Определение № 60560 от 13.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3043/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Производството e образувано по касационна жалба на З. К. С. с вх. № 91305 от 09.09.2020 г. срещу решение № 4330 /17.07.2020 г. по гр.д. № 2313 /2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение на Районен съд- София, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата от 10 000 лева - неимуществени вреди от незаконно бездействие на служители на Прокуратурата на Република България. С молба с вх. № 90783 от 08.09.2020 г. З. К. С. иска отвод на целия ВКС, поради заведено срещу него дело в СРС. Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България в писмен отговор оспорва наличието на снования за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение по иск с цена над установения в чл.280,ал.3 ГПК минимум за касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното: Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, които твърди, че е претърпял от прекратяването на прокурорска преписка № 2472 / 1999 г., образувана по негова тъжба за обида и клевета. С постановление от 18.01.2000 г. прокуратурата е постановила отказ да образува предварително производство и е прекратила производството по преписката. На писмо на ищеца от 19.08.2013 г. е отговорено, че преписката е унищожена поради изтичането на срока за съхранението и с административен акт № 506 /2006 г. на Държавния архив. Въззивният съд не е установил процесуални нарушения, допуснати от прокуратурата. Приел е, че материалите по делото са унищожени от служители на Държавния архив след проверка на законоустановените предпоставки за унищожаване на съдържащите се в нея документи. Доколкото не се касае за действия на служители на ответника по делото, въззивният съд е приел, че не следва да изследва законосъобразността на същите. Преписката е унищожена поради изтичането на срока за съхранението и, поради което не е възможно да се извърши проверка на материалите по делото. Процесуалното бездействие на ищеца в продължение на повече от 10 г. – от 2000 г. до 2013 г. не го освобождава от тежестта да установи твърдените изгодни за него факти. Въззивният съд е обосновал и извода си, че не са доказани твърдените неимуществени вреди в причинна връзка с описаното противоправно поведение. В обобщение: за да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не е доказан фактическият състав на чл.49 ЗЗД. По делото не се установяват твърдените от ищеца противоправни действия на служители на ответника. Остава недоказана и причинната връзка между твърдяното противоправно поведение и настъпилите вреди. При разглеждането на делото въззивният съд е отказал да допусне като доказателство по делото представеното с въззивната жалба Становище на В. Н. - началник на РИО - София град. Приел е, че въззивникът не е представил доказателства, че същото е новооткрито и поради това е приел, че е настъпила преклузията по чл.266,ал.1 ГПК. В хода на производството жалбоподателят е направил искане за отвод на всички състави на Софийски градски съд, поради заведени срещу този съд граждански дела, което поражда съмнение за обективната безпристрастност на съдиите в този съд, което е оставено без уважение, тъй като е прието, че не са налице предпоставките на чл.22,ал.1,т. 6 ГПК. По основанието за отвод на настоящия състав на ВКС: Настоящият състав намира, че не е налице нито едно от визираните в разпоредбата на чл.22,ал.1 ГПК основания за отвод по отношение на никой от членовете на състава – не са налице предпоставките, визирани в т.т.1 -5, нито други обстоятелства, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност, визирани в т.6. Поради което молбата за отвод следва да бъде оставена без уважение. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В представеното изложение за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК жалбоподателят не извежда правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, а излага повторно доводите за неправилност на въззивното решение по чл.281 ГПК, които се съдържат в касационната му жалба и които не представляват основания за допускане на касационно обжалване. Доводите са за неправилност на определението, с което въззивният съд е отказал да приеме писмено доказателство поради преклузия и на определението, с което е отказал да се отведе, поради липса на основания за това. След изтичане на срока за касационно обжалване и без указания за отстраняване на нередовности от страна на съда касационният жалбоподател е подал допълнително молба с вх. № 394 /18.01.2021 г., в която извежда правни въпроси, за които твърди, че са от значение за спора и че същите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и на ЕСПЧ (каквато не сочи в допълнителната молба) и са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Но не обосновава нито едно от допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК, на които се позовава. Въпросите са следните: При постановяване на решението въззивният съд допуснал ли е нарушение на съдопроизводствените правила, като не е преценил изцяло, както и в съвкупност обраните по делото доказателства и това противоречи ли с установената практика на ВКС? Въпросът е свързан с твърдение на жалбоподателя, че въззивният съд противоправно е отказал събиране на приложено към въззивната жалба доказателство. Въпросът няма връзка с довода за неправилност, който се отнася до обсъждане на събраните по делото доказателства, а не до тези, чието събиране не е допуснато. Също така, той не е разрешен както се твърди. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства за фактите, които имат значение за спора и е обсъдил основателността на доводите на страните. Отказът на съдебния състав на въззивната инстанция да си направи отвод, въпреки налични основания за това и направеното изрично мотивирано искане от въззивния жалбоподател - ищец, в противоречие ли е с установената практика на ВКС? Допуснал ли е Софийски градски съд съществени нарушения на процесуалните правила на ГПК, отказвайки да се отведе, въпреки висящи съдебни дела между страните, и установената съдебна практика на ВКС и ЕСПЧ (каквато жалбоподателят не сочи)? Въпросите не са обуславящи, доколкото не е установено да са били налице основания за отвод на въззивния съд и доколкото висящи съдебни дела между страните да не представляват основания за отвод. По нито един от допълнително посочените въпроси не е обосновано нито едно от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване. Поради което и дори да се приеме, че доколкото посочените след изтичане на срока за касационно обжалване и без указания на съда правни въпроси следва да бъдат разглеждани, те не обосновават основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на Прокуратурата на РБ за присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт е основателно за сумата 100 лева, определена на основание чл.78,ал.8 ГПК и чл.25 НЗПП. Воден от изложеното съдът