Определение № 1616 от 02.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3302/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Х. П. срещу решение № 122/19.04.2024 г. по гр. д. № 58/2024 г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено, решение № 961/12.10.2023 г. по гр. д. № 5142/2022 г. на Пернишки районен съд, с което съдът се е произнесъл по молба с правна квалификация чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59 СК, чл. 143, ал. 2 СК, чл. 149 СК и насрещна молба по чл. 127, ал. 2 СК, като е предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетния Б. В. П., [дата на раждане], на майката М. С. Л.; определил е местоживеенето на детето при нея на адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] както и на всеки друг адрес, на който тя се премести да живее; осъдил е В. Х. П. да заплаща издръжка на Б. В. П., чрез неговата майка и законен представител, в размер на 220 лв. до 30-то число на месеца, за който се отнася, считано от 27.09.2022 г., както и да заплати на детето чрез неговата майка и законен представител сумата 2 640 лева, представляваща месечна издръжка в размер на 220 лв., за периода от 26.09.2021 г. до 26.09.2022 г., и е определил следния режим на лични контакти между бащата и детето: всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя, с преспиване при бащата в петък и в събота; на личните празници на детето (рожден ден и имен ден) - всяка нечетна година от края на учебните занятия до 20.00 часа, а ако датата се пада в почивен ден - от 09.00 до 18.00 часа.; независимо от определения режим, бащата има право за взима детето на рождения си ден на 07.04. за времето от края на учебните занятия до 20.00 ч., а ако рождената дата се пада в почивен ден - от 09.00 до 18.00 часа; в нечетните години - първата половина от коледната ваканция от 23.12 до 27.12, включително и първата половина от великденската ваканция, а в четните години - втората половина от коледната ваканция (от 28.12 до 01.01) и втората половина от великденската ваканция; през всяка първа половина от дните, определени като ученически ваканции, извън коледните и великденските; един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Жалбоподателят поддържа в касационната жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че с предоставянето на родителските права спрямо малолетния Б. В. П. на майката М. С. П. е накърнен законно защитимия интерес на детето. Поддържа, че от представения по делото социален доклад се установява, че при проведен самостоятелен разговор с детето Б., същото е споделило, че „не се чувства добре в дома на майка си в [населено място]“, а бащата разполага с жилищни условия и среда за детето и последното изразява желание да живее с него. Моли атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което спорът да бъде решен по същество. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК към касационната си жалба касаторът релевира основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с което формулира правния въпрос: „Длъжен ли е съдът служебно да следи за интереса на детето и в тази връзка преценката му да се основава на съвкупния анализ на всички обстоятелства, имащи значение за определяне на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права?“, за който твърди, че е разрешен в противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ответницата по касационната жалба - М. С. Л. депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените в касационното производство съдебно – деловодни разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна в производство по молби с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, т. е. тя е допустима. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на искания касационен контрол. За да потвърди първоинстанционното решение, с което са предоставени родителските права на майката и в този конекситет са разрешени другите въпроси по чл. 127, ал. 2 СК, въззивният съд е съобразил следните обстоятелства: че и двамата родители работят по трудово правоотношение: М. Л. работи като „координатор операции продажби“ в „Каргил България“ ЕООД - [населено място], изпълнявайки трудовите си функции дистанционно, от дома си, със среден брутен месечен доход от приблизително 2 700 лв., а бащата П. работи като „авиомеханик“ с регламентирано работно време и среден брутен месечен доход около 1 900 лв.; че бащата разполага със собствено жилище в [населено място] - апартамент, в който живее, а майката е сключила предварителен договор за закупуване на апартамент в [населено място], като понастоящем живее в дома на родителите си в [населено място], но жилището не се ползва от други лица, освен нея и детето, тъй като родителите й живеят в Б. вода; че и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет да се грижат и отглеждат детето си. Съобразил е и установеното от приетите по делото доказателства, че окончателната раздяла на родителите е настъпила през месец април 2020 г.; от раждането на детето - 19.04.2016 г. до раздялата те са го отглеждали заедно, а след това майката и детето са се установили в [населено място], където тя е поела изцяло грижите и издръжката на своя син, а само инцидентно са превеждани суми от дядото по бащина линия, като бащата не е заплащал издръжка. Обсъдил е изявленията на родителите, дадени по реда на чл. 59, ал. 6 СК, както и обстоятелството, че М. Л. не е възпрепятствала личните отношения на детето с бащата и неговото разширено семейство, като детето е оставало с преспиване, както в дома на баща си, така и в дома на дядо си по бащина линия. От приетото заключение на съдебно - психологическата експертиза е намерил за установено, че при Б. П. се отчита наличието на амбивалентност във взаимовръзката с родителите, което е нормално при наличието на взаимоотношения, необременени с родителско отчуждение; отсъства травматичност, тревожност или депресивност като реакция от наличния вътрешносемеен конфликт; детето има стабилна привързаност и към двамата родители и не е налице родителско отчуждение. Съобразил е експертния извод, че и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет, както и, че към момента детето е с изградена социална и битова среда, промяната, на която ще му се отрази стресово и травматично. При разрешаването на процесната спорна съдебна администрация, въззивният съд е счел, че следва да се ръководи от най-добрия интерес на детето. Съобразил е наведените от касатора доводи, че разполага с по-голямо и по-комфортно жилище, а местонахождението на същото в [населено място] разкрива по-широки възможности за обучение и развитие на детето, но е посочил, че те не са решаващи, доколкото по делото е установено, че и двамата родители имат възможност и са осигурили подходящ дом за своето дете. Приел е, че от съществено значение за предоставянето на родителските права е създадената среда на спокойствие, сигурност и предвидимост в ежедневието на детето, както и поддържането на създадената рутина в обичайните му дейности, социалната и битовата среда, в която насока е и заключението на психологическата експертиза. Предвид това е счел, че упражняването на родителските права и местоживеенето на дето правилно е предоставено от първоинстанционния съд на майката, тъй като след раздялата на родителите - от 2020 г., вече четири години местоживеенето на детето е при нея, то е свикнало с него и не му причинява стрес или друг дискомфорт, а напротив – спокойствие и семеен уют. Освен това е подчертал, че е установено, че майката никога не е препятствала контактите на детето с бащата, които са се осъществявали регулярно и пълноценно, така че детето да се чувства емоционално стабилно, обгрижвано и обичано и от двамата си родители. Решаващият съд е приел, че определеният от районния съд режим на лични отношения между бащата и детето е съобразен с желанието на Б. за общуване с баща му и привързаността му към него, с неговата възраст, дневния му режим, училищните и извънкласните му ангажименти. В пълна степен са отчетени възможностите на бащата да се грижи за сина си, като е дадена възможност за по-продължително пребиваване при бащата без прекъсване през почивните дни (с две преспивания) и през ваканциите, по който начин родителят може пълноценно да участва в обичайните, ежедневни дейности на детето. При тези решаващи правни съображения е потвърдил първоинстанционното решение като правилно. Поставеният от касатора правен въпрос е обуславящ за крайния изход на конкретния спор, т.е. осъществява общото основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Спрямо него не е налице релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като той не е разрешен в противоречие, а в съответствие с практиката на ВС и ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По отношение на висшия интерес на детето и обстоятелствата, които съдът следва да съобрази при предоставянето на упражняването на родителските права спрямо малолетно или непълнолетно дете е налице трайна и непротиворечива практика на ВС и ВКС, включително от задължителен характер (ППВС № 1 от 12.11.1974 г., ТР № 1 от 03.07.2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, решение по гр. д. № 3368/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение по гр. д. № 5011/2017 г. на ВКС, IV г.о. и др.). Според същата интересът на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му. При конкретната преценка, която зависи от установената от съда фактическа обстановка във всеки отделен случай, за да стигне до извод какъв е най-добрият интерес на детето, съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по-съществените от тях са изброени примерно, неизчерпателно: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, съобразявано като осигуряван начин на живот, възпитание и обучение, жилищно - битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага, и др.. Необходимо е извършването на цялостна преценка въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства, които да бъдат анализирани единствено в светлината на висшия интерес на децата, за съблюдаването на който съдът следи служебно. Въззивният съд не се е отклонил от тези разрешения. Видно от атакуваното съдебно решение той е съобразил всички установени факти, които в конкретния случай са от значение за определяне на най-добрият интерес на детето, включително жилищните условия и социалната среда за детето в гореизложения смисъл, предоставяна от двамата родители с еднакъв родителски капацитет, като е извел като приоритетно за интереса на детето осигуряването на спокойна среда като изградената, промяната на която би му се отразила стресово и травматично. Не се установява и противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото при постановяване на обжалвания акт съдът е извършил служебен контрол за защита на висшия интерес на детето Б.. Поради това, не са налице основания за допускане на касационно обжалване по поставения единствен правен въпрос. При този изход на настоящото производство, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касационната жалба сторените разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 600 лв.. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение