Определение № 302 от 27.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 156/2012 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по подадени от Ч. Р. М. от [населено място], [улица] частна жалба вх. № 1165 от 01.02.2012 г. и частна жалба вх. № 2732 от 14.03.2012 г. срещу определение № 26 от 16.01.2012 г. и определение № 87 от 22.02.2012 г., постановени по гр. д. № 750/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с които е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя касационна жалба против въззивно решение № 618 от 16.12.2010 г., постановено по гр. д. № 834/2010 г. по описа на Плевенски окръжен съд и съответно е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на определение № 26 от 16.01.2012 г. по гр. д. № 750/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение в частта за деловодните разноски. С частните жалби се излагат доводи, че обжалваните определения са нищожни, недопустими и неправилни и се иска отмяната им. За ответника по частните жалби Министерство на отбраната на РБ е представен писмен отговор-възражение в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе, констатира следното: Частните жалби са подадени от надлежна страна, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими. По същество, частните жалби са неоснователни по следните съображения: Предвиденото с разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г./ ограничение на подлежащите на касационно обжалване въззивни съдебни актове е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно. На касационен контрол подлежат единствено въззивните съдебни решения с цена на иска над 5 000 лева за граждански дела и над 10 000 лева по търговски спорове. Във всички останали случаи, касационното производство е процесуално недопустимо, а ако е подадена жалба същата се оставя без разглеждане. Компетентен да стори това е както въззивният съд в процеса на администриране на касационната жалба, така и Върховният касационен съд, пред който делото е висящо. С оглед изложеното, правилно и законосъобразно е обжалваното определение № 26 от 16.01.2012 г. по гр. д. № 750/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, Четвърто г. о., както и определение № 87 от 22.02.2012 г., постановени по същото дело. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,