Определение № 710 от 18.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 54/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. А. Ю. П. обжалва решение № 1815/17.7.2019 г. по т.д. 1124/19 г., АС – София, ТК, 5 състав, с което е отменено решение № 2162/12.12.2016 г.по т.д. 4098/14 г., СГС, ТО, VI-22 състав и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено на основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 16, ал. 2 от ЗН, по отношение на „Ветстар“ ЕООД и А. П., че ищцата Ц. И. П. е притежател на всички 50 дружествени дяла, съставляващи целия регистриран капитал на „Ветстар“ ЕООД. Излага съображения за неправилност на въззивното решение, изразяваща се в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Навежда довод за недопустимост на съдебното решение. Доводът е, че заветникът не би могъл да продължи дейността на дружеството, така както наследник по закон и от това правило на чл. 157 от ГПК, касаторът счита, че следва недопустимост на иска, тъй като ищцата би имала само право на вземане за равностойността на този дружествен дял. Счита, че съдът като е приел, че ищцата е получила на основание завета дружествения дял е постановил решение в нарушение на чл. 127 и чл. 129 от ТЗ. Съгласно тези норми правоприемство, включително наследяване можело да настъпи само върху имуществените права, свързани с притежаваните от наследодателя дружествени дялове, но не и върху членствените права. Заветът не пораждал право на наследяване и не изключвал наследяването по закон. Заветникът не бил наследник по закон. В нарушение на чл. 16 от ЗН съдът бил приел, че ищцата не е кредитор по облигационно отношение с дружеството, каквото качество притежавала. Излага съображения за допуснато процесуално нарушение – необсъждане на съществени правни въпроси – изключва ли заветът на дружествените дялове възможността на наследника по закон да упражни правата си по чл. 157, ал.1 ТЗ или по наследство да придобие имуществото, собственост на дружеството. Мотивите били неясни и противоречиви. В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК касаторът сочи следните правни въпроси: Въпрос 1: Какви права придобива заветникът по силата на частно завещателно разпореждане с предмет всички дружествени дялове в ЕООД? Въпрос 2: Какво е транслативното действие на завета на 100 % от дружествените дялове на ЕООД спрямо търговското предприятие и имуществото на дружеството, т.е. със завета на 100 % от дружествените дялове, придобива ли заветникът цялото предприятие, както и собствеността върху недвижимите имоти, притежавани от дружеството? Въпрос 3: Изключва ли заветът на дружествените дялове от капитала на ЕООД правата на наследника по закон по чл. 157, ал. 1 ТЗ? Въпрос 4: Изключва ли заветът на дружествените дялове от капитала на ЕООД правата на наследника по закон да придобие по наследство собствеността върху имуществото на дружеството, включително и притежавани от него недвижими имоти? Въпрос 5: Частното завещателно разпореждане на всички дялове от капитала на ЕООД в полза на лице, което не е наследник по смисъла на чл. 16, ал.1 и не разполага с правата по чл. 157, ал.1 ТЗ, води ли автоматично до ликвидация на дружеството, с правата да получи целия ликвидационен дял по баланс към датата на ликвидацията? По отношение на всички въпроси, сочи, че е налице допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, а именно, решение в противоречие с разрешенията, дадени от трайната практика на ВКС, израз, на която са решение № 82 от 1.7.2009 г. по т.д. 820/2008 г, решение № 354/10.5.2012 г. гр.д. 164/11 г., 1 ГО, решение № 354 от 10.5.2012 г. по гр.д. 164/11 г., ВКС. Също така мотивира, че е налице допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, тъй като по отношение на наследяването по завет на дялове от капитала на ЕООД и за правата по завета на дружествени дялове от капитала на ЕООД, както и за последиците на придобиване от заветника на правата по завета нямало съдебна практика. А това били въпроси от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Била налице празнота в закона, която се нуждаела от попълване и тълкуване. При създалите се обществено-икономически условия заветът на всички дружествени дялове от капитала на ЕООД се използвал, като способ за принудителна ликвидация на едноличните търговски дружества и изключване правата на наследниците по закон и тези на самото търговско дружество. Сочи и основание по чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност на съдебното решение. Счита, че неправилно ищцата като заветник на всички дялове от капитала на едноличното дружество с ограничена отговорност не е определена като кредитор по облигационното правоотношение с дружеството, каквото качество тя единствено притежавала. Изводите относно възможността наследникът по завет да може да упражни правата си по реда на чл. 157, ал.1 от ТЗ или чрез ликвидация били очевидно неправилни. Излага съображения, че чрез завета на дружествени дялове не се прехвърляла собствеността върху търговското предприятие. Моли да се допусне касационно обжалване. Моли да се обезсили посоченото решение. А ако не се установи недопустимостта му, то да се отмени изцяло и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск. Ответникът Ц. Иванова П. оспорва касационната жалба. По отношение допускането касационно обжалване намира, че не са налице условията на чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК. Предвид изразените мотиви на въззивния съд, поставените въпроси били извън предмета на делото. В случая въззивният съд, въз основа на действително завещателно разпореждане бил приел, че ищцата е собственик на дружествените дялове. По отношение соченото основание по чл. 280, ал.1, т. 3 счита, че касаторът в обосноваването си е изразил противоречие, като е посочил, че заветникът придобилвал цялото търговско предприятие, вкл. активи, въпрос, който не бил разгледан. По отношение соченото основание по чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК излага съображения, че обоснованите изводи в изложението на касатора са свързани с неговите доводи. Апелативен съд – София изобщо не бил приемал нещо различно по отношение на търговско предприятие и дялове в търговско дружество, различно от определенията, съдържащи се в закона. Оспорва становището за това, че заветникът има качеството кредитор. Иска да не се допуска касационно обжалване. Ответникът „Ветстар“ ЕООД чрез особения представител адв. Й. оспорва касационната жалба. Счита, че няма изложени мотиви от въззивния съд, с които да е приел, че заветникът става собственик на цялото търговско предприятие на дружеството. Съдът категорично бил направил извод, че имуществените права, дяловете от капитала се наследяват. Посочените въпроси, за които касаторът бил обосновал допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, били фокусирани върху последиците от придобиване на дружествени дялове в ЕООД, отношенията между наследници по закон и заветник, дейността на ЕООД след смъртта на собственика, въпроси, извън спора по настоящето дело. Счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена на 11.10.2019 г., като съобщение с препис от решението е връчен на касационния жалбоподател на 13.09.2019 г. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК. Апелативен съд София е постановил решение № 1815 от 17.7.2019 г. по т.д. 1124/19 г., с което е отменил изцяло решение № 2162 от 12.12.2016 г. по т.д. по т.д. 4098/14 г. на Софийски градски съд и вместо него е признал за установено, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по иска на Ц. Иванова П. срещу „Ветстар“ ЕООД и А. Ю. П., че Ц. П. е притежател на 50 дружествени дяла, всеки един дял по 100 лв, съставляващи целия регистриран капитал на „Ветстар“ ЕООД. Приема, че с решение № 16 от 18.2.2019 г. по т.д. 777/18 г. на ВКС, 2 ТО, постановено по настоящето дело, въпросът за наличието на правен интерес от предявяване на иска на Ц. П. срещу А. Ю. П. и „Ветстар“ ЕООД е решен. Въззивният съд приема, че искът е допустим поради това, че е обективиран спор между А. Ю. П. и „Ветстар“ ЕООД чрез наличието на заявяване за вписване в търговския регистър, изходящо от А. П., да бъде вписан, като единствен собственик на капитала на дружеството „Ветстар“ ЕООД, на основание наследяване по закон на притежаваните от неговия наследодател Ю. П. дялове. С това заявяване били оспорени правата на заветника и се извършвали действия, които биха могли да препятстват възможността й да упражни правото си на собственик върху дяловете, получено на основание настъпило правоприемство по силата на частно завещателно разпореждане. Въззивният съд е приел, че между страните не се спори, че Ю. С. П. е бил собственик на капитала на „Ветстар“ ЕООД, представляващ 50 дяла, всеки от който на стойност 100 лв, както и че П. е починал. Приел е, че А. Ю. П. е негов наследник по закон. Приема също така, че в полза на Ц. П. е съставено на 03.05.2014 г. и обявено по реда на чл. 27 от ЗН с протокол на Нотариус Хр. В., завещание от Ю. С. П. в полза на Ц. И. П.. С това завещание Ю. П. като притежател на всички дялове от капитала на дружеството „Ветстар“ ЕООД, е завещал всички дружествени дялове, на Ц. П.. Прието е, че завещанието е написано и подписано от Ю. П., датирано е и отговаря на всички изисквания на закона за неговата действителност, както и че не се установяват основания за нищожност или унищожаемост на завещанието. Предвид посоченото в завещанието разпореждане с отделен обект на правото, а именно - само с притежаваните дялове от капитала на „Ветстар“ ЕООД, въззивният съд е направил извод, че завещанието е частно, на основание чл. 16, ал. 2 от ЗН. Приел е, че правото на наследяване на основание завещание включва само дружествените дялове, което произтичало от характеристиката на дялове от капитала като имуществено право, както и е направил разграничението между имущественото право върху дружествените дялове и правото на членство в дружеството. Приел е, че изводите на първоинстанционния съд за липсата на правна възможност на заветника да продължи дейността на дружеството, на основание чл. 157, ал. 1 от ТЗ, са незаконосъобразни. Наследственото правоприемство, с обект дялове от търговско дружество настъпвало независимо от правата на наследника по завет да продължи дейността на дружеството. Допускането касационно обжалване на въззивното решение, може да се основава само на чл. 280 от ГПК. Служебно съдът допуска касационно обжалване, ако е налице някое от основанията по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 от ГПК, а именно да има вероятност въззивното решение да е нищожно или да има вероятност въззивното решение да е недопустимо. Освен това следва да се допусне касационно обжалване когато касаторът е обосновал наличие на основание по чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК или е обосновал основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК. При позоваване на чл. 280, ал. 1 от ГПК касаторът следва да обоснове общо и допълнително, съгласно т. 1-3, ал. 1, чл. 280 от ГПК, основание за допускане касационно обжалване. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, общо основание за допускане касационно обжалване може да представляват само тези посочени от касатора правни въпроси, които са включени в предмета на спора, разрешени са от въззивния съд, като това разрешение е обусловило изхода на спора. В настоящия случай, не се установява вероятност въззивното решение да е нищожно, поради липса на основания, така както следват от закона и разяснение в задължителната и постоянна практика на ВС и ВКС. По отношение основанието по чл. 280, ал.2, пр. 2 от ГПК, при извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира, че не е налице вероятност да е налице недопустимост на съдебното решение и поради това липсва основание за допускане касационно обжалване. Решението би било недопустимо, ако е постановено, без да е съответно на търсената от ищеца защита, защото е налице произнасяне извън предмета на иска, каквото основание в случая не се установява. Ясно е, че е предявен иск за защита на правата на ищцата като притежател на всички дялове от ответното дружество, придобити на основание наследяване по завещание. Както бе посочено с решение по спора между страните № 16 от 18.2.2019 г. по т.д. 777/18 г. ВКС, 2 ТО, е преценено, че е налице правен интерес от предявяване на иска, който не е обвързан от наличието или липсата на предвидената в закона възможност по чл. 157, ал. 1 от ТЗ. Прието е, че при наличие на оспорване правата на ищцата от наследника по закон е налице правен интерес от предявяване на иска за защита на субективното й право. Тези изводи обосновават наличие на допустим установителен иск, по който е постановено съдебното решение и не са налице основания да се счете, че е вероятно недопустимо съдебното решение, тъй като е постановено по недопустим иск. Не са налице други пречки за разрешаване не спора по същество. Липсва недопустимост на предявения иск и с оглед субективните предели на защита на претендираното право. Изложените доводи от касатора за недопустимост на съдебното решение, тъй като ищцата имала друго субективно право, а именно само право на вземане за равностойността на дяловете в капитала на дружеството, не кореспондира с предявения иск и не могат да обосноват извод за недопустимост на търсената от ищцата защита поради наличие на друг правен способ за защита на правото й да притежава дяловете от капитала на дружеството. По отношение на посоченото от касатора основание съгласно чл. 280, ал. 2 пр. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че липсва очевидна неправилност на въззивното решение. Съгласно постоянната практика на Върховния касационен съд, очевидна неправилност е налице, когато може да се установи от обжалвания акт, без извършване на същинска проверка на предвидените в закона основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, неправилност на съдебното решение. Примерни основания за допускане касационно обжалване биха могли да бъдат, тези, при които в съдебното решение въззивният съд е приложил несъществуваща правна норма или е приложил закона в обратния смисъл на цитирана правна норма, както и случаите когато е изложил противоречиви мотиви, от които не може да се установи соченото от съда основание, грубо нарушение на правилата на формалната логика и опитните правила, водещи до явна необоснованост на обжалваното въззивно решение. В случая, такива нарушения не могат да се установят от проверката само на съдебния акт. Както бе посочено по-горе, въззивният съд е установил предмета на спора, преценил е, че е относно имуществено право и е изложил мотиви за възможността да настъпи правоприемство, основано на частно завещателно разпореждане за наследника по завещание върху дружествените дялове. Липсват мотиви за настъпило правоприемство по отношение на търговското предприятие по смисъла на чл. 15, ал.1 от ТЗ. Въззивният съд е разгледал същността на спора, а именно преминаване на дружествените дялове, от наследодателя към заветника. Логическите изводи на касатора, не са основани на разрешението в обжалвания акт. Не може да се направи логически извод от признатата възможност за защита на дружествените дялове, да е осъществена със съдебното решение защита на други права – право върху търговско предприятие или право на вземане за ликвидационен дял. Въззивният съд е приел, че не е налице основание да се отрекат правата на наследницата на основание частно завещателно разпореждане, поради невъзможност да се осъществят предпоставките по чл. 157, ал. 1 от ТЗ. Съдът е отговорил на доводите на касатора в качеството му на въззивен жалбоподател и не е възприел правните изводи на първоинстанционния съд относно препятстващо действие на чл. 157, ал. 1 от ТЗ, спрямо правата, придобити от ищцата по силата на частното завещание от наследодателя Ю. П., притежател на всички дружествени дялове от капитала на „Ветстар“ ЕООД. Не може да се приеме и изтъкнатата от касатора теза, че решението е очевидно неправилно поради това, че завещателното разпореждане не се разпростира до дружествените дялове, а само дава право на вземане на наследника по завещание към дружеството. А също така, че има само качеството на кредитор на наследствената маса като наследник на основание частно завещателно разпореждане. Въззивният съд е изложил мотиви за наследимостта на дружествените дялове като имуществено право и преминаването на собствеността поради действието на чл. 16, ал. 2 от ЗН, при действително частно завещателно разпореждане от наследодателя към наследника по завещание. Няма допуснато нарушение на формалната логика при постановяване на решението. Соченото основание е свързано с тезата на касатора, която е извън разрешението на спора по делото. По отношение на първия, формулиран от касатора правен въпрос в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че е теоретичен и не отговаря на изискването на чл. 280, ал. 1 от ГПК относно обосноваване от касатора на правен въпрос, включен в предмета на спора и разрешен от въззивния съд, по начин, обусловил изхода на спора. Въззивният съд, извършващ собствена решаваща дейност, е дал защита на претендираното от ищеца право – право на притежание върху 50 дружествени дяла, съставляващи целия капитал на дружеството „Ветстар“ ЕООД. Какви права би имал заветникът след установяване на правата му или по силата на установяване на правата му, е извън предмета на делото. В случая поради това, че поставеният въпрос не е включен в предмета на делото, то не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. Посочените съдебни решения не могат да разкрият наличие на основание за допускане касационно обжалване. Изцяло извън предмета на делото са елементи от имуществото на дружеството, за да може да се обоснове противоречие с решение № 354/10.5.2012 г. по гр.д. 164/11 г. ВКС, ГК. Разграничението, направено в решение № 82 от 1.7.2009 г. по т.д. 820/08 г. 2 ТО, ВКС (посочено в изложението на касатора по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК), за наследяването на дружествените дялове, но не и за наследяване на членствените права на починалия съдружник, обосновава правния въпрос, че дяловете от капитала, като отделно имуществено право, могат да се наследяват и на основание завещание. В този смисъл, неясно с оглед тезата на касатора остава позоваването на това решение с цел да се обоснове противоречие на разрешението на въззивния съд в конкретния случай, с формираната практика на ВКС. По отношение на втория поставен правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че същият не отговаря на изискванията да е общо основание за допускане касационно обжалване. С този правен въпрос касаторът обосновава теза за въздействие на преминаване на правото на притежание на дружествените дялове върху права върху търговското предприятие на дружеството. Такъв въпрос не е включен в предмета на делото, заключаващ се в установяване правата на заветник върху дружествени дялове, представляващи изцяло капитала на дружеството. В случая, предметът на делото не е свързан с правата на дружеството върху обекти от него, включително съвкупност от права, задължения и фактически отношения, каквото е търговското предприятие. Изцяло извън предмета на спора и свързано само с тезата на касатора, е посоченото от него, че с придобиването на дружествени дялове, заветникът може да придобие цялото търговско предприятие. Въззивният съд е посочил, че дружествените дялове са имуществено право, годно да е предмет на завет. Извън тези мотиви, са доводите на касатора за транслиране посредством дяловете от капитала на цялото предприятие на дружеството и собствеността върху недвижимите имоти. По отношение на третия поставен правен въпрос, макар и въззивният съд, да е отговорил на доводите на страните във въззивното производство, относно това, че правото на заветника върху дружествения дял, да не е обвързано от последиците, предвидени в чл. 157, ал.1 от ТЗ, то този въпрос - може или не, заветникът, придобил права върху дружествените дялове, съставляващи целия капитал, да продължи дейността на дружеството, е извън предмета на делото. Както е посочено и в решението по чл. 290 от ГПК, постановено по настоящия спор, правото на притежание на дружествените дялове в ЕООД, не е обвързано от наличието или липсата на предвидената в закона – чл. 157, ал. 1 от ТЗ възможност за продължаване дейността на самото дружество. Въпросът за продължаване дейността на дружеството от наследник, на основание частно завещание, е извън предмета на делото. Посоченото от въззивния съд относно действието на чл. 157 от ТЗ, е само отговор на възраженията на въззивния жалбоподател-касатор за неоснователност на тезата, че не може да се установява притежаването на дялове поради това, че не може да се продължи дейността на дружеството от заветника. Поради това и въпросът като невключен в предмета на делото, не съставлява общо основание по чл. 280, ал.1 от ГПК. По отношение на поставения четвърти правен въпрос, същият също е извън предмета на делото и като такъв не може да е свързан с общото основание за допускане касационно обжалване, изискващо поставеният от касатора правен въпрос да е включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд по начин, че да е обусловил изхода на спора. Имуществото на дружеството, притежаваните от дружеството права върху недвижими имоти, не са предмет на търсената защита и не са включени в предмета не делото. Както бе посочено, предмет на делото е само правото на притежание от заветника на получените на основание частно завещателно разпореждане права върху дружествените дялове. Тезата на касатора, посочена в този въпрос не съответства на данните по делото. В случая предмет на защита е правото на наследник по завещание, правата на наследника по закон не са включени в предмета на делото. Въззивният съд с оглед посочения предмет е преценил, че при наличие на действително завещателно разпореждане с определен обект, принадлежал на наследодателя, е налице настъпило правоприемство на определеното със завета имущество. В случая с поставения въпрос, не е отчетена разликата между собствеността на дружеството върху вещи и права върху вещи, и собствеността на наследодателя върху вещи, преминаваща по силата на наследяването след смъртта на наследодателя към наследниците по закон. Поради липсата на общо основание за допускане касационно обжалване, не следва да се преценяват и посочените допълнителни основания от касатора. По отношение на петия, посочен в изложението на касатора въпрос, настоящият съдебен състав намира, че същият е теоретичен, извън предмета на делото и не може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. Правото на дружествен дял, придобито по силата на завет, е предмет на делото. Извън този предмет е правото по чл. 157, ал. 1 от ТЗ за продължаване дейността на дружеството, както и въпросите, свързани с прекратяване на дружеството, ако не се продължи дейността и ликвидация на дружеството. Формулираният въпрос от касатора, е свързан с тезата му, че не би могло да има наследяване на основание частно правоприемство на всички дялове от капитала, от лице, което не е наследник по закон. Но както бе посочено, въззивният съд е приел, че е налице самостоятелно имуществено право, подлежащо на наследяване, включително и чрез завет, на основание чл. 16, ал. 2 от ЗН. Така посоченият правен въпрос не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. Поради това, че посочените правни въпроси не съставляват общо основание за допускане касационно обжалване, то не следва да се обсъждат сочените допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК. По всички изложени съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, удостоверено, че е получено от адв. Л.. Поради това, че няма данни да е внесено възнаграждение за особен представител на „Ветстар“ ЕООД, подал отговор на касационната жалба, следва на основание чл. 77, вр. чл. 47, ал. 6 от ГПК, да се постанови осъждането на ищцата да представи доказателства за внесено възнаграждение за особен представител в размер на 600 лв. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България