Определение № 1591 от 30.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 605/2026 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. И. П., чрез упълномощеното адвокатско дружество „С., Т., Х. и С., чрез адв. С., против решение № 155 от 24.09.2025 г. по гр. д. № 352/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив

Ответната страна „ПАМПОРОВО“ АД, с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], чрез адв. Д., е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ответника Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД не е взело становище в предоставения срок за отговор.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е обезсилено в цялост решение № 49 от 21.02.2025 г. по гр. д. № 292/2024 г. на Окръжен съд – Смолян за частично уважаване, съответно отхвърляне, на предявените от Р. И. П. против „ПАМПОРОВО“ АД искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като делото е върнато на Окръжен съд – Смолян за произнасяне от друг състав по предявените от ищцата обективно съединени искове.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че първостепенния съд се е произнесъл по искове, с каквито не бил сезиран, доколкото в исковата молба се е твърдяло, че на 05.02.2024 г. ищцата посетила ски зона „Пампорово“ и закупила еднодневна лифт карта за ползване на всички ски зони в едноименния курортен комплекс, вкл. процесната въжена линия – седалков лифт, като при качване на същия била ударена от съоръжението, поради движението му с несъобразена скорост и й било причинено телесно увреждане – счупване на шийката на лява бедрена кост, от което са произтекли претендираните за обезщетяване вреди. Мотивирал е съображения, че при тези твърдения спорното право следва да се квалифицира на плоскостта на договорната отговорност за вреди от неизпълнение на задължението на превозвача (по договор за превоз) – по чл. 369 ТЗ, да превози до определено място ищцата и нейния ръчен багаж, като й осигури подходящи удобства и сигурност срещу задължението на пътника да заплати възнаграждение и спазва установените правила за безопасност. В заключение е приел, че вместо да разгледа предявените искове на това договорно основание, първата съдебна инстанция се произнесла по иск за обезщетение на вреди (неимуществени и имуществени) от непозволено увреждане – чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, като е обсъждала наличието на предпоставките от състава на деликтната отговорност. Затова като се е произнесъл по искове, с каквито не е бил сезиран, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото върнато на същия съд за произнасяне от друг негов състав по предявените искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Въпросите имат следното съдържание:

1. „Какъв е порокът на съдебно решение, постановено при неправилна правна квалификация на предявения иск?“;

2. „Какви са правомощията на въззивния съд, в случаите когато прецени, че първоинстанционното решение е постановено при неправилна правна квалификация на исковете?“;

3. „Длъжен ли е въззивният съд да изготви свой доклад по делото и в случай, че прецени, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация не отговаря на описаното от ищеца в исковата молба, да даде нова правна квалификация на спора и съответните указания на страните относно подлежащите на доказване факти и тежестта на тяхното доказване?“;

4. „Разполага ли с правомощия въззивният съд да остави исковата молба „без движение“ и да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовности, когато констатира за първи път несъответствие на исковата молба с изискванията на чл. 127 ГПК?“;

5. „Разполага ли въззивният съд с правомощието да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо при служебно констатирана неправилна правна квалификация на исковете?“;

6. „Разполага ли въззивният съд с правомощието да реши спора същество при направена неправилна квалификация на предявения иск от страна на първоинстанционния съд?“;

7. „Изключва ли сключването на договор за превоз между страните възможността за ангажиране на деликтна отговорност на превозвача при причинено телесно или психическо увреждане на пътника?“;

8. „Отговаря ли собственикът и/или лицето, на което са предоставени права за ползване върху прилежащо към ски писта съоръжение по чл. 157, ал. 1 от Закона за туризма (ЗТ), за причинено телесно или психическо увреждане на ползвателите?“;

9. „Какъв е правният характер на правоотношението между потребител и собственик и/или оператор на прилежащо към ски писта съоръжение по чл. 157, ал. 1 ЗТ (влекове и/или лифтове), свързано с предоставяне на тези съоръжения за ползване, и представлява ли това правоотношение договор за превоз?“;

10. „Какъв е източникът на отговорността на собственика и/или оператора на прилежащо към ски писта съоръжение по чл. 157, ал. 1 ЗТ (влекове и/или лифтове) при причинено увреждане на живота и здравето на потребителя при ползване на съоръжението?“.

Поддържа се, че въззивното решение не е съобразено с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 1/10.11.1985 г., решение № 103 от 20.06.2013 г. по т. д. № 850/2012 г. на I т.о., решение № 63 от 30.11.2016 г. по т. д. № 1512/2014 г. на II т.о., решение № 294 от 27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г. на II т.о., решение № 267 от 15.05.2015 г. по гр. д. № 3225/2014 г. на I г.о., т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, решение № 30 от 10.02.2014 г. по гр. д. № 592/2012 г. на IV г.о. (по първите шест питания), решение № 409 от 26.06.2024 г. по гр. д. № 1857/2023 г. на III г.о. и решение № 1361 от 24.07.2009 г. по гр. д. № 4845/2007 г. на IV г.о. (по седмото и осмо питане). Основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа във връзка с деветото и десето поставено питане.

Настоящият състав на ВКС, III г.о. счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Осъществени са предпоставки за достъп до касация по поставените процесуалноправни въпроси относно правомощията на въззивния съд в случаите на констатирана неправилна правна квалификация на исковете, дадена от първата инстанция. Те обуславят изхода по делото и формират общо основание за селекция на касационната жалба, както и допълнителното основание с оглед поддържаното отклонение със сочената задължителна практика – постановките на ППВС № 1/10.11.1985 г. и т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК и установената съдебна практика на ВКС, формирана с решенията, на които страната се позовава и прилага. Затова обжалването следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка евентуално на съответствието на въззивния съдебен акт с разрешенията, дадени с ППВС №1/10.11.1985г. и т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, както и с практиката на ВКС, изразена в решение № 103 от 20.06.2013 г. по т. д. № 850/2012 г. на I т.о., решение № 63 от 30.11.2016 г. по т. д. № 1512/2014 г. на II т.о., решение № 294 от 27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г. на II т.о., решение № 267 от 15.05.2015 г. по гр. д. № 3225/2014 г. на I г.о. и решение № 30 от 10.02.2014 г. по гр. д. № 592/2012 г. на IV г.о. Останалите повдигнати въпроси следва да се обсъдят като доводи срещу правилността на въззивното решение с решението по съществото на спора.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.