Определение № 3413 от 03.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1452/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. В. М., в качеството й на синдик на „АС Стройинженеринг“ АД (н.), [населено място] срещу решение № 202 от 09.04.2025 г. по т. д. № 113/2025 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 1523 от 06.11.2024 г. по т. д. № 1439/2023 г. на Софийски градски съд, ТО, състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Логисофт“ ЕООД, [населено място] и „АС Стройинженеринг“ АД (н.) иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване за недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелността договор за покупко-продажба от 09.04.2019 г., обективиран в нотариален акт № 138, т. IV, per. № 9248, н. д. № 611/2019 г. на нотариус И. Д. и е оставен без разглеждане евентуално предявеният иск с правно основание чл. 649, ал. 2 ТЗ във връзка с чл. 108 ЗС за осъждане на „Логисофт“ ЕООД да предаде на несъстоятелното дружество владението върху недвижимите имоти, предмет на същия договор. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява несъгласие с извода, че не са налице предпоставките на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване на процесната сделка за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на ответника „АС Стройинженеринг“ АД (н.). Твърди, че решаващият състав неправилно е приложил посочената разпоредба, тъй като не е отчел, че цената, при която е изповядана сделката, е занижена близо 1.5 пъти спрямо данъчната оценка на имотите и е извършил преценката за еквивалентност на насрещните престации, кредитирайки основното, а не допълнителното заключение на оценителната експертиза, без да изложи аргументи за това. Релевира изрично оплакване и срещу отказа на въззивната инстанция да допусне нова оценителна експертиза. Като значими за допускането на касационния контрол, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. При заведен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ как се определя несъответствието между даденото и полученото по възмездна сделка и дали същото е значително; 2. Длъжен ли е съдът да обсъди експертното заключение (експертните заключения) заедно с всички останали доказателства по делото, както и да обоснове мотивирано защо кредитира едно заключение, а не друго; 3. Има ли правно значение обстоятелството, че сделката е извършена в „подозрителния период“ при значително занижена цена и погасяване на задължение към привилегирован кредитор по отношение на приложимостта на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ“. За първите два въпроса е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с позоваване съответно на: решение № 1 от 22.04.2016 г. по т. д. № 2750/2014 г. на ІІ т. о. (за първия въпрос) и решение № 14 от 02.03.2022 г. по гр. д. № 997/2021 г. на ІІІ г. о. (за втория въпрос), а за третия въпрос – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, аргументирано с липсата на „еднозначна съдебна практика относно тълкуването на „значително“ в разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ“. Освен това, касаторът моли за допускане на касационното обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на акта, относима към извода, че липсва значителна нееквивалентност на престациите. Ответниците по касация – „Логисофт“ ЕООД, [населено място] и „АС Стройинженеринг“ АД (н.), [населено място] – молят за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения, изложени в писмени отговори съответно – от 08.07.2025г. и от 11.07.2025 г. Ответникът „Логисофт“ ЕООД претендира присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да потвърди първоинстанционното решение на Софийски градски съд, с което e отхвърлен главният иск с правно основание чл. 647, т. 3 ТЗ, въззивният съд е споделил извода, че не е налице нееквивалентност на престациите по сключения между ответника „АС Стройинженеринг“ АД (н.), [населено място] и ответника „Логисофт“ ЕООД, [населено място] договор за продажба от 09.04.2019 г., обективиран в нотариален акт № 138, т. IV, per. № 9248, н. д. № 611/2019 г. на нотариус И. Д. на процесните имоти. За решаването на единствено спорния по делото въпрос – дали даденото по процесната сделка "значително надхвърля полученото", решаващият състав е посочил, че съобразява практиката на ВКС по чл. 290 ГПК (решение № 106 от 31.05.2013 г. по т. д. № 388/2012 г. на II т. о., решение № 1 от 22.04.2016 г. по т. д. № 2750/2014 г. на II т. о. и решение № 60095 от 07.02.2022 г. по т. д. № 1728/2020 г. на I т. о.), в която се приема, че: Равностойността на престациите се преценява към момента на сключването на сделката; Критерият "равностойност" не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и цената на полученото по сделката; Наличието на неравностойност, т. е. несъответствие на платената цена с действителната стойност на придобитото, не съставлява самостоятелно основание за прогласяване на относителна недействителност; За да е налице такава, несъответствието следва да бъде значително; Не може да бъде въведен единен критерий относно това, кое е "значително" - нито като абсолютна стойност, нито като процент или обикновена дроб; Дали неравностойността на престациите е значителна и дали тя обуславя недействителност на сделката, се преценява във всеки конкретен случай, като при разпоредителни сделки с недвижим имот еквивалентността на престациите се преценява чрез съпоставяне на реалната пазарна стойност на имота към момента на сключване на договора със стойността на насрещната престация на приобретателя, уговорена при сключване на сделката. Съобразявайки цитираната практика, въззивният съд е преценявал еквивалентността на престациите с оглед пазарната оценка на имотите към датата на сключване на процесната сделка, определена от допуснатата оценителна експертиза. Кредитирал е основното заключение на вещото лице, според което, пазарната цена на процесните два склада е в общ размер 59 280 лв., с ДДС, при продажна цена 48 896 лв., с ДДС (т. е. атакуваната сделка е със 17 % по- ниска от пазарната за подобен вид имоти), а не допълнителното заключение, посочващо по-висока пазарна цената на имотите – 86 040 лв., с ДДС – при доброволна реализация, и 78 516 лв. с ДДС – при принудителна реализация. Отказът да кредитира допълнителното заключение е аргументирал с това, че използваният при него метод на пазарните аналози, макар да дава по-близка до реалната пазарната стойност, в случая е неприложим поради липсата на поне три аналога, отговарящи на характеристиките на процесните имоти. При тази констатация, като е отчел също и обстоятелството, че с продажната цена е погасен частично дълг на несъстоятелното дружество към привилегирован негов кредитор, с което са спестени лихви, въззивният съд е преценил като правилен извода на първата инстанция, че неравностойността на насрещните престации не е значителна и следователно искът по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ е неоснователен, а предявеният евентуален иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ не подлежи на разглеждане. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На първо място, касационният контрол не може да бъде допуснат по поставените от касатора въпроси. Безспорно, с оглед изложените от въззивния съд съображения, първите два въпроса отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи за изхода на конкретното дело. Не е налице обаче поддържаното за тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При постановяване на атакуваното решение решаващият състав не се е отклонил от цитираната практика на ВКС, а напротив – именно в съответствие с нея е извършил преценката относно това, дали неравностойността на престациите е значителна, като е изложил съображения за този свой извод, включително чрез препращане по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция. Липсва твърдяното противоречие и по втория въпрос, тъй като съдът е обсъдил и двете депозирани заключения на оценителната експертиза и в съответствие с последователната практика на ВКС, част от която е и цитираното от касатора решение, е посочил конкретно защо възприема основното, а не допълнителното заключение. Що се отнася до третия въпрос, същият не може да бъде преценен като значим за изхода на конкретното дело съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. От една страна, видно от мотивите на акта, съдът не е обвързал извода си за липса на значителна нееквавалентност на насрещните престации единствено с обстоятелството, че с получената от сделката сума е погасено задължение към привилегирован кредитор, а е взел предвид същото като допълнителен аргумент. От друга страна, не е осъществено и поддържаното за този въпрос основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид наличието на последователна практика на касационната инстанция по приложението на чл. 647, ал. 1, т. 3 ГПК, включително цитирана и от самия касатор. А доколкото касаторът не е посочил противоречиви актове на ВКС в тази насока, твърдението му за липса на „еднозначна съдебна практика относно тълкуването на „значително“ в разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ“ се явява недоказано. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. В случая, касаторът аргументира очевидната неправилност на акта с оспорване извода на съда за липса на значителна нееквивалентност на престациите, т. е. поддържаната от касатора неправилност не може да бъде преценена като „очевидна“ по изведените от съдебната практика критерии. Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация „Логисофт“ ЕООД следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на сумата 900 лв. – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане по банков път се установява от представените с отговора на касационната жалба доказателства – договор за правна защита и съдействие № 143431 от 07.07.2025 г. и извлечение от банкова сметка от същата дата. На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ, дължимата от „АС Стройинженеринг“ АД (н.) държавна такса за производството в размер на 30 лв. следва да се събере от масата на несъстоятелността. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Трети състав, на основание чл. 288 ГПК