Определение № 243 от 16.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 233/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Й. С. против решение № 1788 по гр.д.№ 211/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено съдебно решение № 6354/28.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 10182/2015 г. на СГС ,в частта с която предявените от М. Й. С. искове, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм., за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, са отхвърлени, съответно: за сумата от 20 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 2 190 лева – обезщетение за имуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 12.06.2015 г.,твърдяно като настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество – ЗД [фирма] – товарен автомобил. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, с довода ,че при напълно изяснена фактическа обстановка съдът е направил необосновани и изцяло погрешни правни изводи, основани на погрешно възприет механизъм на ПТП. Счита, че съдът не е съобразил какви права и задължения е имал всеки от участващите в ПТП каруца / в която се е возил пострадалият / и товарен автомобил / застрахованият при ответника /. Така не е съобразил, че за управляващия товарния автомобил, наближаващ кръстовище, е съществувало задължението по чл.47 вр. с чл.50 от ЗДвП да се движи с такава скорост, че при необходимост да спре и пропусне участниците в движението, движещи се по път с предимство, какъвто е пътят, по който се е придвижвала каруцата / ул.„Суходолска„ /. Товарният автомобил е навлязъл в кръстовище, в нарушение на знак Б-1 / пропусни движещите се по пътя с предимство /,като ирелевантно,според касатора, е обстоятелството, съобразено от въззивния съд, че превозното средство е било спряло към момента на удара, след като е било навлязло в кръстовището и така пресякло пътя на каруцата. Тези обстоятелства, според страната, установяват противоправност на деянието, а съдебното решение се явява лишено от мотиви, в обосноваване на извода, че каруцата не е имала право на преминаване с предимство през кръстовището, като движението на каруцата в банкета от дясна страна, спрямо ориентацията на МПС / т.е. в банкета към лявото платно спрямо посоката на движение на каруцата /, би могло да обоснове само независимо съпричиняване на ПТП от двамата водачи. Ответната страна – ЗД [фирма] – не е депозирала отговор на касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване, в частта по претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди, съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Въззивният съд е счел, че по делото липсва доказано виновно поведение на водача на застрахования при ответника товарен автомобил, независимо че същият не се е движел по път с предимство, за разлика от каруцата, в която се е возел пострадалият ищец, движеща се по път с предимство, но не в дясното платно - по посока на движението й, а по лявото платно – за насрещно движение. Именно предвид последното обстоятелство, въззивният съд е счел, че за управляващият товарния автомобил, завиващ надясно на кръстовището, за да поеме по ул. „Суходолска”, не е съществувало задължение да се съобрази с каруцата, като преминаваща по път с предимство,доколкото е имал задължението да се увери, че няма навлизащи в кръстовището превозни средства в платното с противоположна на неговата посока на движение. Отделно е счетено за релевантно обстоятелството, установено от свидетелски показания, че в момента на удара товарният автомобил не е бил в движение. Според съда именно управляващият каруцата и коня е имал възможност да възприеме спрелият автомобил, подготвил се за маневра надясно и да преустанови н е п р а в о м е р н о т о си движение в платното за насрещно движение. Неконкретизирано съдът се е позовал на актове на Столичен общински съвет, ограничаващи движението на каруци по ул.”Суходолска„, в качеството й на главна столична артерия. Съобразено е, че констативният протокол за ПТП също не сочи водача на товарния автомобил като участника, носещ вина за същото. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ Относно задължението на съда да даде правна квалификация на предявения иск,съобразно фактите по делото и твърденията на страните и за задължението на съда да се произнесе по правния спор, мотивирайки решението си – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – с ППВС № 1 / 1953 г. и ТР № 1 / 2001 г. на ОСГК на ВКС ,а също реш. № 45 по т.д.№ 516 / 2009 г. на ІІ т.о. на ВКС и 2/ Относно задължението на водачите за намаляване на скоростта на пътно-транспортното средство при преминаване през кръстовище – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – с ТР № 28 по тълк.наказателно дело № 10/1984 г. на ОСНК на ВКС – т.3. В изложението първият въпрос е предпоставен от несъгласието на касатора с фактическите констатации и правните изводи на съда, противоречащи на фактическите констатации и изводи, поддържани от самия него. Разминаването,обаче,е отнесено като обуславящо неправилна правна квалификация на разгледаните искове. Последното не е налице, тъй като правната квалификация на разгледания иск – впрочем изводима само от твърденията на страната - кореспондира с поддържаната от ищеца – обезщетение за вреди, в причинна връзка с непозволено увреждане, причинено от водача на застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите, автомобил, на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./. Несъгласието с фактическите констатации и правните изводи на съда не обуславя сгрешена правна квалификация, а преценка заа правилността на решението, която е предмет на различно от настоящото производство, на основанията по чл.281 т.3 ГПК. Не отговаря на действителното процедиране на въззивния съд довода за липса на мотиви. Несъгласието с тези мотиви не предпоставя процесуално нарушение на съда - „липса на мотиви„. С оглед така изложеното, въпросът не удовлетворява изискването за правен, тъй като отговор на същия не би обусловил, сам по себе си, различен правен резултат, което изключва необходимостта от коментар на допълнителния селективен критерий. Вторият формулиран „въпрос„ е практически незавършен, абстрактно зададен - относно задължение на водачите на МПС, за намаляване на скоростта при преминаване през кръстовище. Като такъв, въпросът няма „предмет„, по който и в относимост с решаващ извод на въззивния съд, да би бил даден значим за правния резултат отговор. Въззивният съд е обосновал липса на виновно поведение за водача на товарния автомобил, застрахован при ответника, предвид обстоятелството, че увреденият автомобил се е движел противоправно – в платно за насрещно движение и водачът на същия е бил във възможност да установи с п р е л и я и подготвящ се за маневра надясно товарен автомобил, като съответно преустанови противоправното си движение.Макар да не е посочил относимите норми, съдът е съобразил приложението на чл.50 ал.1 ЗДвП с разпоредбата на чл.15 ал.1 и ал.5 от същия закон, доколкото не са били налице изключенията, предвидени в ал.2 на чл.15 ЗДвП за движение на каруцата в лявото платно по посока на движението й, респ. банкета към същото. Въззивният съд не е обосновал извод за недължимо от водача на товарния автомобил съобразяване на скоростта, съответно намаляване, предвид преминаването през кръстовище, а и скоростта на движение изобщо не е била установявана по делото. Довод ,свързан със същата, не е въведен и във въззивната жалба на М. С.. Следователно и този въпрос не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение