Определение № 385 от 20.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 906/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх. Nо 8878/ 09.10.2019 година, подадена от Г. Т. Г., И. Т. Г. и П. И. Г., и тримата от [населено място] чрез процесуалния им представител адв.В. Д.- САК срещу въззивно Решение Nо 242 от 27.06.2019 година, постановено по гр.възз.д. Nо297/ 2019 година на ОС- Пазарджик, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение на РС- Панагюрище по уважения иск с правно основания чл. 108 ЗС относно собствеността на 3/4 идеални части от следния недвижим имот: ПИ с площ от 643 кв.м., за който имот е отреден УПИ **, в кв. 24 по плана на [населено място], [община], област П., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 67 кв.м. С касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част въззивното решение e неправилно постановено в противоречие с нормите уреждащи института на придобивната давност и е необосновано, основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК с довод, че по въпроса: за задължението на съда съобразно чл. 236, ал.2 ГПК при постановяване на своето решение да обсъди всички относими по спора доказателства, е налице противоречие с практиката на ВКС, без да се сочат конкретни съдебни решения. Формулирано е и искане за допускане на въззивното решение в приложното поле на чл. 280, ал.,1 т.1 ГПК с довод, че е налице неправилно приложение на материално правните норми свързани с института на придобивната давност в отношенията на сънаследнитите и приложението на презумпцията по чл. 69 ЗС, като въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по Решение № 484 / 04.02.2013 г. по гр.д. № 740/2011 г. на I – г.о. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация Г. Т., Г. Т., Т. Г. Т. и Ц. Т. (заместили починалата Д. Г. Т. ), М. Ш., Ц. Г. и П. К. всички представлявани от адв. Г. М. от АК – П., в който се излагат съображения за неоснователност на касационна жалба, претендират разноски пред касационната инстанция. Съставът на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал.3 ГПК намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение по предявен и разгледан иск за собственост, поради което се явява процесуално допустима. За да постанови решението си, въззивният съд, приема че наследодателят на ответниците Т. Г. Ш. със своите правни или фактически действия не е обявил/обективирал на своите братя и сестра по някакъв явен начин, че той вече не ги счита за съсобственици на имота, че заявява и обявява открито, ясно и недвусмислено намерението от определен момент занапред да се счита за изключителен собственик и на частите от имота, които до този момент са били собственост на останалите наследници, и последните да не са му се противопоставили. Прието е, че по делото липсват данни, за обстоятелството, че намерението на Т. Ш. е било в посока останалите сънаследници – негови братя и сестра, да бъдат изключени като съсобственици на имота чрез започнало своене и владение на техните части от имота от него лично и само за себе си. При формирането на правни изводи, решаващият съд се е позовал на задължителната практика на ВКС по ТР № 1 от 6.08.2012 г. по тълк. д. №1/2012 г. на ОСГК на ВКС, както и на каузалната практика на ВКС по Решение № 501 от 27.07. 2010г. по гр.д. 160/2009г. на І - г.о.,; Решение №74 от 24.06.2015г. по гр.д.№ 6277/2014г., І - г.о.; Решение № 302 от 24.06.2011г. по гр.д №1168/ 2010г., І - г.о.; Решение № 23 от 24.04.2018г. по гр.д. 1093/ 2017 г. ,ІІ г.о.; Решение № 451 от 11.04.2013г. по гр.д.№710/2011г. на І - г.о. След преценка на релевираните доводи, съобразно установените критерии за селекция, настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Поставеният въпрос: длъжен ли е съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени пред него съвкупно и тяхната взаимовръзка и зависимост? по естеството си съставлява оплакване за несъблюдаване на установените с чл. 236, ал.2 ГПК правила им при постановяване на съдебното решени. Несъответствието на процесуално поведение на съда с тези правила може да обуслови единствено извод за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Самите разпоредби на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК са ясни, тяхното несъблюдаване винаги налага извод за процесуални нарушения, но не предполагат тълкуването в смисъл, различен от ясната формула на законодателя. Именно в насока на процесуални правила, чието съблюдаване е гаранция за постановяване на законосъобразен съдебен акт са дадените задължителните разяснения за тяхното приложение, приети с ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното производство. В конкретния случай, решаващият- въззивен съд е обсъдил в изложените мотиви по решението доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, поради което и не може да бъде направен извод за противоречие на процесуалните правила по чл. 235 ал.2 ГПК и чл. 236, ал.2 ГПК. Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по втория формулиран от касаторите въпрос касаещ приложението на нормата на чл. 69 ЗС. Приетата задължителната практика на ВКС с ТР № 1 от 6.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС в насока, че презумпцията по чл. 69 ЗС е изначално оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт върху недвижимия имот показва съвладение. Съсобственикът владее за сметка на всички съсобственици, щом е установил фактическата власт на основание, което не само не отрича правата им, а и ги установява. Наследяването е именно такова правно основание. За да превърне владението в самостоятелно, т.е. само за себе си, сънаследникът е необходимо да „отнеме“, да „отблъсне“ владението на другите сънаследници, които макар и да нямат фактическата власт на имота са титуляри на правото на собственост и вещното правомощия владение е иманентна характеристика, в притежавания обем, от правото на собственост по отношение на общата вещ. Ето защо в тези хипотези не е достатъчно само да манифестира самостоятелност на владението, това ново отношение на своене на вещта по отношение на чуждите идеални части ( т.е. по отношение на чуждия имот ) следва да е достигнало ясно и безусловно до сънаследниците. В съдебната практика няма спор, че в хипотеза на наследен имот, в случаите когато единият от наследниците ползва целия имот той е владелец по отношение на собствената си част и държател по отношение на идеалните части на останалите съсобственици. При промяна на намерението му от държател стане владелец на целия имот т.е. само при т.н. interversio possessions този сънаследник може, довеждайки до знанието на останалите сънаследници това свое намерение, и отблъсквайки тяхното владение, чрез ясни и недвусмислени фактически действия, да обоснове извод на решаващия съд за осъществен субективен елемент на чл. 79 ЗС. Доколкото в мотивите на въззивния съд ясно е изразена ( и обоснована ) тезата, че по делото не може да се приеме, че е установена такава промяна в намерението на наследодателя на ответниците, то и извода, че идеалните части на сънаследниците – ищци по делото не са придобити на оригинерно основания от наследодателя на ответниците, се базира на анализ и преценка, в съответствие с задължителните указания по цитираното тълкувателно решение. Не може да се направи извод за наличие на противоречие на въззивното решение с Решение № 484, доколкото с последното е разгледана хипотеза, в която владелецът на имота е демонстрирал пред другия съсобственик намерението си да свои целия имота, извършвайки подобрения, изразяващи се в изграждането на нов жилищен етаж, постоянно пребиваване в процесния имот, който се е ползвал като семейно жилище за владеещите го лица, тоест при данни за действия, демонстриращи такова ползване на имота, което ясно показва, че изключва владението на другия съсобственик. По направеното искане за присъждане на разноски за защита пред касационната инстанция от процесуалния представител на ответниците с отговора на касационната жалба: Искането е направено своевременно- с отговора на касационната жалба. Същото е основателно с оглед изхода на производството в етапа на селекция на основание чл. 78, ал.3 ГПК и доказано за сумата от 500 лв. ( петстотин лева )–видно от представения Договора за правна защита и съдействие № 003162/ 24.01.2020 год. ( л. 21). По изложените съображения, ВКС - състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 288 ГПК и чл. 81 ГПК, състав на Върховният касационен съд- второ отделение на гражданската колегия