Определение № 318 от 20.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1045/2012 г.

Образувано е по касационната жалба на Н. агенция за приходите, със седалище [населено място] срещу въззивно решение № 1322 от 14.07.2012 г. по т. д. № 960/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 201 от 21.12.2011 г., по т.д.№ 56/2011 г. на Софийски окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма] /н/, със седалище [населено място] и Х. Р. К. от [населено място] иска по чл. 647, т.3 ТЗ във вр. с чл. 537, ал. 2 ГПК за обявяване недействителността по отношение кредиторите на несъстоятелността на сключения на 26.11.2008 г. с нот.акт № 200, т.ІV, рег.№ 35597, нот. дело № 754/2008 г. на Нотариус Б. Я. договор за покупко-продажба на описаните в същия недвижими имоти, както и обективно съединения иск по чл.646, т.2 ТЗ във вр. с чл. 537, ал.2 ГПК за обявяване на относителната недействителност на договор от 06.02.2009 г. за прехвърляне на идеални части от урегулиран поземлен имот ІV-66 от квартал 3Б по плана на [населено място], м. „О. купел 2”, които идеални части принадлежат към описания по-горе недвижим имот, сключен с нот.акт № 37, том I, рег. № 1294, дело № 35/2008 г. на нотариус В. В., с район на действие Софийски районен съд и вписана под рег. № 268 в регистъра на Нотариалната камара. В касационната жалба са въведени доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, а допускането до касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 и сл. ГПК. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като провери данните по делото, констатира следното: С обжалваното решение апелативният съд се е произнесъл по искове за установяване недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършени разпоредителни сделки с недвижими имоти на обявеното в несъстоятелност търговско дружество в двугодишния срок преди откриване на производството по несъстоятелност. Исковете са основани на разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 2 и т. 3 ТЗ в редакцията преди приемането на ЗИД на Търговския закон, обн. в ДВ бр. 20/28.02.2013 г. С § 9 на ЗИДТЗ са въведени изменения в разпоредбата на чл. 647 ТЗ по отношение сроковете на извършените от длъжника сделки. В § 14, ал. 1 от ПЗР на ЗИДТЗ е предвидено, че измененията се прилагат и за заварените искови производства за попълване масата на несъстоятелността, а в ал. 2 - че в едномесечен срок от влизане на закона в сила, предявените искове по досегашните разпоредби на чл. 647 ТЗ, по които производствата са висящи, могат да бъдат оттеглени без съгласието на ответниците, независимо от фазата, в която се намира производството. На 22.05.2013 г. К. съд на РБ е образувал конституционно дело № 12/2013 г. по искане на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване противоконституционност на разпоредбите на § 14, ал. 1 ПЗР и ЗИДТЗ в частта "и искови производства за попълване масата на несъстоятелността" и на § 14, ал. 2 и § 15 от ПЗР на ЗИДТЗ. Искането е допуснато за разглеждане по същество с определение от 11.06.2013 г. по посоченото дело. При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК за спиране на производството по настоящото дело до произнасяне на Конституционния съд по искането за обявяване противоконституционност на приложимите към спорното правоотношение разпоредби на § 14 ПЗР и ЗИДТЗ. Водим от горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК, Върховният касационен съд, Търговската колегия ,състав на второ отделение