Определение № 3428 от 03.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2702/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 8070 от 10.03.2023 г., подадена от А. В. Б. чрез адвокат Г. Н. от АК – П. срещу въззивно Решение № 35 от 10.01.2023 г. по в.гр.д.№ 1497/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което (в резултат от потвърждаването на Решение № 260209 от 14.03.2022 г. по гр.д.№ 18533/2018 г. на Районен съд – Пловдив) е допуснато извършването на съдебна делба между Е. К. П. и А. В. Б. на недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-62 от 30.06.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ 161 кв.м., брой етажи 2, предназначение – жилищна сграда-еднофамилна, находяща се в [населено място], [община], обл. П., местност К., която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при равни квоти – по 1/2 идеална част за всеки от съделителите. С отговор, подаден в срок чрез процесуален представител адвокат С. К. от АК - П., жалбата е оспорена от ответницата по касация Е. К. П.. Счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по жалбата на насрещната страна, както и че жалбата е неоснователна. Претендира разноски при условията на чл. 38 ЗА. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: Безспорно е, че ответникът по иска (сега – касатор) е придобил с нотариален акт № 78/2000 г. недвижимия имот, върху който е построена процесната сграда, поради което теренът е негова индивидуална собственост, както и че страните са сключили граждански брак на 16.06.2007 г. Според заключението на приетата по делото тройна СПЕ, подписите, положени под името на А. Б. в акт образец № 14, съставен за сградата през 2008 г., не са изпълнени от него, поради което съдът е изключил документа от доказателствения материал по делото. Касаторът е подал декларация пред НАП през 2009 г., в която е декларирал, че сградата е придобита през 2009 г. и е в режим на съпружеска имуществена общност, като той и съпругата му притежават по 1/2 идеална част от нея. Според показанията на свид. В. към 2009 г. сградата е била узаконена, а според показанията на свид. Л. към 2006 г. имотът е бил само на изкоп. При тези факти въззивният съд е приел, че процесната сграда не е била завършена в груб вид към поддържания от ответника момент (м. март 2007 г.), а това е станало след сключването на гражданския брак, поради което ответникът не е неин индивидуален собственик, а същата е притежавана в режим на СИО. След сключването на брака ищцата също е участвала в строителството, като е теглила потребителски кредит в размер на 7 000 лв., за което има представени доказателства по делото, а отделно е допринесла със собствени сили и средства за построяването на имота. Съответно – след прекратяването на брака страните са съсобственици при равни права. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: Задължен ли е съдът да обсъди всички относими към изхода на спора доводи и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, в това число и приетото и неоспорено от страните експертно заключение? Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2001 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 50161 от 24.04.2023 г. по гр.д.№ 239/2022 г. на ВКС, І г.о., Решение № 50034 от 11.04.2023 г. по гр.д.№ 1257/2022 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр.д.№ 196/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 50157 от 24.04.2023 г. по гр.д.№ 4902/2021 г. на ВКС, І г.о., Решение № 60293 от 20.12.2021 г. по гр.д.№ 652/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 237 от 11.01.2021 г. по гр.д.№ 1553/2020 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 60227 от 16.11.2021 г. по гр.д.№ 1181/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение № 222 от 27.03.2018 г. по гр.д.№ 505/2017 г. на ВКС, ІІ г.о. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване. Съгласно т. 4 от ППВС № 5 от 31.10.1972 г. в съпружеската имуществена общност (СИО) се включва сградата, построена през време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, макар да не е било учредено право на строеж в полза на другия съпруг. Въпреки че е приета при действието на СК от 1968 г. (отм.), тази постановка на ППВС № 5 от 31.10.1972 г. запазва значението си както при действието на СК от 1985 г. (отм.), така и при сега действащия СК, поради принципното сходство в уредбата на придобиване на вещни права в режим на СИО в трите нормативни акта. Последното изрично е потвърдено и с ТР № 4 от 14.04.2022 г. по тълк.д.№ 4/2019 г. на ВКС, ОСГК. Приложимостта на т. 4 от ППВС № 5 от 31.10.1972 г. произтича от положително установения по делото факт на извършеното по време на брака на страните строителство в собствения на касатора недвижим имот. Заявените в тази връзка оплаквания на касатора за допуснати нарушения на чл. 12 и чл. 235 ГПК, намерили обобщение в поставения от него въпрос в изложението към касационната жалба, биха подлежали на обсъждане само в акт по чл. 290 ГПК, но не и във фазата на селектиране на жалбите по чл. 288 ГПК. Това произтича от разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Изисква се материалноправният или процесуалноправният въпрос да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Последното означава, че касационното обжалване не може да се допусне въз основа на доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като те имат отношение именно към правилността на акта и подлежат на обсъждане само ако бъде допуснато касационното обжалване. В случая въззивният съд, макар и лаконично, е обсъдил доказателствата, ангажирани за установяване на съществените факти по делото, въз основа на което обосновано е приел, че жилищната сграда е построена през време на брака на страните върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, което обуславя извод за придобиване на сградата от двамата съпрузи в режим на СИО и за основателност на предявения иск за делба. При този изход на спора касаторът следва да заплати на пълномощника на ответницата по касация сумата 1 040 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставената безплатно защита пред ВКС, определено от съда на основание чл. 38, ал. 2 ЗА при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на спора и обема на извършените процесуални действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.