прецизирано, следните въпроси:1. Допустим ли е иск по реда на чл.694 ТЗ ТЗ за установяване на публични държавни вземания, възникнали до датата на откриване на производство по несъстоятелност, но предявени след изтичане на преклузивния срок по чл.685 и този по чл.688 ТЗ и дерогират ли се тези разпоредби от тази на чл.687 ТЗ. По този въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС: посочени Решения по: т.д. №492/2006 г., по т.д. №110/2005, по т.д. № 369/200 и Опр.по т.д. № 3198/13 на Второ т.о. и по ч.тд.№1505/2019 на същото отделение на ВКС. 2. Допустимо ли синдикът, като страна в производство по такъв иск, да прави възражение за погасителна давност по отношение на вземане срещу несъстоятелен длъжник.По този въпрос се навежда основанието за допускане до касация, уредено в разпоредбата на чл.280 ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. В конкретният случай поставеният първи въпрос съответства с фактическите констатации и правната преценка на съда, изразени при произнасяне на съдебното решение. От цитираната практика на ВКС, обаче, по никакъв начин не се установява противоречие на обжалваното въззивно решение с нея, тъй като в съответните актове на касационната инстанция липсва произнасяне по релевирания първи въпрос за допустимостта на иск по реда на чл.694 ТЗ ТЗ за установяване на публични държавни вземания, възникнали до датата на откриване на производство по несъстоятелност, ако са предявени след изтичане на преклузивния срок по чл.685 и този по чл.688 ТЗ. До един тези съдебни актове се отнасят до случаи, в които или е пропуснат от страна на НАП, срокът за възражение по чл.690 ал.1 ТЗ или изобщо не се отнасят за публични държавни вземания, чието включване в списъка на приетите вземания се извършва по силата на разпоредбата на чл.687 ТЗ. Следователно не е налице хипотезата за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК по този въпрос. Вторият въпрос не се явява обуславящ изхода по спора, като първа предпоставка за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК, съгласно задължителните указания на ВКС в цитираното ТР, доколкото в конкретния случай възражението на синдика за погасителна давност е наведено след преклузивния процесуален срок за това: било то с отговора на ИМ или с този- на допълнителната ИМ. При тази ситуация отговорът на въпроса не би се отразил на изхода по спора. От горното следва,че липсват основания за допускане до касационно обжалване. Водим от изложеното, съдът