Определение № 157 от 24.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 5/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД срещу решение №446/11.08.2023г. по в.гр.д. № 156/2023г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение на РС – Велико Търново по гр.д.№964/2021г., и е прието за установено, че „Зърнени храни - Велико Търново“ ЕООД дължи на „Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ - [населено място] сумата от общо 7476,67 лв., представляваща сбор от задълженията за наемна цена в размер на 4872,00лв. за м. април 2017г., сумата от 2105,42 лв. за м. януари 2018г. и сумата от 499,25 лв. за м. ноември 2019г., за които е издадена заповед за изпълнение № 113 от 28.01.2021г. по ч.гр.д. № 3219/2020г. по описа на РС Велико Търново, като е отхвърлено направеното от „Зърнени храни – Велико Търново“ ЕООД възражение за прихващане за сумата от 2105,42 лв. за извършени разходи за изкърпване на паркинг по фактура № [ЕГН]/20.12.2017 г. и сумата от 504 лв. - извършени разходи за разпечатване на паркинг по фактура № 00000001254/07.11.2019г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, при извършена служебна проверка и след преценка на данните по делото, намира подадената касационна жалба за процесуално недопустима поради необжалваемост на оспорения с нея въззивен съдебен акт с оглед цената на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Налице е практика на ВКС, че понятието търговско дело по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК не е идентично с „търговски спор” по смисъла на глава 32 от ГПК, както и че процесуалният ред, по който се разглежда делото (общ или по реда на особеното производство по търговски спорове) не е установен от закона критерий за разграничаване на делата на граждански и търговски, както изрично се посочва и в ТР 3/2019г. на ОСГТК на ВКС. Налице е и непротиворечива съдебна практика, че понятието "търговско дело" по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с по-широко съдържание от понятието "спор по търговска сделка". При преценка относно характера на делото, а оттам и за касационната обжалваемост на постановения акт съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, се приема, че търговски характер имат освен споровете по чл. 365, ал.1 ГПК, и делата, претенциите по които произтичат от търговска сделка (реално изпълнение или репариране на вредите от неизпълнението), или от нейното разваляне, прекратяване, недействителност и др. Търговският закон не съдържа изчерпателна регламентация на всички търговски сделки, но дефиницията за търговска сделка по смисъла на Част трета от ТЗ се извежда от предвидените в чл. 286, ал. 1 и ал. 2 ТЗ критерии - обективен и субективен. Обективните /абсолютни/ търговски сделки са лимитативно изброени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, но търговски характер на сделката е налице и тогава, когато е сключена от търговец и е свързана с упражняваното от него занятие – т.нар. субективни /относителни/ търговски сделки. Законодателят въвежда и оборима презумпция за квалифициране на сделката като търговска в разпоредбата на чл. 286, ал. 3 ТЗ - достатъчно сделката да е сключена от търговец, за да се счита, че е свързана с неговото занятие. Договорът за наем по конкретното дело е сключен от търговец – ответното дружество, за обект - паркинг и е свързан с неговото занятие, поради което съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ има характера на търговска сделка, а това определя делото като търговско. Налице е сделка по договор за наем, сключен от търговско дружество, поради което действа презумпцията, че сделката е във връзка с дейността му, като в този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в определение №209/05.10.2018г. по т.д. №2295/2018г., 1 т.о., опр. № 1230/05.12.2023г. по т.д.№68/2023г., 2 т.о., опр. №181/06.04.2022г.по ч.т.д. №358/2021г., 2 т.о., с което е потвърдено опр. №247/14.12.2020г. по т.д. №395/2020г., 2 т.о. и мн. др. С оглед гореизложеното настоящият състав на ВКС намира, че се касае за търговско дело по смисъла на чл. 280, ал. 3 т. 1 ГПК, като цената на исковете е под 20 000 лв., а именно предявените претенции са за сумата от общо 7476,67 лв. Предвид изложените съображения жалбата като подадена срещу съдебен акт, неподлежащ на касационен контрол, се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане. Воден от горните съображения, ВКС, състав на 2 т.о.