Определение № 35 от 21.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2528/2021 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото Р. М. Й. срещу решение № 13/23.02.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 56/2021 г. на Русенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 260031/16.10.2020 г. по гр. дело № 1121/2019 г. на Беленския районен съд и е отхвърлен предявеният от Я. Н. Я., починала на 25.12.2019 г. и заместена в хода на процеса от жалбоподателката Й., срещу „Електроразпределение север“ АД, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че жалбоподателката-ищца не дължи на ответното дружество сумата 9 702.19 лв., представляваща начислена корекция на електроенергия по фактура № [...]/06.08.2019 г. за периода 05.05.2017 г. - 03.06.2019 г., за обект с клиентски № [...] и абонатен № [...], с адрес на потребление: [населено място], [улица]; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката Р. Й., като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните материалноправни въпроси: 1) при установено наличие на електрическа енергия в скритите (невизуализирани на дисплея) регистри на средството за търговско измерване (СТИ), кой е компетентен да извърши корекцията на сметката за минал период на потребителя и кой има право да получи начислената сума; 2) кои са страни по облигационното правоотношение за доставка и продажба на електрическа енергия – крайният снабдител и крайният битов клиент; „Енерго-про продажби“ АД ли се явява титулярът на вземането както за цената на електрическата енергия, редовно доставена и отчитана месечно, така и в случаите на преизчисление поради неправилното измерване, съгласно нормата на чл. 98а от ЗЕ; 3) при наличие на запис в скритите (невизуализирани на дисплея) регистри на СТИ, следва ли да се установи причината за този запис, както и дали този запис отразява реално консумирана електрическа енергия от абоната, или за да се ангажира отговорността му е достатъчно фактическото наличие на показания в скритите регистри; и 4) при сключен договор за присъединяване към електрическата мрежа от битов клиент и избрани от него тарифи за измерване – дневна и нощна, има ли право доставчикът на електрическа енергия да претендира цена по отчетена в скрит (невизуализиран) регистър енергия. Жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. От страна на жалбоподателката се сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, като в тази връзка се преповтарят общите оплаквания за неправилност, изложени в касационната жалба. Ответникът по делото „Електроразпределение север“ АД в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. За да постанови обжалваното решение, при обсъждането на доказателствата по делото въззивният съд е приел следното: Страните не спорят, че ищцата е потребител на електрическа енергия за битови нужди като ползвател на процесния имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на ответното дружество. С протокол № (...) е установено, че на 01.05.2017 г. е извършен монтаж на СТИ с фабр. № (...) на обекта, с показания на визуализираните тарифи съответно „0“ за нощна и „0“ за дневна. С констативен протокол № (...) е установено, че на 03.06.2019 г. служители на ответното дружество са извършили техническа проверка на измервателните системи на процесния обект, при която СТИ с фабричен № (...) е демонтиран, показанията му са отразени в протокола, а на негово място е монтиран друг електромер с нулеви начални показания в съответните регистри. Демонтираният електромер е предоставен на Българския институт по метрология (БИМ), където е изготвена метрологична експертиза на средството за измерване. Съгласно съставения за това констативен протокол № .../25.07.2019 г., при извършена проверка на техническите изисквания е установено отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите и на клеменния блок на електромера, както и наличие на всички необходими обозначения на табелката на електромера; при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера; отчетено е наличие на преминала енергия на тарифа 15.8.3 – 0029306.428 кВтч и на тарифа 15.8.4 – 0022154.666 кВтч, която не е визуализирана на дисплея; дадено е заключение, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, но не съответства на техническите характеристики. В резултат на това заключение на метрологичната експертиза и на основание чл. 55 от ПИККЕ, ответното дружество е извършило корекция на сметките на ищцата, като е съставило процесната фактура № [...]/06.08.2019 г., с която е начислило допълнително електрическа енергия от 51 460 кВтч за процесния период 05.05.2017 г. - 03.06.2019 г. и за процесната сума 9 702.19 лв. с ДДС. За извършената проверка на електромера, както и за последвалото преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия ответното дружество е уведомило ищцата с представени по делото писма. Въз основа на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), въззивният съд е установил, че процесният електромер е статичен, еднофазен, многотарифен, преминал е метрологична проверка, като са активни и се визуализират регистрите 1.8.1 и 1.8.2, тъй като абонатът е битов; електромерът е бил в срока на метрологична годност. Според вещото лице, няма неотчетена ел. енергия за периода от монтажа на процесното СТИ до демонтажа му; отчетената енергия в регистър 1.8.0 до 30.06.2019 г. е 64 147 кВтч, която е сумата от регистри 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3 и 1.8.4, като показанията на невизуализираните регистри са отчетени при процесната проверка. Според вещото лице, има промяна в софтуера на електромера; препрограмирането на трети и четвърти тарифен план е неправомерно. Вещото лице е посочило и че извършените изчисления са математически точни с определените за периода цени на ел. енергия от КЕВР. Окръжният съд е посочил, че горните факти са установени с приетите по делото писмени доказателства, СТЕ, както и с показанията на свидетеля Д. – служител при ответното дружество, участвал в процесната проверка. При така приетите за установени обстоятелства по делото, въззивният съд е изложил следните правни изводи: Спорното правоотношение има своята специална регламентация в ЗЕ (в редакцията – ДВ, бр. 57/2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) и създадените от КЕВР въз основа на правилото на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, Правила за измерване на количеството ел. енергия (ПИКЕЕ), обн. в ДВ, бр. 35/30.04.2019 г. Предвид данните по делото, съдът е намерил, че проверката за техническата изправност на процесното СТИ в имота на ищцата е осъществена съгласно нормите на ПИКЕЕ, уреждащи компетентността на мрежовия оператор да извършва технически проверки на СТИ (чл. 46 от ПИКЕЕ), реда и начина (чл. 48-49 от ПИКЕЕ), правните последици съобразно резултата (чл. 50-58 от ПИКЕЕ). Въззивният съд е приел, че правото на ответното дружество да извършва проверки на СТИ е възникнало с приемането на ПИКЕЕ, които му посочват и реда, по който това право може да бъде осъществено. Намерил е също, че в случая констативният протокол е изготвен при спазване изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ, като е посочил, че за редовността му е необходимо да бъде подписан от представител на оператора, от ползвателя или от негов представител, а в случай на отсъствие или при отказ от тяхна страна да го подпишат, от свидетел, който не е служител на оператора. Окръжният съд е посочил, че в разглеждания случай проверката е извършена с участието на съставителите и в присъствието на двама свидетели, които са положили подписи върху документа за верността на вписаните в него обстоятелства. Съдът е приел и че провереният електромер е демонтиран и поставен в индивидуална опаковка, запечатана и пломбирана. Приел е също, че фактът на измерена в невизуализирания регистър електроенергия е установен с метрологичната проверка на 25.07.2019 г. Намерил е и че настоящият случай попада в хипотезата на чл. 55 от ПИКЕЕ за извършване на преизчисление на количества електрическа енергия, в която хипотеза е достатъчно единствено да се установи, че са налице измерени от изправно СТИ количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, без оглед субективното отношение на ползвателя. Изтъкнал е и че правото на оператора на съответната мрежа да извърши едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя, защото целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. По-натам въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ предвижда възможност при установяване на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на електроразпределителната мрежа да начисли измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Съдът е приел също, че съгласно разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IX (в който попада и чл. 55), операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото“, като ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1. По тези съображения въззивният съд е достигнал до извода, че съгласно новите ПИКЕЕ (обн. в ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.), титуляр на вземането по процесната корекционна фактура е операторът на електроразпределителната мрежа, в случая – ответното „Електроразпределение север“ АД. Окръжният съд е намерил, че остойностяването на консумираната електрическа енергия, отчетена в скрития регистър на процесното СТИ, правилно е извършено по цени за технологични разходи – съобразно нормата на чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ. Съдът е приел и че невъзможността да се установи началният момент на отчитане на доставената ел. енергия в невизуализирания тарифен регистър е нормативно преодоляна – релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ в съответния обект, съобразно нормата на чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ. Приел е и че това обстоятелство е било съобразено от ответното дружество по процесното правоотношение, тъй като е установено, че процесното СТИ е преминало метрологична проверка и е монтирано в имота на ищцата на 10.10.2017 г., за което е съставен констативен протокол № 7097533, според който в процесния имот е монтиран електромер с нулеви показания за активираните тарифни регистри 1.8.1 и 1.8.2, т. е. – като нов. По така изложените съображения въззивният съд е приел, че е налице основание по чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ за начисляване на доставената в обекта на ищцата електроенергия, измерена в невизуализираните регистри на електромера, за който е установено, че съответства на метрологичните характеристики и измерва точно. В заключение съдът е посочил, че този извод му дава основание да приеме за правилни показанията на СТИ, респ. – и че ищцата дължи на ответното електроразпределително дружество цената на доставената електрическа енергия за процесния период. Настоящият съдебен състав намира, че при така изложените мотиви към обжалваното въззивно решение, първите два изведени от страна на жалбоподателката материалноправни въпроса са обуславящи решаващите правни изводи на въззивния съд и са от значение за изхода на правния спор по делото. Формулировката им обаче е непрецизна и неточна, поради което те следва да бъдат обобщени и уточнен от настоящата касационна инстанция (т. 1, изр. 3 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), както следва: при преизчисляване на количеството електрическа енергия, измерено чрез показания в невизуализиран (скрит) регистър на средството за търговско измерване, кой има право да получи от крайния битов клиент, начислената в резултат на корекцията, сума – крайният снабдител или операторът на електроразпределителната мрежа. Така уточненият материалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд, който е приел, че съгласно разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 55 от ПИКЕЕ (обн. в ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.), титуляр на вземането по корекцията, начислена в процесната фактура, е операторът на електроразпределителната мрежа, който в случая е ответното „Електроразпределение север“ АД. При изложените от страна на ищцата-касатор доводи, че както тези изводи на въззивния съд, така и самите разпоредби на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ противоречат на разпоредби от ЗЕ (чл. 98в, чл. 104а, чл. 83 и др.), настоящият съдебен състав намира, че този въпрос е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по този въпрос. Няма основание касационното обжалване да се допуска по последните два правни въпроса в изложението към касационната жалба, тъй като те нито са от обуславящо значение за решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение и за изхода на правния спор, нито са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Не е налице и сочената от жалбоподателката, очевидна неправилност на въззивното решение, по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В заключение, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по следния материалноправен въпрос: при преизчисляване на количеството електрическа енергия, измерено чрез показания в невизуализиран (скрит) регистър на средството за търговско измерване, кой има право да получи от крайния битов клиент, начислената в резултат на корекцията, сума – крайният снабдител или операторът на електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателката следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметката на ВКС на дължимата държавна такса в размер 194.04 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение